Решение № 7569 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2015 г.

Решение № 7569 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3701/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Т. Г. М., лишен от свобода и изтърпяващ присъда в Затвора - гр. Бургас чрез процесуалния му представител адв. Д. Гочев срещу решение № 2300 от 30.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2685/2013 г. по описа на АС-Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от адв. Гочев, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебния акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно - в хода на делото по същество. Ответниците, Главна дирекция " Изпълнение на наказанията"-гр. София и Министерство на правосъдието, редовно призовани, не изпращат представител. От същите чрез процесуалния им представител юриск. П. Стоянова по делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с доводи за неоснователност на същата, съответно -за правилност на съдебното решение. Депозирано е и писмено становище по същество. Ответникът, Затвора - гр. Бургас, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима, но само срещу атакуваното съдебно решение в отхвърлителната му част. С решението е върната исковата молба на касатора срещу Министерство на правосъдието и Прокуратурата на РБългария и адм. д. № 2685/2013 г. по описа на АС-Бургас е прекратено по отношение горепосочените ответници. В тази част съдебното решение има характера на определение, поради което и в диспозитива изрично е отбелязано, че решението подлежи на обжалване или протест пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, в която исковата молба е върната и делото - прекратено - в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните. Решение № 2300 от 30.12.2014 г. по адм. д. № 2685/2013 г. по описа на АС-Бургас е съобщено на Т. М. чрез адв. Димо Гочев на 12.01.2014 г., а жалбата срещу същото е предявена на 26.01.2015 г. - т. е. в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на решението в отхвърлителната му част, но след изтичане на преклузивния 7-дневен срок за атакуването му в прекратителната част. Предвид гореизложеното жалбата на Т. М. е допустима само като предявена срещу съдебното решение в отхвърлителната му част. Жалбата срещу същото съдебно решение в прекратителната му част като предявена след изтичане на преклузивния срок за обжалване е недопустима на основание чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 230 от АПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане в тази част, а производството по делото - частично прекратено. Разгледана по същество, касационната жалба в допустимата й част е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС- Бургас е отхвърлил исковата молба на Т. Г. М., лишен от свобода в ОЗ- Бургас, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"- София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв, претендирани от този ищец в условията на солидарност с другите двама ищци -Министерство на правосъдието и Прокуратурата на РБ, по отношение на които със същото съдебно решение производството по делото е прекратено Неимуществените вреди се изразяват във влошаване здравословното състояние на ищеца -хронично болен от остиомиелит, достигнало до критична точка - ампутация на лява подбедрица на 06.06.2013 г., причинено вследствие незаконосъобразното бездействие на началника на Затвора -Бургас да изпълни пряко произтичащо от закона- чл. 135, ал. 3 от ЗИНЗС - свое задължение за фактическо действие- изпращане на ищеца по спешност в специализирано медицинско заведение. Периода на твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие според ищеца е м. март 2013 г. - м. юни 2013 г. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Бургас, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е приел, че предявеният иск по отношение Министерство на правосъдието и Прокурата на РБългария е недопустим, доколкото е насочен срещу ненадлежен ответник в първия случай, а във втория случай - търсенето отговорността на прокуратурата за вреди по ЗОДОВ е уредена в чл. 2 от същия закон и се осъществява от общите, а не от административните съдилища. Административният съд в случая не е компетентен да гледа иск по ЗОДОВ срещу прокуратурата на РБ, тъй като същата като част от съдебната система на Р България при извършване на действия и постановяване на актове, не извършва административна дейност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение надлежния ответник -ГДИН, административният съд е приел, че така предявеният иск е изцяло неоснователен поради следното: Не е налице фактическо бездействие като неизпълнение на пряко произтичащо от закон задължение от страна на затворническата администрация на Затвора - Бургас в периода 13.03.2013 г. - 06.06.2013 г., което да е причинило твърдените от ищеца вреди. Според АС-Бургас началникът на Бургаския затвор не е нарушил разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗИНЗС. Заболяването на М., видно от многобройните доказателства по делото, е хронично, развивало се е с променлив успех от 2008 г. до 2013 г., като за този продължителен период от време затворническата администрация многократно и адекватно е съдействала на лишения от свобода за провеждане на необходимото лечение - осигурявала е навременни лекарски консултации и е давала мнения до съответния наблюдаващ прокурор за прекъсване изтърпяване на наказанието с цел лечение в специализирани клиники. Такова лечение извън Затвора -Бургас е било провеждано нееднократно в МБАЛ- Бургас, СБАЛЛС- София и различни клиники - Клиника по гнойно-септична хирургия и Клиника по изгаряния и пластична хирургия на УМБАЛСМ "Пирогов" -София. М. е претърпял множество операции с цел спасяване на дясната му подбедрица от ампутация. В същото време самият пациент не се е отнесъл с нужната отговорност към здравословното си състояние, доколкото нееднократно самоволно е напускал болничните заведения, в които се лекува, не се явява своевременно в затвора за продължаване изтърпяване на наказанието и за консултативни прегледи в МЦ на Затвора, отказвал е препоръчано му последващо лечение и хоспитализация, с което е допринесъл за неизлекуването си. Още с диагностицирането на М. на 13.03.2013 г. с мнение за незабавно настаняване в болнично заведение, началникът на затвора на е бездействал - осигурил е свикване на ЛКК към СБАЛЛС, която е дала становище за поредно прекъсване изтърпяване на наказанието, дал е мнение на наблюдаващия прокурор в тази връзка, описвайки заболяването, личността на болния и поведението му във връзка с направени от него откази за лечение и т. н. В конкретния случай на М. своевременно е било предложено лечение, което в рамките на 16 дни /от 21.05.2013 г. до 05.06.2013 г./ същият категорично и нееднократно, вкл. пред свидетели, е отказал. Съдът е приел, че освен липсата на фактическо бездействие от страна на началника на Затвора - Бургас, не се установява и наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и поведението на затворническата администрация. Първото лекарско становище от специалист - ортопед, указващо на спешност в здравословното състояние на ищеца, датира от 13.03.2013 г. Според съда същото не е достатъчно обосновано, тъй като самата диагноза е прекалено оскъдна и въз основа на нея не може да се направи категоричен извод за точното й значение /съдържание/ - не е посочен обема на препоръчаната оперативна намеса. Едва в резултат на действията на затворническата администрация по изясняване здравословното състояние на М. и при второто лекарско становище от 31.05.2013 г. става ясна спешността в състоянието на затворника и обстоятелството, че се налага ампутация на лявата подбедрица поради изчерпване възможността за консервативно лечение на крака. Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание, изрично наведено в касационната жалба предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК. Тези процесуални нарушения от своя страна са довели до неизясненост на спора от фактическа страна, което води и до постановяване на съдебното решение в противоречие с материалния закон и принципа на обективната истина в административния процес /чл. 7 от АПК/. Макар да се касае за исково производство, при което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си, административният съд, с оглед служебното начало в административния процес, приложимо и в случая, е бил длъжен да разпредели доказателствената тежест между страните и на основание чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК във вр. с чл. 171, ал. 4 от АПК и чл. 154 от ГПК е бил длъжен да укаже на Т. М., че следва да установи всички факти, на които основава своите искания или възражения с всички допустими по закон доказателствени средства, включително чрез ангажиране на съдебно -медицинска експертиза. Както в разпореждането си за насрочване на делото в открито съдебно заседание, така и в проведените по делото три открити съдебни заседания, административният съд е давал разнообразни указания до ответниците по делото, но не и до ищеца. Като не е сторил това, неизяснени остават както наличието или липсата на твърдяното от ищеца неправомерно фактическо бездействие на затворническата администрация, така и твърдяната от ищеца причинно-следствена връзка между ампутирането на дясната му подбедрица и неспазване на задължението по чл. 135, ал. 3 от ЗИНЗС. Съдът е следвало да укаже на ищеца, че дали се касае за "спешен случай" или не в исковия период е въпрос на доказване освен с представена по делото медицинска документация, и чрез ползването на специалните знания на специалист-медик, който следва да анализира медицинските документи и становищата на лекарите до Затвора-Бургас и да даде заключение дали ампутацията е резултат на евентуално бездействие на затворническата администрация или е резултат на прогресия на хронифицираното му заболяване; налице ли са други съпътстващи заболявания или състояния на ищеца, които значително влошават състоянието му през този период и могат да бъдат в причинно-следствена връзка с ампутацията на част от крака му; за периода м. март 2013 г. до 05.06.2013 г. налице ли е била "спешност" в състоянието на пациента, налагаща фактически действия от страна на началника на затвора по привеждането му в медицинско заведение, включително против волята на затворника; ако е била налице спешност по отношение ищеца, т. е. състояние, при което незабавното му ненастаняване в болница би било животозастрашаващо- към кой момент, с какъв медицински документ същата е установена с категоричност и доведена до знанието на началника на Затвора - Бургас; при наличие на изрично заявен от страна на ищеца отказ за постъпване в болница какви следва да бъдат действията на затворническата администрация за привеждането му в болница и др. Едва след изясняване на тези факти и обстоятелства може да се направи обоснован извод налице ли е фактическо бездействие от страна на ищеца или не, съответно -налице ли е причинно-следствена връзка между това бездействие и настъпилата вреда. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила водят до неизясненост на правния спор и до необоснования извод на съда за липса на елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие, съответно - причинно-следствена връзка. Отделно от гореизложеното основателно е касационното оплакване за базиране на този правен извод само на някои, а не на всички писмени доказателства по делото. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна, а атакуваното с нея решение на АС-Бургас като неправилно следва да бъде отменено и делото -върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при спазване указанията на настоящата касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение