Решение № 6992 от 27.6.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение27.06.2023 г.докладчик Мария Николова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 392/20.10.2022 г. на Административен съд Стара Загора постановено по адм. дело 212/2022 г.
ОСЪЖДА С. Видев, [ЕГН] да заплати на Министерство на земеделието сумата от 100 (сто) лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Видев срещу Решение 392/20.10.2022 г. на Административен съд (АС) Стара Загора постановено по адм. дело 212/2022 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Видев срещу Заповед РД-09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, с която са одобрени специализирани слоеве Физически блокове и Площи допустими за подпомагане за кампания 2021 г. в частта за невключените в слоя Площи допустими за подпомагане парцели 10673-127-1-5 за площ 1.09ха; 10673-200-2-7 за площ 3.02ха; 10673-244-1-3 за площ 0.32 ха; 10673-41-6-3 за площ 0.31ха; 10673-519-2-1 за площ 0.98ха; 10673-523-1-2 за площ 0.38ха; 10673-73-2-1 за площ 1.52ха; 10673-9-11-3 за площ 0.14ха; 10673-9-1-3 за площ 0.91ха; 10673-9-4-3 за площ 0.34 ха; 58075-190-1-3 за площ 0.59ха; 58075-246-2-4 за площ 4.72ха; 58075-551-1-6 за площ 0.90ха, 58075-554-1-4 за площ 1.31ха и 58075-554-2-3 за площ 0.86ха, находящи се в [населено място] и [населено място], общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора и С. Видев е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Преразказва какво е приел съдът, въз основа на приетите по делото доказателства, вкл. основната и допълнителната съдебно техническа експертиза, като изразява несъгласието си с изводите на вещото лице и на съда. Многократно подчертава, че вещото лице било посочило, че в обхвата на снимките не се разграничават поддържани и неподдържани части от терена. Оспорва изводите на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди, че не е бил уведомен за извършването на теренните проверки и не е присъствал на същите, което е съществено нарушение. Твърди, че приложения по делото снимков материал не е направен в съответствие с указанията Приложение 2 към Заповед 761/27.07.2021 г., като отново подчертава посоченото от вещото лице, че в обхвата на снимките не се разграничават поддържани и неподдържани части от терена. Базирайки се на така посоченото от вещото лице, оспорва изводите на съда, че са посочени конкретните причини за недопустимостта за подпомагане за всеки парцел. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново по съществото на спора. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмена молба, в която поддържа касационната жалба. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Димитров. Ответникът по касация Министърът на земеделието оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представя писмена молба, с която оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от юрк. Михайлов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна следното: С. Видев е регистриран с УРН 422958 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и за кампания 2021 г. е подал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания. Заявени са общо 42 парцела в землищата на селата Верен, Марково и Православ, общ. Братя Даскалови. Заявената култура е с код 314000 (Постоянни или временни пасища за паша на животни/пасища и мери за пасища). Актуализацията на системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и на специализирания слой Площи допустими за подпомагане (ПДП) за кампания 2021 г. е извършена чрез теренни проверки, вкл. и на физическите блокове, в които има заявени площи извън актуалния към момента на кандидатстване допустим слой. В протоколите от теренните проверки на физически блокове, вкл. за 15 от парцелите заявени от С. Видев, в землището на [населено място] и [населено място], общ. Братя Даскалови, са отразени причините за недопустимост, подробно описани от съда. Със Заповед РД 09-1194/15.12.2021 г. на министъра на земеделието са одобрени проекти на специализирани слоеве Физически блокове (ФБ) и ПДП. С. Видев е подал възражение вх. РД12-02-1131/22.12.2021 г. срещу одобрения проект, в частта му за физическите блокове, в които попадат заявените от него 15 парцела. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните, съдебно техническа експертиза (СТЕ) основна и допълнителна, изготвени от вещото лице инж. Русев, които е кредитирал и подробно е описал установеното от вещото лице. Посочил е, че вещото лице е извело извод, че като цяло процесните територии са запуснати и не са поддържани. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на реда, по който е извършена теренната проверка. Решаващият съд е посочил, че производството по извършване на теренни проверки е регламентирано в Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/2006 г.) и подробно е описал извършването на същите и защо приема, че не е допуснато нарушение. Приел е, че заповедта, в оспорената ѝ част, съответства на материалния закон. В тази връзка е посочил, че административният орган е спазил разпоредбите на чл. 33а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 4, чл. 8 и чл. 10 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2/2018 г.). Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. При правилно установени факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция, при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща. Изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на реда, по който е извършена теренната проверка са правилни и съответни на приложимата нормативна уредба, а изложените в касационната жалба доводи за обратното, са неоснователни. Правилно решаващият съд е приел, че участието на земеделските стопани, заявили площи за подпомагане в референтните парцели физически блокове, по време на теренните проверки е правна възможност, но отсъствието им не е пречка за провеждането им. По делото са налични доказателства за издаването на заповед, с която министърът на земеделието е възложил извършването на теренните проверки, утвърдени са методика за избор на референтни парцели за теренни проверки и методически указания за тяхното провеждане, като от заключението на вещото лице, което не е оспорено от жалбоподателя, се установява, че същите са спазени. Вещото лице е посочило, че протоколите от теренните проверки са подписани с електронен подпис, налице са снимки, с данни за местоположение, посока, момент на заснемане. Установило е, при направената допълнителна съпоставка между цифровите данни на заявените площи и допустимия слой за кампанията, с приложените по делото карти (на електронен носите), че точки от теренните проверки попадат в заявените парцели и за същите са описани съответните причини за недопустимост. Вписани са конкретните нормативни разпоредби, който обосновават недопустимостта, а за някой от точките за повече яснота са вписани и допълнителни забележки. Правилно съдът е посочил, че няма нормативно предвидено изискване за лично уведомяване на земеделските стопани за теренните проверки и че ненадлежното изпълнение на изискванията на чл. 15, ал. 5 от Наредба 105/2006 г. не е с характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Отделно от това по делото, от страна на ответника, в о.с.з на 17.05.2022 г., са представени доказателства, че заповедта за извършването на теренни проверки и списъците за теренни проверки, са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието, което не е оспорено от жалбоподателя. Правилно решаващият съд е приел, че Заповед РД-09-150/25.02.2022 г. на министъра на земеделието, в обжалваната ѝ част, съответства на материалния закон. От неоспорената от жалбоподателя допълнителна СТЕ, чиято основна задача е била да посочи какви са причините за изключване на процесните имоти от допустимия за подпомагане слой, съпоставени с материалите по делото, а именно протоколи и изготвени снимки при теренната проверка на процесните имоти по заявлението от 28.05.2021 г., безспорно се установява каква е установената при теренните проверки причина за недопустимост по Наредба 2/2018 г. основно неземеделски площи чл. 3, ал. 1 от Наредба 2/2018 г. и неизползвана/пустееща земя чл. 4 и чл. 10, ал. 2, т. 1 от същата наредба, като експертът е посочил за всеки имот причината за недопустимост. В устния си доклад вещото лице пояснява, че на снимките се вижда диворастяща растителност, треви и храсти с различна гъстота и размер. Във връзка с твърденията в касационната жалба, че вещото лице било посочило, че в обхвата на снимките не се разграничават части от терена, които да са поддържани и такива, които да не са поддържани, което касаторът счита, че опровергава констатацията за недопустимост на площите, следва да се отбележи, че смисълът на посоченото от вещото лице е, че въобще не се разграничават поддържани площи. Вещото лице изрично е посочило, че няма разлика в растителната покривка, терените са запуснати естествено, не изглеждат като поддържан терен. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба 2/2018 г. не са земеделски площи необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки, а съгласно чл. 10, ал. 2, т. 1 временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност. С оглед констатациите на вещото лице, при извършения анализ на приложените по делото протоколи от теренни проверки и снимковия материал към същите, следва да се приеме, че в случая правилно част от заявените за подпомагане за кампания 2021 г. парцели са приети за изцяло (10 парцела) или частично (5 парцела) за недопустими и правилно са изключени от окончателния специализиран слой ПДП за кампания 2021 г. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация да присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и такова следва да му се присъди в размер на 100 лв. предвид правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение