Решение № 8844 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15290/2018 г.

Решение № 8844 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15290/2018 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. (погрешно изписан в списъка за призоваване и протокола от открито съдебно заседание от 25.03.2019 г. по адм. дело № 15290/2018 г. по описа на ВАС като Великов), изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ОЗ-П., против решение № 542/03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 505/2018 г. от Административен съд П., с което е отхвърлен искът на Велиев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излагат бланкетни доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на производствените правила и е необосновано. Излага, че искът е следвало да бъде уважен, като се позовава на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. В писмена защита адвокатът на Велиев отбелязва, че поради пренаселеността в килиите е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Цитира решение "Нешков и други срещу България" и Hristoskov v. Bulgaria. Иска да се отмени решението, а предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА. Ответникът - ГД "Изпълнение на наказанията"- С., в писмен отговор и писмено становище, подадени чрез процесуални представители възразява срещу основателността на касационната жалба. С депозираното писмено становище се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и е отбелязал основателността и правилността на мотивите на съдебния акт. Приема за правилен извода на съда, че не е налице нито една от изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Намира предявеният иск е неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 542/03.10.2018 г., постановено по адм. дело № 505/2018 г. от Административен съд П. е отхвърлил иска на Велиев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС и цена на иска 50 000 лв. От фактическа страна съдът е приел за установено, че Велиев е постъпил в Затвора [населено място] на 24.06.2016 г. Констатирал е, че през периода 24. 06-30.06.2016 г. е бил настанен в приемната на затвора - спално помещение 206 без санитарен възел, с площ от 13. 5 кв. м. като са били настанени общо 6 лишени от свобода. През периода 01. 07 - 08.07.2016 г. е бил настанен в килия 406, с площ от 44. 01 кв. м., която разполага със санитарен възел и течаща студена вода. Обитателите били 16 лишени от свобода. През периода 08. 07-09.12.2016 г. е бил настанен в килия 500, с площ от 26. 17 кв. м., която не разполага със санитарен възел. Където ищецът е бил настанен с още между 7-13 лишени от свобода. През периода 09. 12-18.08.2017 г. е бил настанен в килия 501, с площ от 29. 16 кв. м. с 6-8 други лишени от свобода и същата е разполагала със санитарен възел и течаща студена вода. През периода 18. 08 - 12.12.2017 г. е бил настанен в килия 703, с площ от 46. 13 кв. м. с 11-20 други лишени от свобода. Килията отново е разполагала със санитарен възел и течаща студена вода. Съдът е посочил, че "през периода 12.12.2017 г. " (без да посочва краен момент на периода) Велиев е бил настанен в килия 702, която също е разполагала със санитарен възел и течаща студена вода, с площ от 51. 72 кв. м. с 20 други лишени от свобода. Установено е, че лишените от свобода са имали възможност да използват и общ санитарен възел за отделението със свободен достъп. Установено е, че Велиев е бил изолиран и в наказателна килия в периода 16. 01-30.01.2017 г., 08. 03-18.03.2017 г., 13. 12-24.12.2017 г., 02.02.2018-05, 02. 2018 г. и 05.01.2018-12.01.2018, съответно в карцер 104, 103 и 101. Решаващият състав е приел, че в проведеното исково производство не са били установени незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Административният съд е посочил, че лишените от свобода са имали възможност по всяко време на деня, когато няма проверка да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и топла течаща вода. По отношение на възражението касаещо площта, с която е разполагал ищецът по време на изтърпяване на наказанието, а именно че същото не отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ, съдът е намерил, че в конкретния случай следва да се прецени дали несъответствието с препоръчителната жилищна площ е довела до това, ищецът да е преживял страдание, което да е преминало прага на нечовешкото или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕСПЧ. Съобразил е дадените свидетелски показания, които безспорно установявали, че лишените от свобода са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода. Съдът е посочил, че в проведеното исково производство не се доказа да е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, поради което, съставът е намерил, че при липса на който и да е от елементите на фактическия състав на отговорността не може да се реализира отговорност на ГДИН. Така мотивиран съдът е отхвърлил исковата молба на А. В. в цялост. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е неправилно. Атакуваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при липса на мотиви и анализ на всички спорни въпроси въведени в исковата молба. Искът на Велиев обективиран пред първата инстанция засяга период от 01.01.2011 г. до 31.12.2018 г., като в исковата молба се излага, че лицето е в затвора от 01.12.2015 г., като преди това е настаняван в същия затвор от 01.01.2011 г. до 31.12.2014 г. Изложени са обстоятелства и твърдения, на които основава исканията си. Съдът е мотивирал решението с позоваване на разпоредби на ЗИНЗС, Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, без да обсъжда периода на претенцията, дали е налице прекъсване на същия, поради освобождаване на Велиев и изтърпявал ли е преди последното му настаняване друго наказание. Съдът е следвало да обсъди всеки един от доводите на ищеца. В повече настоящата инстанция констатира, погрешно посочване на факти, а именно че помещенията, в които е настаняван са притежавали санитарен възел и течаща вода. Представената справка на л. 16 от първоинстанционното дело обхващаща периода 24.06.2016 г. – 31.05.2017 г., като през част от времето лицето е било настанено в помещение без санитарен възел. Съдът само пренесъл информацията от таблицата, без да съобрази установеността по нея. Посочил е че всички килии, в които е настанявано лицето са оборудвани със санитарен възел и че лицата са имали възможност по всяко време на деня, с изключение на времето за проверка, да излизат в коридора и да използват общия санитарен възел и течаща вода. По делото не са събрани доказателства за периода преди 24.06.2016 г., който също е обхванат от исковата претенция, а в решението липсват съждения касаещи тази част от иска. Не става ясно на какво основание е отхвърлил исковата молба и по повод посочени по-горе период. Относно пренаселеността в килиите, за всеки един от посочените в таблицата периоди е налице пренаселеност, съдът обаче е изложил общи мотиви и относно това възражение, а именно, че площта не отговаря на изискванията за 4 кв. м. площ, но въпреки това следва да се прецени дали несъответствието с препоръчителната жилищна площ е довела до това, ищецът да е преживял страдание, което да е преминало прага на нечовешкото или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕСПЧ. Настоящата инстанция констатира и липса на мотиви касаещи възражение за изтекла погасителна давност, сочено в писмения отговор на ГДИН от 31.07.2018 г., съдът не е посочил основанията, поради които не е приел възражението или го е счел за основателно. Дължим е бил отговор на оплакванията и възраженията на страните, независимо дали ги счита за основателни или не. С липсата на отговор на релевираното възражение не става ясно как съдът е възприел защитата срещу предявената претенция и как е формирал изводите си. Като не е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност за периода преди 2013 г., не е изложил никакви съждения за исковия период преди 24.06.2016 г., обсъдил е общо претенцията в частта за пренаселеността и санитарно-битовите условия в затвора, първоинстанционния съд е постановил необосновано и неправилно решение, поради съществено нарушение на процесуалните правила. При допуснато от страна на първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт, което рефлектира върху обосноваността и материалната му законосъобразност, настоящият съдебен състав приема, че административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, които да изложи подробни мотиви по всяко от релевираните възражения на страните и извърши проверка по същество в съответствие с чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 226 от АПК по разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от гореизложеното и на основание и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение