Решение № 96 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 173/2011 г.
ВКСII търговско отделение07.09.2011 г.докладчик Мария Славчева
Диспозитив
Оставя без уважение молбата на С. Х. И. по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение от 25.05.2009 г. по гр. д. № 141/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 96 от 7.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 173/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. Х. И. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение от 25.05.2009 г. по гр. д. № 141/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. За да обоснове молбата си за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молителят поддържа съществуването на новооткрити писмени доказателства - 12 бр. платежни нареждания до [община], които счита, че са от съществено значение за изхода на делото, като удостоверяващи извършеното от ответника плащане в срока на приватизационния договор на цената на процесния имот, но които при решаването му не са могли да му бъдат известни и своевременно представени в инстанционното производство. В тази връзка представя и доказателства, че договорът за продажба по реда на чл. 35, ал. 1 ЗППДОбП на общинския недвижим имот е бил вписан в Службата по вписванията на 19.03.2010 г., т. е. след постановяване на атакуваното решение. Ответната страна [фирма] не е взела становище по основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните по релевираното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, т. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу влязъл в сила съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да е осъществено соченото основание за отмяна, е необходимо твърдяното от страната обстоятелство или представено писмено доказателство да има характеристиката на новооткрито, т. е. да е съществувало до постановяване на решението в инстанционното производство, но което същата поради обективна невъзможност, въпреки положената дължима процесуална грижа да охрани интересите си, да не е могла да представи, респ. да не е могла да се позове на него пред инстанцията по същество. Същевременно с това, за да настъпят предвидените с разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК правни последици е необходимо това ново обстоятелство или писмено доказателство да е релевантно за изхода на спора. В разглеждания случай първата от така предвидените от законодателя с нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки е налице. С атакуваното решение е прието за недоказано в процеса, че ответникът е придобил собствеността на имота, тъй като тъй като съгласно клаузите на договора по ЗППДОбП (отм.) правото на собственост преминава върху купувача след изплащане на първоначалната вноска от уговорената цена в размер на 28 000 лева, а доказателства, че посочената сума е изплатена по делото не са били представени. Сочените от молителя писмени доказателства - 12 броя платежни нареждания, първото от които с дата 15.09.1999 г. за 28 000 лв., внесени от купувача в деня на подписване на приватизационния договор, удостоверяват, че със заплащането на първоначалната вноска от продажната цена ответникът е придобил в собственост процесния недвижим имот. Обстоятелството, че договорът за продажбата му, сключен по реда на чл. 35, ал. 1 ЗППДОбП е бил вписан в Службата по вписванията едва на 19.03.2010 г., мотивират настоящия състав да приеме, че преди постановяване на решението в инстанционното производство молителят е бил в обективна невъзможност да представи доказателства, че ответникът - продавач е собственик на процесния имот, поради което на същите следва да се признае качеството на новооткрити писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от изложеното, настоящият състав приема, че дори ако бяха взети предвид, сочените доказателства не биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. С атакуваното решение е прието за установено, че в т. 9 от приватизационния договор е предвидена забрана за отчуждаване на процесния обект в продължение на пет години от датата на окончателното му изплащане. Съгласно уговорената схема за разсрочено плащане чрез периодични вноски, крайният срок за заплащането на цената е 60 месеца от датата на подписване на договора за покупко-продажба с Общината - т. е. датата 15.09.2004 г., след която е започнал да тече забранителният петгодишен срок за отчуждаването му, който изтича на 15.09.2009 г. Следователно, към момента на постановяване на въззивното решение - 26.05.2009 г. освен, че не е било доказано, че продавачът е собственик на имота-предмет на предварителния договор, налице е била и посочената забрана за разпореждането му, представляваща допълнителна пречка за обявяването му за окончателен. По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което молбата за отмяна на атакуваното решение следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия,
Цитирани разпоредби
2- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 35, ал. 1 ЗППДОП