Решение № 5404 от 6.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Напоителни системи" ЕАД - гр. София, подадена чрез юрк.А. Петков, и по касасационна жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БД ИБР/, чрез юрк. Н. Гавраилова, срещу решение 4066 от 21.06.2021 г. по адм. д. 5609/2020 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е изменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 438/15.11.2019 г., издаден от директора на БД ИБР. В касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че липсва реален анализ на потреблението на вода, в съответстие с представените в преписката доказателства и направените възражения в този посока. Поддържа се, че административният орган е пропуснал да извърши проверка на подадените декларации от "Напоителни системи" ЕАД - гр. София по реда на чл. 194б, ал. 4 от Закона за водите /ЗВод/. Релевират се доводи, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е приел представенета по делото във връзка с изготвянате на допълнителната ССчЕ справка за напояваните култури за 2017 г. Искането е за отмяна на решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Напоителни системи" ЕАД - гр. София срещу АУПДВ 438/15.11.2019 г., издаден от директора на БД ИБР. Прететендират се разноски. В касационната жалба на директора на БД ИБР са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че задължението на "Напоителни системи" ЕАД - гр. София е установено по основание и размер, без нарушения на материалния закон и процесуалните правила, на предвидените по ЗВод основания по реда на действащите към относимите за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. такси за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Иска се отмяна на съдебното решение в частта, с която е изменен АУПДВ 438/15.11.2019 г. за главницата над 28 336,50 лева до 40 480,72 лева и съответните лихви. Не заявява искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението на АССГ с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими. Оспореното първоинстанционно решение е постановено след повторно разглеждане на делото. С решение 7794 от 18.06.2020 г. по адм. д. 3989/2020 г. Върховният административен съд е отменил решението на АССГ по дело 13705/2019 г. и е върнал делото с указания да извърши проверка за съответствието на определената в оспорвания АУПДВ такса с изискванията на чл. 194, ал. 2 ЗВод и по конкретно за приложимост на коефициент 0,7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г. /Тарифата/, като назначи съдебна експертиза, която да даде отговор на въпроса отнетият обем вода по-малък ли е от или равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление (ДВ бр., бр. 103 от 27.12.2016 г) за съответните култури. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил АУПДВ 438/15.11.2019 г., издаден от директора на БД ИБ, с който на "Напоителни системи" ЕАД е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на 40 480,72 лева и лихва - 6 679,85 лева за периода от 01.04.2018 г. до 15.11.2019 г., на основание чл. 195б, ал. 1 и 2 от ЗВод, във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВод. По делото е установено от фактическа страна, че "Напоителни системи" ЕАД - гр. София е било титуляр на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 003531/16.02.2005 г. язовир Жребчево, с цел напояване в района на напоителна система Средна Тунджа, изменено с решение 274/16.07.2010 г. на Министъра на околната среда и водите. "Напоителни системи" ЕАД е подало декларация по чл. 194б от ЗВод на 31.01.2018 г. за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., в която е декларирало отнет годишен воден обем от 33 733 930 куб. м, изчислен по измервателно устройство - водомерна рейка и коефициент 0.7 при напояване, когато отнетият обем вода е по-малък или е равен на обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредбата за нормите на водопотребление. На 15.05.2018 г. е извършена проверка на декларираните данни и е съставен констативен протокол СЛ 225, с който е установено, че декларираното иззето количество вода /годишен обем/ от 33 733 930 куб. м. съответства на източените и измерени чрез рейка водни маси. В същия констативен протокол таксата за иззето водно количество за процесния период е изчислена съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и е в размер на 40 480,72 лева. С уведомително писмо дружеството е поканено да заплати доброволно дължимата такса. След като не е заплатило доброволно дължимата такса за водовземане, от страна на административния орган е образувана процедура по принудително събиране, и е издаден процесният АУПДВ. Решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Според съда, при издаване на акта е спазено изискването за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, както и процедурата по неговото издаване. В изпълнение на чл. 195б, ал. 2 от ЗВод, актът е издаден въз основа на представена от оспорващото дружество справка за иззетите водни количества и декларация по чл. 194б от ЗВод за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. Дружеството е уведомено за започване на административното производство заедно с връчената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативен протокол от проверка за изпълнение на задълженията. Актът е издаден след установяване на дължимите такси и изтичане на срока за доброволно плащане. За изясняване на обстоятелствата по делото, предвид дадените указания с отменителното решение 7794 от 18.06.2020 г. по адм. д. 3989/2020 г. на Върховният административен съд, АССГ е приел съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице /и допълнение от 21.01.2021 г./ и отговорите му, дадени в с.з. на 28.01.2021 г., в резултат на представените данни от "Напоителни системи" ЕАД може да се направи извод, че отнетият обем вода /33 733 930 куб. м/ е по-голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредба за нормите на водопотребление /ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г./ за съответните култури /20 801 921 куб.м./. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна задача при извършеното изчисление възоснова на отнетия воден обем от 33 733 930 куб. м. по единична цена 0,0012 лв. за куб.м. и в хипотезата на прилагане коефициент от 0,7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обем и за замърсяване, стойността на дължимата такса е в размер на 28 336.50 лв. С оспореното решение 4066 от 21.06.2021 г. по адм. д. 5609/2020 г. АССГ е изменил АУПДВ 438/15.11.2019 г. издаден от директора на БД ИБ, с който на "Напоителни системи" ЕАД е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на 40 480,72 лева и лихва - 6 679,85 лева, като е отменил размера на главницата над 28 336,50 лева до 40 480,72 лева и съответните прилежащи лихви за забава. С Решение 6734 от 16.11.2021 г. по адм. д. 5609/2020 г. на АССГ е допусната поправка на явна фактическа грешка, като в диспозитива на решение 4066 от 21.06.2021 г. по същото дело вместо текста и съответните прилежащи лихви за забава да се чете: и съответните прилежащи лихви за забава в размер на 3 235,29 лева. Решението е частично неправилно, поради следните съображения: Неоснователно е оплакването в касационната жалба на "Напоителни системи" ЕАД за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от АССГ. Първоинстанционният съд е назначили съдебно - счетоводна експертиза като при отговора на въпроса за отнетия обем вода вещото лице е използвало справка за напояваните култури за 2017 г., издадена от "Напоителни системи" ЕАД. Съобразно тази справка и декларираните стойности от самия касатор, експертът е направил заключение, че отнетият обем вода - надвишава обема вода /т.е. не е по-малък или равен на същия/, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в Наредба за нормите на водопотребление /ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г./ за съответните култури, който възлиза на 20 801 921 куб.м. По делото е безспорно, че касаторът "Напоителни системи" ЕАД, като титуляр на разрешително за водовземане от повърхностни води, е извършвал водовземане от процесния воден обект язовир Жребчево, и не е заплатил дължимата годишна такса за процесния период 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. По отношение на таксата за водовземане от повърхностни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗВод, нормата на чл. 194, ал. 2 ЗВод предвижда, че се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а. За процесния период на 2017 г. е действаща Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС 371 от 22.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 103 от 27.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г. На основание чл. 194, ал. 6 ЗВод размерът на таксата по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВод за периода на 2017 г. се определя съгласно чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г., обн. ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г. По силата на чл. 194б, ал. 1 от ЗВод информация за изчисление на таксата се предоставя ежегодно до 31.01. на следващата година от титулярите на разрешителни по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите. В случая е безспорно, че "Напоителни системи" ЕАД е подало декларация по чл. 194б, ал. 1 от ЗВод на 31.01.2018 г., в която е посочен отнетият годишен воден обем - 33 733 930 куб. м по измервателно устройство - водомерна рейка. Не се спори, че при извършената проверка на 15.05.2018 г. с констативен протокол СЛ 225 /л. 20-23 от адм.д. 13705/19 г. по описа на АССГ/ е установено съответствие на декларирания годишен обем от 33 733 930 куб. м. и таксата за иззето водно количество е изчислена в размер на 40 480,72 лева. При съставянето на констативен протокол СЛ 225 е присъствал представител на касатора, а именно инж. Т. Балулова представител на "Напоителни системи" ЕАД, клон Средна Тунджа, която е подписала документа. В този смисъл доводите в касационната жалба на дружеството, че липсва проверка на иззетото водно количество, както и отсъствието на представител на титуляра на разрешителното, е неоснователно. В случая спорът се съсредоточава около съответствието на определената в оспорвания АУПДВ такса с изискванията на чл. 194, ал. 2 ЗВод и по конкретно за приложимост на коефициент 0,7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. В процесния АУПДВ е отразено, че дължимата годишна такса е изчислена съгласно чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата, а именно: T = ExW=0,0012 лв./куб. м х 33 733 930 куб. м = 40 480,72 лева, където единичният размер на таксата за обществено водоснабдяване за напояване на земеделски култури е 0,0012 лв./куб. Касаторът "Напоителни системи" ЕАД поддържа приложението на разпоредбата на чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата, съгласно която когато водовземането е за напояване, единичният размер на таксата се умножава, както следва: 1. когато отнетият обем вода е по-малък или равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени по чл. 117а, ал. 2, за съответните култури по 0,7. В този случай при изчисление на дължимата годишна такса следва да се приложи посоченият коефициент 0,7 по цитираната разпоредба, или - 33 733 930 куб. м, x 0,0012 лв./куб. x0,7 = 28 336.50 лева. Действително в декларацията от 31.01.2018 г. за целта на водовземането - напояване, наред с единичния размер на таксата по чл. 12 от Тарифата - 0,0012 лева/куб. м и отнетият годишен воден обем - 33 733 930 куб. м., дружеството е посочило и друго обстоятелство във връзка с изчисляване размера на таксата: коефициент 0.7, съгласно чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. За да се приложи обаче посочената разпоредба като необходимо условие е необходимо отнетият обем вода да е по-малък или равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени по чл. 117а, ал. 2, за съответните култури. Видно от заключението на приетата и неоспорена ССчЕ пред АССГ отнетият обем вода от "Напоителни системи" ЕАД не е по-малък или равен на обема вода, изчислен по съответните норми за водопотребление, определени по чл. 117а, ал. 2, за съответните култури. Според вещото лице същият възлиза на стойност 20 801 921 куб.м. Следователно, посоченото в АУПДВ основание по чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифа е правилно, както и направените въз основа на него изчисления на дължимия размер на публичните задължения. На основание чл. 194, ал. 1, б. "б" и ал. 2 ЗВод, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 3 от Тарифата, таксата за водовземане правилно е изчислена на база декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане, умножен по единичния размер на таксата, която за 2017 г. е 0,0012 лв./куб. м. По тези съображения настоящият касационен състав преценява, че касационната жалба на директора на БД ИБР е основателна. В тази част решението е постановено в противоречие с доказателства по делото и в нарушение на материалния закон и следва да се отмени. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което и на основание чл. 227, ал. 1 АПК следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Напоителни системи" ЕАД против АУПВД 438/15.11.2019 г., в частта, с която е установено публично държавно вземане за такса водовземане от повърхностен воден обект за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. в размер на 40 480,72 лева и лихва - 6 679,85 лева. В останалата част решението е правилно постановено. Разноски не се претендират. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,