Решение № 3538 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4939/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А.М.Б.86 ЕООД, [ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат Б. Бонев, против решение 552 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело 2821/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Касаторът намира, че първоинстанционният съд неправилно е конституирал като страна в процеса издателят на процесното разпореждане - инспектор в група "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" (ДПК и ПД) във Втора Районна служба (РС) "Пожарна безопасност и защита на населението" (ПБЗН) Пловдив, вместо самата Втора РС ПБЗН Пловдив, която счита за орган издал разпореждането. Изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата и представения протокол от общото събрание на собствениците в сградата, с който последните са разрешили на дружеството да прегради етажната площадка на седми жилищен етаж и да ограничи достъпа им до покрива, за сметка на поддръжката му. Счита, че съдът е следвало да разпита като свидетел и другия служител на Втора РС ПБЗН Пловдив, който заедно с издателя на разпореждането е посетил обекта при проверката и е възможно да е възприел различни факти, без да излага какви са те. Намира за неизяснен въпросът в коя категория по пожарна опасност попада сградата, поради което не може да се прецени дали правилно е приложен чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба Iз-1971/2009 г.). Въз основа на изложените оплаквания иска обезсилване на оспореното съдебно решение, респективно отмяната му и връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касация - инспектор в група ДПК и ПД във Втора РС ПБЗН Пловдив, не изразява становище по жалбата, не прави искания, не се явява и не се представлява в насроченото открито съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена подадена от А.М.Б.86 ЕООД жалба срещу разпореждане ПР-ПБЗН-ПД2-7-45/14.10.2022 г., издадено от инспектор в група ДПК и ПД във Втора РС ПБЗН Пловдив, с което на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е разпоредено да се възстанови техническото състояние на сградата на адрес: гр. Пловдив, ул. Горно Броди 41 Б, съгласно състоянието при което същата е въведена в експлоатация, с оглед спазване изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредба 8121з-647/2014 г.). От фактическа страна Административен съд Пловдив е установил, че съгласно представени нотариални актове А.М.Б.86 ЕООД е собственик на два самостоятелни обекта, заемащи седми етаж от горепосочената сграда. На 01.09.2022 г. инспектори от Втора РС ПБЗН Пловдив извършили проверка в нея по подаден сигнал. Констатирали, че е изградена стена от алуминиева дограма, състояща се от прозорец и врата, чрез която се присвоява етажната площадка на седми жилищен етаж като част от апартамента и се създава директен достъп от апартамента до стълбищната клетка на сградата. Инспекторите преценили, че изградените стена и врата нямат необходимата огнеустойчивост за стени и отвори, имащи директен достъп до стълбищна клетка, с което е нарушен чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-1971/2009 г. Стената не е предвидена в проектната документация на сградата, квалифицирано като нарушение на чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/2014 г. Тези констатации били отразени в процесното разпореждане ПР-ПБЗН-ПД2-7-45/14.10.2022 г., което било връчено на управителя на А.М.Б.86 ЕООД - М. Кикьова, чрез съпруга й. В хода на делото от дружеството-жалбоподател е представен протокол за проведено общо събрание на собствениците в сградата на 14.09.2021 г. От него се установява, че А.М.Б.86 ЕООД, като собственик на обектите находящи се на седми етаж, е ограничил достъпа на останалите живущи до покрива на сградата и е имало преговори във връзка с ползването му. Първоинстанционният съд е намерил за неустановено твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че останалите собственици са се съгласили и отстъпили на дружеството правото да ползва етажната площадка на седми етаж, срещу задължение за поддръжка и ремонт на покрива. Съдът е посочил също, че жалбоподателят не оспорва факта, че по проектната документация на сградата не е налична процесната стена с врата, както и че същата е поставена от А.М.Б.86 ЕООД. Тези факти не се оспорват и пред касационната инстанция. При така установената фактическа обстановка е прието от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по ПБЗН, осъществяващ ДПК, съгласно правомощията му по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР и чл. 22 от Наредба 8121з-882 от 25.11.2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол (Наредба 8121з-882/2014 г.). Освен материална органът има и териториална компетентност, съгласно заповед 7322з-26/18.05.2022 г. на началника на Втора РС ПБЗН Пловдив. Разпореждането е в изискуемата форма по предвидения образец в Приложение 4 към Наредба 8121з-882/2014 г. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съответства и на материалноправните разпоредби. Отхвърлено е възражението на жалбоподателя, че неговите обекти от сградата не са от категория по пожарна опасност Ф5В, поради което е неприложимо изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-1971/2009 г. Съдът се е аргументирал с усвояването на стълбищната площадка и включването й в обектите собственост на А.М.Б.86 ЕООД, като при съхранение на горими вещества и материали, попада в обхвата на чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-1971/2009 г. Така същата е сред посочените обекти в нормата - всички помещения от други класове на функционална пожарна опасност, а не само от категория Ф5В, за които е предвидено изискване за самозатваряща се врата с огнеустойчивост, равна на половината от необходимата огнеустойчивост на стените на стълбището, но не по-малка от EI 30 (задържаща разпространението на огъня и дима за 30 минути). Изградената от дружеството стена от алуминиева дограма, състояща се от прозорец и врата, не отговаря на тези изисквания, с което е осъществен състава на визираното нарушение. Ограничен е бил и достъпът на етажните собственици до покрива. Стената не е предвидена в проектната документация на сградата, с което е нарушен и чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/2014 г. Същите изисквания предвижда и нормата на чл. 14, ал. 1 по отменената с нея Наредба Iз-2377 от 15.09.2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, действала към момента на въвеждането на сградата в експлоатация през 2013 г., съгласно представеното разрешение за ползване. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението на касатора за неправилно конституиране на страните. В първоинстанционното съдебно производство в съответствие с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК, като страна е бил конституиран инспектор в група ДПК и ПД във Втора РС ПБЗН Пловдив в качеството му на орган, който е издал оспорения пред съда административен акт. Съгласно посочената норма страни в съдебната фаза на административното производство са оспорващият, административният орган и всички заинтересовани лица. По делото административният орган е този, който по силата на чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР и заповед 7322з-26/18.05.2022 г. на началника на Втора РС ПБЗН Пловдив, е овластен да издаде писменото разпореждане за изпълнение на правилата за пожарна безопасност. Конкретният инспектор в група ДПК и ПД във Втора РС ПБЗН Пловдив, по силата на така осъществената делегация е придобил качеството на административен орган. Неговото властническо волеизявление е предизвикало едностранно промяна в правната сфера на адресата на разпореждането. Точно поради това той е следвало, а видно от доказателствата по делото и е бил надлежно конституиран, и призован за участие в съдебното производство. Юридическото лице, в чиято структура съществува съответната длъжност, заемана от физическото лице, притежаващо и осъществяващо правомощията на административния орган, не е и няма основание да бъде нито ответник, нито заинтересована страна в съдебното производство. Юридическото лице е носител на права и задължения, но не и на властнически правомощия, на публична власт. Именно защото няма правомощия по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР юридическото лице няма основание да участва в съдебното производство по контрол на законосъобразността на акта, издаден на това правно основание. Следва ясно да се разграничат функциите на юридическото лице, (каквото по силата на чл. 37, ал. 2 и чл. 39, ал. 6 ЗМВР са Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГДПБЗН) и териториалните й звена), от административните органи в рамките на това юридическо лице, които по силата на правна норма са носители на властнически правомощия. В рамките на едно юридическо лице, каквито са ГДПБЗН и териториалните й звена, може да има много административни органи с различна компетентност. Когато се извършва съдебна проверка за законосъобразност на издадените от тях актове именно те, а не юридическото лице, са страна в съдебното производство. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК е императивна - страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт. Решението е правилно. Не е налице въведеното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. След цялостна преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, съдът е достигнал до верни правни изводи. Настоящият съдебен състав споделя изводите на Административен съд Пловдив, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване изискванията за форма и в съответствие с предвижданията на материалния закон. Не е спорно по делото, че сградата в която се намира процесният обект - изградена стена от алуминиева дограма, състояща се от прозорец и врата, е въведена в експлоатация, но състоянието й на датата на извършената от инспектора в група ДПК и ПД във Втора РС ПБЗН Пловдив проверка - 01.09.2022 г., не съответства на състоянието при което същата е въведена в експлоатация, именно поради изграждането на стената от А.М.Б.86 ЕООД. Конкретното несъответствие - неспазване изискването на чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-1971/2009 г. за наличие на самозатваряща се врата със съответна огнеустойчивост, е относимо за всички помещения, независимо от класа на функционална пожарна опасност, съгласно предвижданията на нормата. Това нарушение на строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар налага предприемане на необходимите мерки по чл. 125, ал. 1, т. 4 ЗМВР, вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/2014 г., каквото в процесния случай е сторено с оспореното разпореждане. Не могат да бъдат възприети възраженията на касатора, тъй като не се основават на установената по делото фактическа обстановка и приложимите материалноправни разпоредби. Без значение е дали етажните собственици са разрешили на А.М.Б.86 ЕООД да прегради етажната площадка на седми жилищен етаж и да ограничи достъпа им до покрива, за сметка на поддръжката му, по отношение на факта, че начинът по който е реализирано това, противоречи на правилата за пожарна безопасност и в частност на разпоредбите на чл. 47, ал. 1, т. 3 от Наредба Iз-1971/2009 г. и чл. 14, ал. 1 от Наредба 8121з-647/2014 г. Не може да бъде преценена като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, респективно необоснованост, преценката на първоинстанционния съд да не извършва разпит на другия служител на Втора РС ПБЗН Пловдив, който заедно с издателя на разпореждането е посетил обекта при проверката. Няма никаква индиция този служител да е възприел различни факти от тези изложени в процесното разпореждане, нито касаторът твърди наличието на такива факти. Напротив, той признава съществуването на изградената стена от алуминиева дограма, състояща се от прозорец и врата, като ангажира доказателства за това с протокола за проведено общо събрание на собствениците на сградата. Също жалбоподателят не е отправял до съда искане за разпит на този служител в качеството му на свидетел, поради което правата му не са били нарушени по никакъв начин. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което съдебното решение на Административен съд Пловдив трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение