Решение № 95 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2538/2014 г.

Решение № 95 от 15.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 2538/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Образувано е по искова молба на М. Х. Г., [населено място] срещу [фирма], [населено място] за отмяна по реда на чл. 47 ЗМТА на решение № 737/16.11.11 г. по арб. д. № 737/31.10.11 г. на арбитър Ж. Б., с което ищцата е осъдена солидарно с А. М. А., [населено място] да заплати сумата от 14 408.01 лв. по договор за револвиращ заем от 25.10.10 г. Ищцата поддържа, че не е получавала известие, че спорът ще бъде отнесен на арбитраж, както и препис от арбитражното решение. Твърди, че сключила договора за заем чрез лицето Н. И. Николова, която се представила за кредитен консултант на ответника и искала сумата за себе си. Реално парична сума не й е била предоставена, а дребният шрифт под договора за общите условия не била в състояние на прочете, както и не й било обяснено съдържанието им, включително за арбитражната клауза. Ищцата била с диагноза лека умствена изостаналост и по този начин била въведена в заблуждение. Моли арбитражното решение да се отмени. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва иска, като възразява, че същият е недопустим и неоснователен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, ищцата М. Х. Г. е осъдена солидарно с А. М. А., [населено място] да заплати на ответника сумата от 14 408.01 лв. по договор за револвиращ заем от 25.10.10 г. По основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Ищцата не оспорва подписа си под договора за кредит. В договора е посочено, че неразделна част от него са Общи условия за договорите за револвиращ заем на физически лица, които са предадени при подписване на договора и клиентът е запознат с тях и ги приема. Изложените от ищцата обстоятелства не биха могли да обусловят извод за липса на арбитражна клауза. Общите условия са предадени от заемодателя на заемателя при подписване на договора и ищцата е имала възможност да се запознае с тях. С исковата молба за отмяна е представен амбулаторен лист от 23.07.13 г. с диагноза на ищцата: "лека умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение". Посочено е и обективното й състояние "контактна, добре ориентирана аутопсихично и грубо алопсихично, неравномерен мисловен процес, без налудности, предимно конкретнообразен, лесно внушаема; емоционално - волево - лабилна, инконтинентна с прояви на вербална агресия; памет и интелект - на ниво лека умствена изостаналост. " Независимо от тези данни, по делото не е доказано психичното състояние на ищцата към момента на подписване на договора от 25.10.10 г., както и че по причина на медицинската диагноза ищцата е била въведена в заблуждение. По изложените съображения съдът приема, че е налице арбитражна клауза по договора за револвиращ заем, поради което искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА следва да се отхвърли. По основанието за отмяна по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Съгласно т. 13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем за физически лица страните са се споразумели арбитърът да има право да връчва на клиента документацията на посочените в договора адреси и същата да се счита за получена след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането й. Това обаче са само случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че документите не получени поради това, че са отказани /не са приети, непотърсени са, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или е непълен. В случая арбитърът е приел, че призовката за арбитражното дело е изпратена на М. Г. на адреса, посочен в договора, с товарителница № 22431483 на куриерска служба "С. ". Съобщението е върнато с отбелязване "няма никой". В товарителница № 22823177 от 05.12.11 г. за "документи; арбитражно дело № 737" съобщението е върнато с отметка "няма никой на адреса". Поканата за доброволно изпълнение е връчена чрез работодателя на ищцата на 17.07.13 г., а исковата молба е постъпила в съда на 12.06.14 г. При тези данни не са налице хипотезите по т. 13.4 от общите условия за редовно уведомяване на страната в арбитражното производство. Отбелязването "няма никой" не би могло да се прецени като отказ или неприемане на пратката, както и че същата не е потърсена. По тези съображения съдът намира, че ищцата не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство. Посочените отбелязвания са направени и по отношение на документите по делото на 05.12.11 г. (вероятно за връчване на решението), поради което ищцата не е получила арбитражното решение съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, за да тече тримесечният срок за предявяване на иска за отмяна. Призовката за доброволно изпълнение не съдържа като приложение арбитражното решение, поради което възражението на ответника за недопустимост на предявеният иск е неоснователно. Въведеното основание по чл. 47, т. 4 ЗМТА е налице, поради което арбитражното решение следва да се отмени и съгласно чл. 49 ЗМТА делото да се върне на арбитъра за ново разглеждане. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд