Решение № 23 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 23/2024 г.

Решение № 23 от 14.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 23/2024 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Василка Илиева Производство по чл. 7, ал. 5 вр. чл. 22, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Образувано е по жалба на С. Г. С. против решение на Висшия адвокатски съвет № 762/24.02.2023 г., с което е оставена без уважение жалбата й срещу решение № 278/12.10.2022 г. по Протокол № 15/12.10.2022 г. на Адвокатски съвет – Варна, за отписването й от регистъра на адвокатите за срок от 30 месеца, считано от 7.10.2022 г. В жалбата се излагат оплаквания за нищожност, недопустимост, необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на решението, тъй като същото е взето едновременно с доклада на жалбата и преди запознаване с казуса, не е немотивирано и е нарушен реда за взимане на решение на колективен орган. Моли за отмяна на атакуваното решение на Висшия адвокатски съвет, както и на решението от 12.10.2022 г. на Адвокатския съвет – Варна. Висшият адвокатски съвет оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. С обжалваното решение Висшия адвокатски съвет е оставил без уважение жалбата на С. Г. С. срещу решение на Адвокатски съвет - Варна за отписването й като адвокат. Приел е, че с решението на адвокатския съвет постановено на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата жалбоподателката е отписана от регистъра на Адвокатска колегия - Варна, считано от 07.10.2022 г., на която дата в ДВ бр.... г. е публикувано обявлението на Висшия дисциплинарен съд, че с влязло в сила решение по дисциплинарно дело № 16/2022 г. адвокат С. Г. С. е лишена от право да упражнява адвокатската професия за срок от 30 месеца, за допуснати дисциплинарни нарушения на чл. 132, т. 2 и т. 10 ЗАдв. и чл. 11, ал. 4 и ал. 6 от ЕКА. Приел е, че влязлото в сила решение на дисциплинарния съд подлежи на изпълнение, тъй като Висшият адвокатски съвет не е оправомощен да проверява актовете на дисциплинарните съдилища, тъй като основанието за отписване произтича от закона и адвокатския съвет е длъжен да извърши отписването, при наличие на влязло в сила решение, с което е наложено наказание "лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 30 месеца". Жалбата е постъпила в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА срещу решение на Висшия адвокатски съвет, с което е потвърдено отписването на адвокат от регистъра на адвокатската колегия поради лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 5 от Закона за адвокатурата и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следните съображения: Безспорно е по делото, че с решение на дисциплинарния съд при АК - Варна от 23.06.2022 г. по д. д. № 2/2022 г. адвокат С. С. е призната за виновна в това, че за времето от 24.03.2021 г. до 6.09.2021 г. между нея, като адвокат и лицето Г. възникнало мандатно правоотношение по силата на което адв. С. била упълномощена и приела да извърши правни услуги, провеждане на административни процедури и нотариално производство относно недвижим имот в [населено място], обл. Варна, за което получила клиентски средства в размер на 1050 лв. отделно от адвокатския й хонорар и до приключване на производството нарушението не е било преустановено – услугите са неизвършени, а клиентските средства са задържани и не са възстановени след оттегляне на поръчката, с което е извършила дисциплинарно нарушение по см. на чл. 132, т. 2 и т. 10 ЗА, както и нарушение на чл. 11, ал. 4 и ал. 6 ЕКА и на основание чл. 133, ал. 1, т. 5 ЗА е наложено наказание - лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 30 месеца. С решение от 16.09.2022 г. по д. д. № 16/2022 г. Висшият дисциплинарен съд на Адвокатурата в България е потвърдил решението на дисциплинарния съд при АК – Варна, като е приел, че е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на адвоката, което се оказва системен метод на работа, с оглед наложените му предходни наказания. Решението е обнародвано в ДВ бр.... г. С решение № 278 от 12.10.2022 г. Адвокатски съвет - Варна на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата е отписал от адвокатската колегия С. Г. С.. С обжалваното решение жалбата на С. срещу решението на Адвокатски съвет - Варна е оставена без уважение. Жалбоподателката е оспорила наличието на влязло в сила решение на дисциплинарния съд, както и наличието на кворум при вземане на обжалваното решение от Висшия адвокатски съвет, поради което настоящият състав е изискал и приел в оригинал дисциплинарно дело № 2/2022 г. по описа на дисциплинарен съд при АК-Варна и дисциплинарно дело № 16/2022 г. по описа на Висшия дисциплинарен съд на Адвокатурата в РБ, както и официално заверени преписи от протокол № 15/12.10.2022 г. от проведеното редовно заседание на АС на АК-Варна и протокол № 33/24.02.2023 г. от редовно проведено заседание на Висшия адвокатски съвет. Съществуването и съдържанието на решенията на дисциплинарните състави, както и влизането в сила на решението на дисциплинарния съд се потвърждава от обнародването в "Държавен вестник" и от съдържанието на жалбата, от което е видно, че жалбоподателката е запозната с тези решения. Заверените преписи имат доказателствена сила на официален документ съгласно чл. 179, ал. 2 ГПК, която не е оборена от жалбоподателката. От протокола е видно, че обжалваното решение е валидно, тъй като е взето при редовно проведено заседание с необходимия кворум и изискуемото обикновено мнозинство за вземане на решение съгласно чл. 120, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като за решението са гласували единодушно с 14 гласа"за", без "против" и "въздържал се" присъстващите членове. Съобразно изложеното неоснователни са твърденията, че не е налице влязло в сила решение на дисциплинарния съд, както и, че обжалваното решение е нищожно поради липса на единодушие. Неоснователни са и твърденията, че решението е недопустимо и немотивирано, тъй като не е взето в предвид, че решението на АС при АК-Варна е взето чрез видеоконферентна връзка. При извършената констатация по протокол № 15/12.10.2022 г. се установява, че заседанието на АС-Варна е проведено при кворум 9 редовни члена, от общо 11, като единият от членовете е участвал чрез видеоконферентна връзка. Заседанието е редовно при наличие на поне 6 члена на адвокатския съвет, които в случая са били налице, поради което дори и да се приеме, че подобно участие е неправомерно, въпреки липсата на изрична уредба, то това не се отразява на кворума. Още повече, че решението е взето единодушно, без гласували против и въздържали се. Същите изводи са изложени и в обжалваното решение. При наложено наказание на адвоката по чл. 133, ал. 1, т. 5 ЗА адвокатската колегия е длъжна съобразно правилото на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗА да го отпише за срока на лишаването от правото да упражнява адвокатска професия, поради което предприетото от адвокатската колегия действие по отписване на жалбоподателката от адвокатската колегия е съобразено с разпоредбата на закона. Ето защо правилно е прието в обжалваното решение, че действието по отписване на жалбоподателката от регистъра на адвокатите е пряко следствие от правилото на чл. 22, ал. 1, т. 4 ЗА. А съгласно чл. 130, ал. 2 ЗА решенията на дисциплинарните съдилища при съответните колегии не подлежат на съдебен контрол, тъй като по налагане на дисциплинарни наказания е предвидено двуинстанционно производство, а решението на Висшия дисциплинарен съд е окончателно и не може да бъде предмет на съдебен контрол. Следователно адвокатската колегия и Висшият адвокатски съвет нямат право да преценяват законосъобразността на наказанието, а са длъжни да го приложат, изпълнявайки дисциплинарното решение посредством отписване на адвоката от адвокатския регистър. Решението на Висшия адвокатски съвет е пряка последица от влязлото в сила дисциплинарното наказание и членовете на Висшия адвокатски съвет нямат право на преценка дали да изпълнят наказанието. Съобразно изложеното решението е правилно и законосъобразно, тъй като е бил осъществен фактическият състав на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА за отписване на адвоката от регистъра на адвокатите, а жалбата на С. С. неоснователна. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение