Решение № 570 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15224/2012 г.

Решение № 570 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15224/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Анета Пламенова Кирилова от гр. София против решение № 5352 от 11.10.2012 г., постановено по адм. д. № 2952 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира опллакване за неговата неправилност и иска отмяната му поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - кмет на Столична община - район "Триадица" оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежн астрана, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разгелждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Анета Пламенова Кирилова от гр. София против Заповед № РД-09-2-14/21.01.2012 г. на кмета на район "Триадица"-СО, основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост е разпоредено да се изземе общинско жилище, находящо се в гр. София на посочения адрес[ състоящо се от една стая, кухня и сервизни помещения от фактическата власт на жалбоподателката, която го държи без правно основание. Съдът е приел, че оспореният адимнистративен акт е законосъоразен, издаден е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил от фактическа страна, че със Заповед № 24-75/1.11.1988 г. на ген. директор на Главна дирекция за изграждане на София-СНС, Пламен Кирилов Станчев с 3-членното му семейство /състоящо се от него, съпругата му и малолетната им към този момент дъщеря- жалбоподателката в настоящото производство/ са били настанени в процесното жилище, с вписано в същата задължение, оборотното жилище да бъде освободено в 14-дневен срок от въвеждане в експлоатация на блока, в който е обезщетен с жилище . Видно от Протокол за въвод във владение, на 08.12.2008 г., П. С. е въведен във владение на жилището, с което е обезщетен. Безспорно е и това, че процесното жилище е частна общинска собственост, удостоверено с Акт № 937/22.08.2002 г.; че след сбъдването на прекратителното за настаняването в процесното жилище условие-получаване на имотното /жилищното/ обезщетение, с жалбоподателя няма сключен договор за наем по отношение на процесното общинско жилище; че държи същото без да заплаща наем или обезщетение за ползването, че е подала заявление до СО-район "Триадица" за картотекиране по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/ и е била включена в картотеката с V група, видно и от представения препис-протокол № 16/26.11.2008 г. на Комисията по чл. 10 от същата наредба; че в полза на жалбоподателката не е издадена заповед по чл. 19, ал. 1 от НРУУРОЖТСО за настаняване в общинско жилище в съответствие с утвърдения годишен списък на картотекираните през предходната година семейства /домакинства/, които се предвижда бъдат настанени под наем, при спазване на установената поредност по групи, като липсват и данни същата да е била включена списъка за настаняване. Тази фактическа установеност се възприема от настоящата инстанция изцяло предвид забраната за фактически установявания пред касационната инстанция - чл. 220 от АПК. Въз основа на нея съдът е направил правилен извод за неоснователност на жалбата. Съдът е издирил и приложил правилно приложимия материален закон. Правилни са изводите, че съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР НРУУРОЖТСО /приета с Решение № 466 по Протокол № 53 от 14.07.2005 г., посл. изм. с Решение № 500 по Протокол № 73 от 23.09.2010 г./, за общинските жилища, в които са настанени отчуждени собственици временно до предаване на определените им в обезщетение жилища, се прилагат разпоредбите на чл. 22 - 25 от отменената Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско /НРПУРОИ/- отменена с Наредбата за общинската собственост, приета с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011 г., в сила от 10.05.2011 г. В чл. 25, ал. 2 от НРПУРОИ, отм. изрично е разписано, че наемните правоотношения се прекратяват по реда Закона за задълженията и договорите, а принудителното освобождаване - по реда на чл. 65 от ЗОС, от кмета на района. Следователно, за случаите на прекратяване на наемни правоотношения за общински жилища, в които са настанени временно отчуждени собственици, не е необходимо издаването на заповед по чл. 46 от ЗОС. Прекратяването на наемното правоотношение настъпва автоматично с осъществяването на юридическия факт, въздигнат от правната норма, като прекратяващ за правото да се ползва имота-предаване на определеното в обезщетение жилище. Решението на административния съд следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд