Решение № 2577 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2019 г.

Решение № 2577 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11832/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Пловдив, чрез пълномощника си гл. юрк. И. Пенкова, срещу решение № 1655/26.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1098/2019 г. от Административен съд – Пловдив с доводи за неправилност, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, а спорът – решен по същество, като бъде оставено без уважение искането за заплащане на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ или алтернативно да бъде намален присъдения размер на обезщетението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се представлява в съдебно заседание. Ответната страна – Д. Йорданов от [населено място], в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Пенев, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив се е развило по исковата молба на Д. Йорданов от [населено място], срещу Областна Дирекция /ОД/ на МВР – Пловдив за присъждане на обезщетение в размер на общо 500 лева, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди, представляващи направените разходи за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване наказателно постановление № 15-1030-004625/28.10.2015 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив срещу ищеца, поради отмяната му като незаконосъобразно с Решение № 346/29.02.2016 г. по АНД № 7872/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Претендирал е и присъждане на разноски по делото пред административния съд. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил изцяло предявения от Д. Йорданов против ОД на МВР – Пловдив иск като основателен и доказан. За да постанови този резултат е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Установил е, че със съдебно Решение № 346/29.02.2016 г. по АНД № 7872/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е било отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 15-1030-004625/28.10.2015 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Пловдив, с което на ищеца е била наложена "глоба" в размер на 20 лева за извършено нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. От приложените по делото доказателства съдът установил, че в кориците на АНД № 7872/2015 г. (л. 10) e представен и приет бланков Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2015 г. ведно с пълномощно, съгласно който е осъществено представителство по него от страна на адвокат Д. Колев в проведеното открито съдебно заседание по делото пред Районен съд – Пловдив, (протокол от о. с. з на 15.12.2015 г. - л. 11 от АНД № 7872/2015 г.) като съгласно клаузите в него е уговорено и заплатено още тогава възнаграждение в размер на общо 500 лева. Позовавайки се на т. 1 от диспозитива на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС административния съд е приел исковата претенция за основателна и доказана и е уважил предявения иск. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от отменен по надлежния ред акт или установено незаконосъобразно действие или бездействие, както и пряка причинна връзка с настъпилата вреда. Правилен е изводът на съда в обжалваното решение, че в случая е установено наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявеният иск за причинени имуществени вреди. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона и съдебната практика на ВКС и ВАС. Несъгласието на касатора с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено по делото че в производството по АНД № 7872/2015 г., ищеца в качеството си на жалбоподател, е упражнил правото си на процесуална защита чрез адвокат Д. Колев. Правилен е изводът на съда, че разходът за адвокатски хонорар е пряка вреда, която подлежи на обезвреда. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното, настоящата инстанция на ВАС приема за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ. С оглед изложеното, атакуваното решение е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от процеса на касатора разноски не се дължат. На ответната страна такива следва да се присъдят. В случая е приложен Договор за правна помощ и съдействие, (л. 23 от настоящото дело) от който е видно, че е заплатена в брой сумата от 300 лв., които следва да бъдат възстановени на ищеца от бюджета на ОД на МВР – Пловдив. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора е неоснователно, тъй като в случая намира приложение разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,