Решение № 12615 от 13.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2871/2020 г.
ВАССедмо отделение13.10.2020 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 7477 от 02.12.2019 г. по адм. дело 7316/2019 г. на Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата на Р. Велинова срещу Заповед РД-01-402 от 22.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". ОСЪЖДА Р. Велинова с адрес [населено място], [адрес], да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", седалище и адрес гр. София, ул. "Ген. Й. В. Гурко" 5, 100. 00 (сто) лева разноски по делото.РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Велинова срещу Решение 7477 от 02.12.2019 г. по адм. дело 7316/2019 г. на Административен съд София-град В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата й срещу Заповед РД-01-402 от 22.05.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), с която на основание чл. 148, ал. 10, т. 9 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) Р. Велинова е заличена от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП и е прекратен достъпът й до информационната система по чл. 147, ал. 9 ЗДвП. Касационната жалбоподателка твърди неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно приема, че не е налице несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Целта на закона е да се санкционира допускането на движение по пътищата на негодни и технически неизправни превозни средства. Настоящия случай касае неволна техническа грешка при изписване на регистрационния номер на автомобила, от което не са настъпили съществени обществени последици. Оспорената заповед е несправедлива и несъразмерна с оглед установените факти и обстоятелства. Твърди, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 148, ал. 10, т. 9 ЗДвП, тъй като дори и да е въведен некоректно регистрационния номер, то останалите данни на моторното превозно средство (МПС) са отразени коректно и може да се направи правилната му идентификация. Моли съда да отмени обжалваното решение, както и Заповед РД-01-402 от 22.05.2019 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от адв. И. Алексиев, Адвокатска колегия - Кюстендил. Ответникът - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Законът за движение по пътищата не предвижда облекчен режим за нарушения дължащи се на технически грешки. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът се представлява от юрк. Г. Иванов. Ответникът Интеркар ГТП ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият съд приема за установено от фактическа страна следното: На 24.11.2018 г. Р. Велинова, председател на комисия, включен в списъка към Разрешение 1636 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадено на фирма Интеркар - ГТП ЕООД, издава Протокол 17943444 и знак за техническа изправност 1080036, както и удостоверение за техническа изправност със заключение "Допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено ползване", на лек автомобил Фолксваген, модел Пасат с посочен в протокола рег. [рег.номер на МПС] . На 23.01.2019 г. при извършена проверка в Информационната система на ИА АА за регистриране на периодични прегледи на контролно технически пункт с Разрешение 1636, се установява, че на 24.11.2018 г. Р. Велинова е издала Протокол 17943444, като е въвела в посочения протокол рег. [рег.номер на МПС] , вместо действителния рег. [рег.номер на МПС] на проверения лек автомобил Фолксваген Пасат. За посоченото нарушение е издаден Акт за установяване на административно нарушение 260622 за установено нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-32. На 24.01.2019 г. началника на Областен отдел Автомобилна администрация София изготвя доклад за извършената проверка и прави предложение за започване на процедура за заличаване от регистъра на председателя на комисия Р. Велинова, който е издал документи за извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно превозно средство (ППС), неотговарящи на изискванията на Наредба Н-32. На 7.02.2019 г. Р. Велинова е уведомена за започване на производство за заличаване от Регистъра по чл. 148, ал. 9 ЗДвП. На 19.02.2019 г. Р. Велинова представя възражение. На 22.05.2019 г., със Заповед РД-01-402 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на основание чл. 148, ал. 10, т. 9 и ал. 12 ЗДвП, чл. 15, ал. 2, т. 9 от Наредба Н-32, заличава Р. Велинова от Регистъра на председателите на комисиите, извършващи прегледите и на техническите специалисти по чл. 148, ал. 9 ЗДвП, включен в списъка към Разрешение 1363 за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадено на фирма Интеркар - ГТП ЕООД, и прекратява достъпа й до информационната система по чл. 147, ал. 9 ЗДвП. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че заповедта е и материално законосъобразна. Излага, че дори да се касае за наличие на техническа грешка, законът не държи сметка за наличието на умисъл при въвеждането на некоректните данни за идентификация на ППС, представено на преглед, както и относно резултата от допуснатото нарушение и настъпването на вреди, доколкото се презумира, че по пътищата, отворени за обществено ползване е допуснато да се движи ППС, което не разполага с удостоверение за техническа изправност. Решаващият състав приема, че не е налице несъответствие на оспорения административен акт с целта на закона. В конкретния случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на приложената правна норма. След като административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК. С тези мотиви отхвърля жалбите на Р. Велинова и Интеркас ГТП ЕООД като неоснователни. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. Велинова е правилно. В съответствие с чл. 148, ал. 9 ЗДвП, ИА "АА" води регистър за издадените разрешения за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, на председателите на комисиите, извършващи прегледите, и на техническите специалисти. Съобразно чл. 148, ал. 10, т. 9 ЗДвП председателят на комисията, извършваща прегледите, и техническите специалисти вписани в регистъра по ал. 9, се заличават от регистъра, когато председателят на комисията, извършваща прегледите, въведе некоректни данни за идентификация на ППС, представено на преглед, в информационната система по чл. 147. В конкретния случай фактите са безспорно установени. Спорно е дали допуснатата техническа грешка при въвеждане на данните за регистрационния номер на проверения автомобил представляват нарушение по смисъла на чл. 148, ал. 10, т. 9 ЗДвП - въвеждане на некоректни данни за идентификация на ППС в информационната система по чл. 147. На първо място правилен е изводът на административния орган и на съда, че за осъществяване на състава на това нарушение, респ. за осъществяване на предпоставките, предвидени в хипотезата на чл. 148, ал. 10, т. 9 ЗДВП, законодателят не е предвидил като елемент на фактическия състав форма на вина. В този смисъл, наличието на която и да е форма на вина е без значение за приложимостта на диспозицията на нормата, при установяване на останалите предпоставки от хипотезата й, които са именно установяване на некоректно нанесени данни в информационната система, което е безспорно установено в процесния случай. Действително житейски разбираема е тезата на касатора, че най - вероятно става въпрос за допусната техническа грешка, но законодателят не е диференцирал извършването на деянието с оглед на субективния елемент, като не е предвидил и прилагане на мярката при системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Неоснователни са твърденията на касатора, че некоректното въвеждане на регистрационния номер не води до невъзможност това превозно средство да бъде идентифицирано. В случая приложима е Наредба Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В Приложение 5 на посочената наредба се съдържа Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В Част II, Раздел I, т. I. от методиката, озаглавена Идентификация на ППС, в т. 1, изр. второ е посочено, че при периодичен преглед за проверка на техническата изправност се извършва при съответствие на: 1.1. регистрационния номер на превозното средство; 1.2. категорията на превозното средство; 1.3. марката (модела) на превозното средство; 1.4. търговско наименование на ППС; 1.5. идентификационния номер на превозното средство (VIN); 1.6. номера на типовото одобрение (ако има) на превозното средство; 1.7. номера на двигателя на превозното средство (за превозни средства без VIN номерата на рамата и двигателя); 1.8. опознавателния знак, определен в чл. 46, ал. 1, т. 12 от Наредба I-45. В чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-32 се регламентират конкретно данните, които въвежда председателят на комисията, извършваща периодичен технически преглед на автомобила, в протокола (приложения 9, 10 или 11). Това са: техническите данни, идентифициращи превозното средство, показанията на километропоказателя на ППС, данни за собственика на превозното средство, за лицето, представило ППС на преглед, и за номера на разрешението на техническия пункт, и за члена на комисията и когато в свидетелството за регистрация на МПС е отразено оборудването с уредба, която позволява работата на двигателя с ВНГ или СПГ вписва данните за лице, монтирало бутилката, марка, сериен номер, вид гориво, номер на типово одобряване и година на производство на бутилката, в този случай за позиция "лице, монтирало бутилката" се вписва номерът на свидетелството за регистрация; В т. 7, б. б е посочено, че когато заключението от периодичния преглед е, че превозното средство може да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, председателят на комисията вписва в протокола валидността на прегледа съгласно чл. 29 и сканира протокола, чрез което въвежда данните от извършения периодичен преглед на ППС в информационната система за електронно регистриране на прегледите, като проверява съответствието на данните/отбелязванията от оригинала на протокола и тези в системата; при констатирани несъответствия нанася корекциите в данните от протокола, въведени в системата; В случая, видно от представеното копие от Протокол 17943444, председателят на комисията е вписал некоректно регистрационния номер на автомобила, който по смисъла на методиката и чл. 11, ал. 3, т. 10 от Наредба Н-32, е част от информацията за идентификация на ППС, която се въвежда в информационната система по чл. 147 ЗДвП. Следователно се касае за некоректни данни за идентификация на ППС въведени в ИС, по смисъла на чл. 148, ал. 10, т. 9 ЗДвП, както правилно е установил съдът. Всички визирани в чл. 43, ал. 1, т. 4 от Наредба Н-32 технически данни следва да бъдат въвеждани прецизно и точно, поради което законодателят е поставил императивни изисквания за периодичните прегледи на ППС, урегулирани като задължителни за всички моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, регистрирани в Република България. Аргумент в полза на значимостта на тази дейност (контролиране на техническата изправност на ППС) е пряката връзка с охраната на живота и здравето на гражданите. Целта на закона е безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората. В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в посочената хипотеза административният орган действа в условията на обвързана компетентност, с оглед императивния характер на приложената правна норма. При наличие на предпоставките на чл. 148, ал. 10, т. 9 ЗДвП, председателят на комисията се заличава от регистъра. Именно поради това заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, както правилно е приел и административният съд. Задължителните периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС целят опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата чл. 2 ЗДвП, което налага ППС да бъдат идентифицирани коректно и еднозначно. С оглед на изложеното, съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, направил е въз основа на тях обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. Велинова срещу Заповед РД-01-402 от 22.05.2019 г., като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Претенцията за разноски за първоинстанционното производство е неоснователна, тъй като такива не са били поискани своевременно, както е установил и първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд, седмо отделение