Решение № 6216 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2017 г.

Решение № 6216 от 18.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2758/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. - град против решение № 6166 от 11.10.2016 г. по адм. д. № 12129 по описа за 2015 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № 2153 - 21 - 116 от 20.11.2015 г., а административната преписка е върната за ново произнасяне по заявление от 02.10.2013 г. при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за неправилно прилагане на материалния закон и за необоснованост, релевантни към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Л. А. Стайкова от гр. С. е оспорила касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № 2153 - 21 - 116 от 20.11.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. - град и потвърденото с него разпореждане № 5004106690 от 30.09.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Л. А. С. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по подадено от нея заявление вх. № 2113-21-241/06.07.2015 г. Оспорени са следните части: за спиране на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО на социалната пенсия за инвалидност и на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване; за размера на определената добавка от учителския пенсионен фонд съгласно § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО. С постановеното решение Административен съд С. - град е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подадено заявление на 02.10.2013 г., след като е приел, че придобитият в Украйна осигурителен стаж следва да се счита за учителски по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО. При съобразяване само на българския учителски стаж лицето придобива право на пенсия на 14.11.2008 г., а с включването на украинския стаж - на 10.04.2007 г. Решението е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 171, ал. 4 от АПК, чл. 172а, ал. 2 от АПК и чл. 149, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК. Съдът не е дал указания за представяне на доказателства, че придобитият осигурителен стаж в Украйна е при упражняване на учителска професия, не се е произнесъл по възражението на оспорващата за незаконосъобразно спиране на социалната пенсия за инвалидност и на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, върнал е преписката на административния орган за произнасяне по заявление от 02.10.2013 г. без да изложи мотиви за това свое решение. Пенсионното производство по заявление вх. № МП-92321 от 02.10.2013 г. е приключило с разпореждане от 24.01.2014 г. за прекратяването му на основание чл. 56, ал. 1 от АПК по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало. С декларация от 13.01.2014 г. Л. С. е заявила, че предвид недостигащия български осигурителен стаж за придобиване право на пенсия иска молбата й от 02.10.2013 г. да се счита за оттеглена. Със заявление вх. № 2112 - 21 - 241 от 06.07.2015 г. Л. С. е поискала да й бъде отпусната пенсия/и и добавка/и. Към 06.07.2015 г. тя е получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. В жалбата си по реда на чл. 117 от КСО и пред съда е изразила становище, че тези две пенсии следва да й се изплащат пожизнено с оглед § 22т от ПЗР на КСО. Заявлението й от 06.07.2015 г. е разгледано от пенсионния орган като искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 от КСО във връзка с § 5 от ПЗР на КСО. На основание § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО (изм., ДВ - бр. 111 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г. - отм., бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Като учител, който е придобил право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО и се пенсионира при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, ответницата по касация е субект на правото по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО (редакция към датата на заявлението, ДВ, бр. 106 от 2013 г.), на добавка от учителския пенсионен фонд в размер 0,33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. С разпореждане № 5004106690 от 30.09.2015 г. пенсията е отпусната на основание чл. 68, ал. 1 - 3 във вр. с § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, считано от датата на заявлението, при зачитане на украинския осигурителен стаж от 6 г. 0м. 14 дни. Добавката е отпусната за 37 месеца осигурителен стаж, придобит след 01.01.1997 г. (датата на създаването на Учителския пенсионен фонд съгласно глава шеста от Закона за фонд "Обществено осигуряване" (отм.) и след придобиване право на пенсия по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО на 14.11.2008 г. На основание чл. 10, ал. 2 от Договора между Р. Б. и Украйна за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 26 от 21.03.2003 г., в сила от 01.04.2003 г.) ако законодателството на една от договарящите страни обвързва придобиването на правото на пенсия с наличието на стаж, придобит при упражняването на определена професия или при определена работа, то при отпускането на тази пенсия се взима предвид и стажът, придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна при упражняване на същата професия или работа. Неправилно е направеното от административния орган тълкуване на цитираната разпоредба от международния договор във връзка с българското законодателство. Очевидно е, че стажът, придобит в Украйна преди 01.01.2000 г., не се регулира от българските национални разпоредби, в сила след 01.01.2000 г. Условието на договорната клауза не е стажът в другата договаряща страна да е "български учителски стаж", както счита пенсионният орган. Условието е стажът да е придобит съгласно законодателството на другата договаряща страна (в случая Украйна) при упражняване на същата професия или работа. Съгласно заключението на вещото лице при положение, че стажът в Украйна е придобит при упражняването на учителска професия, то тогава Л. С. има изискуемия 25 години стаж за пенсиониране по § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО на 10.04.2007 г., а не на 14.11.2008 г. Наличието на придобит осигурителен стаж при упражняване на учителска професия в Украйна е спорно. Лицето твърди, че е придобило трудов стаж при упражняване на учителска професия с продължителност 3 години и 19 дни, но не е подкрепило твърдението си с доказателства. В нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът не му е указал, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелство от значение за делото. В административната преписка, образувана по заявленията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж, също липсват данни относно професията, при упражняването на която е придобит осигурителният стаж в Украйна. Не е изяснено дали е налице друга преписка, образувана по по-рано подадени заявления за отпускане на пенсии за инвалидност. Не е изяснено и дали в дирекция "Европейски регламенти и международни договори" се намира преписка на името на Л. С. и какво е нейното съдържание. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да извърши необходимите процесуални действия за попълване на делото с доказателства относно упражняваната от лицето професия в Украйна. Необходимо е да се има предвид, че отмяната на акта на едно основание не освобождава съда от задължението да се произнесе по всички оспорвания. В случая съдът дължи произнасяне не само по размера на добавката по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, но и по оспорването на спирането на социалната пенсия за инвалидност и личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,