Решение № 2584 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12012/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на З. Каракехайов, адв. Маргаритов, против решение 344/01.11.2023 г., постановено по адм. дело 133/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ДН-00-2/ 09.03.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация като неоснователна. С доводи за неправилност на решението като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, чрез юрк. Йорданова, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски- юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК , а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед ДН-00-2/ 09.03.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен инспектор в Областен отдел на Автомобилна администрация, на основание чл. 90, ад. 1, т. 5 и чл. 107, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 97, ал. 1, чл.89, ал. 2, т. 1 и т. 5, чл. 91, ал. 1, чл. 92, ал. 1, и чл. 21, ад. 1 и ал. 2 от ЗДСл и чл. 2, т. 1-4 и т. 6, чл. 5, ад. 1, чл. 17, ад. 1 и чл. 23 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 92, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция " Автомобилна администрация" , в изискуемата форма и реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на допуснати нарушения в дисциплинарното производство. След подробен анализ на доказателствата по преписката и събраните такива в съдебната фаза, вкл. приетите съдебно-технически експертизи, първоинстанционният съд е извел извод за спазване на двумесечния срок за налагане на наказанието по чл.94 ЗДСл, спазване на изискванията по чл.95 ЗДСл и доказаност на описаните дисциплинарни нарушения в пълна степен, които сочат на приложимост на нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл "неизпълнение на служебните задължения". Прието е за безспорно установено, че Каракехайов е извършил виновно осем тежки дисциплинарни нарушения в периода от 06.06.2022 г. до 30.12.2022 г., като е допускал в изпитната зала кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, притежаващи електронни устройства и не е предприел действия по отстраняването им по описания ред в Наредба 38 и Инструкция 3. Приетите без оспорване в производството експертизи установяват, че за всеки от описаните в заповедта осем проведени изпита, при преминаване на изпитвания през металдетекторната /стационарна/ рамка , тя реагира с червена индикация, т.е. дава индикация за налични метални/електронни устройства. В този случай съгласно чл.35а, ал.1 от Наредба 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, Каракехайов е бил длъжен да извърши проверка с преносимото техническо устройство по чл. 12, ал. 11 за наличието на електронни устройства в кандидатите, което не е извършвано и съставлява нарушение на чл.35а, ал.1, изр. посл. от Наредба 38,респ. неизпълнение на служебните задължения по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл. Освен това е допуснато и нарушение на чл.19, ал.2, т.1 от Инструкция 3 от 17.10.2008 г. за организиране и провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, като не са отстранявани конкретни кандидати и съответно не е оформян протокола с отбелязване "отстранен". Установено е и неизпълнение на задълженията по чл.20, ал.1 и ал.5 от Инструкция 3, тъй като ескпертизата установява по видеофайловете на преносима памет, че във всеки от описаните в заповедта /т.1-т.8/ случаи кандидати са били разпознати от металдетекторната стационарна рамка / свети в червено и издава звуков сигнал/. Изложени са мотиви и за липсата на обективни пречки за реакция от страна на оспорващият, които да омаловажават установените дисциплинарни нарушения. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваната заповед, които са направени и пред първоинстанционния съд и са разгледани и обосновано отхвърлени като неоснователни в обжалваното решение. Заповедта е издадена за установено тежко и неколкократно извършвано дисциплинарно нарушение, което се потвърждава от събраните в съдебната фаза доказателства. Безспорно е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин служителят не е извършвал вменените му действия, свързани с контрол и отстраняване на разпознатите от металдетекторната /стационарна/ рамка кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство с налични електронни устройства. Това поведение е станало обществено достъпно и е било публично порицано, което е довело и до уронване престижа на службата. Неоснователен е доводът за неспазване на срока по чл. 94 от ЗДСл, тъй като нарушението се счита за открито към момента на запознаване от изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация с решението на дисциплинарния съвет, което е обективирано в Протокол рег. 11-57-2605/96/ 16.02.2023 г. . На тази дата решението е одобрено от изпълнителния директор, а заповедта е издадена в двумесечния срок на 09.03.2023 г. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,