Решение № 9 от 11.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2023 г.

Решение № 9 от 11.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Г. С., чрез адв. Б. З., срещу решение № 198 от 24.04.2023 г., постановено по гр. д. № 128/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 174/05.12.2022 г. по гр. д. № 221/2022 г. по описа на Районен съд – Брезник, с което е признато за установено по предявения от П. Г. Г. срещу И. Г. С. и С. А. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че П. Г. е собственик по наследство на 1/24 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], с идентификатор *** по КККР, с площ от 629 кв. м., заедно със 17/120 ид. ч. от построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 54 кв. м. и И. Г. С. и С. А. Л. са осъдени да предадат на П. Г. Г. владението върху 1/24 ид. ч. от описания имот заедно със 17/120 ид. ч. от построената в имота сграда. Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост на въззивното решение, а по същество за неправилност на същото, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. От ответницата по касационната жалбата П. Г. Г., чрез адв. Д. Х., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по основателността на касационната жалба, взе предвид следното: С определението по чл. 288 ГПК № 2223 от 08.05.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК- вероятна недопустимост на въззивното решение, доколкото липсва произнасяне от въззивния съд по направеното искане за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключване на производството по дело, образувано по предявен от ответницата установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в нейна полза придобивна давност. Производството по делото е образувано по предявен от П. Г. Г. срещу И. Г. С. и С. А. Л. иск с правно основание чл. 108 ЗС за 1/24 ид. ч. от описания в исковата молба поземлен имот, заедно със 17/120 ид. ч. от построената в него сграда. В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. Г. С. е предявила иск срещу ищцата, както и срещу другия ответник, като е поискала да бъде признато за установено по отношение на тях, че е собственик на имота на основание давностно владение, поискала е да се постанови извършването на делба на имота, както и да се признае, че ответниците не са собственици на имота. Този иск не е приет за разглеждане от районния съд, който го е отделил в отделно производство и по него е образувано гр. д. № 287/2022 г. по описа на Районен съд- Брезник, което се установява от приложената в първоинстанционното дело докладна записка с изх. № 221/2022 г. от 10.10.2022 г. Районният съд е оставил без уважение искането за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с мотив, че не са налице предпоставките за спиране на делото, тъй като исковата молба по гр. д. № 287/2022 г. е нередовна и е даден срок за отстраняване на констатирани нередовности и е уважил предявения ревандикационен иск. С молба вх. № 1738 от 21.03.2023 г. И. Г. С. е поискала от въззивния съд да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 287/2022 г. на РС. - Брезник, образувано по предявен от нея иск за собственост на същия имот. По това искане въззивният съд не се е произнесъл в проведеното на 22.03.2023 г. открито съдебно заседание. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, като е прието, че възражението на ответницата И. С. за придобиване на имота и сградата по давност не е релевирано своевременно в срока по чл. 133 ГПК, поради което и по него не се дължи произнасяне. Посочено е също, че с отговора на исковата молба И. С. е предявила насрещен иск за признаването й за собственик на имота на основание давностно владение, който насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане от районния съд, а по него е образувано гр. дело № 287/2022 г. на Бр РС. Според разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Настоящият случай е именно такъв. Спорът по гр. дело № 287/2022 г. на Бр РС е преюдициален по отношение на настоящия спор, защото по него със сила на пресъдено нещо ще бъдат признато или отречено, че И. С. е собственик на процесния имот на основание давностно владение и съответно в зависимост от този правен резултат ще се разреши и настоящият спор по предявения против нея ревандикационен иск. Като не е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по искането по искането за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Предвид данните, че исковата молба е била нередовна и са давани указания за отстраняване на нередовностите й, то преди са се произнесе по искането за спиране, въззивният съд следва да изиска справка дали делото е висящо или е прекратено поради неотстраняване нередовностите на исковата молба или е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който следва да бъде съобразен от въззивният съд при произнасянето му по съществото на спора. Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение