Решение № 11266 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Заместник Кмета на Община Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Димова, срещу решение 3198 от 28.03.2024г., постановено по адм. д. 1856/2023г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отменена заповед 2495 от 19.07.2023г. на Заместник - Кмета на община Варна, с която на основание чл. 190 ал. 1 във връзка с ал. 6 ЗУТ е отказано прокарването на временен път до ПИ идентификатор 10135.3506.888 по кадастралната карта на гр. Варна, част от УПИ XXIV 521, кв. 25 по подробния устройствен план план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ на СО Пчелина, гр. Варна по заявление вх. АУ043361ВН от 11.05.2023г. на Х. П. Х. и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне. С решението община Варна е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона отменително основание по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за това, че заповедта е издадена в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив навежда съображения, че не са били налице изискванията на чл. 190 ЗУТ, тъй като в резултат на проведена делба УПИ XXIV 521 е разделен на две като до всеки новообразуван УПИ са спазени изискванията за площ, лице и за осигурен необходим достъп до имот. Т.е. не са били налице предпоставките по чл. 190 за разрешаване на искания временен път, който е с различно трасе. Навежда съображения, че са налице условията за достъп до имота, като наличието на незаконна постройка в рамките на поземления имот идентификатор 10135.3506.1059 общинска собственост с начин на трайно ползване второстепенна улица, по който е предвиден достъпа, води до извод за необходимост от предприемане на действия по освобождаване на общинския имот, но не обосновава наличието на условията от прокарване на временен път с различно трасе. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски и прави евентуално възражения за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ответника по касация. Ответникът Х. П. Х., чрез процесуалния си представител адв. Хаджолян, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед 5515 от 31.12.2019г. на Кмета на община Варна, при спазване на изискванията за форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилното приложение на материалния закон. Приел, че при издаване на оспорената заповед административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение на случая, както ине е събрал служебно релевантните доказателства, с което е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК. Направил е извод, че допуснатите нарушения са довели до неправилното приложение на материалния закон и необоснованост на извода за липса на предпоставките по чл. 190 ЗУТ за разрешаване за прокарването на временен път, тъй като от събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ се е установило, че са налице предпоставките по чл. 190 ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като на първо място е установено, че имот идентификатор 10135.3506.888 е отреден за УПИ XXVIII 888 от кв. 25 по ПУП ПРЗ, одобрен със заповед Г 12 от 18.01.2007г., като по този план е предвидено достъпа до него да се осъществи по улица тупик с ширина от 3,50 м., достигащ откъм южната граница на имота. Приел е обаче, че от СТЕ се установява, че този достъп се ограничава от изградена пристройка, попадаща в рамките на ПИ идентификатор 10135.3506.523, съгласно измервания, направени на място от вещото лице. Позовал се е и на изготвената допълнителна СТЕ, разглеждаща два варианта на временен път, единият включващ премахване на пристройката, а другият без премахването й, като е извел и извод за евентуална незаконност на пристройката, тъй като не е била обхваната от издадено удостоверение за търпимост на сградата, до която е долепена. Обосновал е, че чл. 190 ал. 3 ЗУТ не прави разграничение дали е налице постройка законна или не, с оглед на въведеното изискване временния път да не засяга постройки, като в тази връзка е направил извод, че меродавен в случая би бил варианта за прокарване на временен тъп без премахване на пристройката. В тази връзка е достигнал до извод, че като е отказал прокарване на временен път, административният орган е издал незаконосъобразен акт, отменил е оспорената заповед и е върнал административната преписка за ново произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Решението е правилно като краен резултат. Правилен като краен резултат е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, както и за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването й.