Решение № 14007 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2018 г.

Решение № 14007 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4982/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Бургас, срещу решение № 457 от 9.03.2018 г. по адм. д. № 626 по описа за 2017 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменено решение № 1040-02-19 от 20.02.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Бургас и е постановено връщане на административната преписка на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - гр. Бургас за произнасяне по искането за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане по болничен лист № Е20166734657. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 48а от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата В. Попова от [населено място], обл. Бургас, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е решение № 1040-02-19 от 20.02.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Бургас, потвърждаващо разпореждане №О-02-000-00-01024781 от 9.11.2016 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на В. Попова е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради бременност и раждане, с мотиви за неизпълнение на условието по чл. 48а от КСО за придобит осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство с продължителност 12 месеца. Решението на Административен съд – Бургас, с което оспореният акт е отменен и преписката е върната на компетентното длъжностно лице за издаване на ново разпореждане съобразно указанията за признаване на придобит осигурителен стаж от 12 месеца, е постановено при неправилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 48а от КСО във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО. Изводите на съда са обосновани единствено с формалната доказателствена сила на трудовата книжка, като е пренебрегната доказателствената стойност на останалите съставени по законоустановения ред документи, удостоверяващи правнорелевантните факти във връзка с упражняваната от лицето трудова дейност. Правото по чл. 48а от КСО на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение възниква за осигуреното за общо заболяване и майчинство лице при изпълнение на условието да има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Спорът между страните е относно придобит от лицето осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство с продължителност 12 месеца. По силата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава пред времето, през което лицето упражнява трудова дейност. В същия смисъл е дефиницията на понятието "осигурено лице", дадена в § 1, т. 3 от ДР на КСО: осигурено е лицето, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. На основание чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК съдът е длъжен да извърши преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Преценката по вътрешно убеждение обхваща и документите, за които не е било проведено производство по оспорване на истинността им. По делото са събрани достатъчно доказателства относно основанието, вида и продължителността на осигуряването на ответницата по касация. Спорът е относно придобития осигурителен стаж за упражнена трудова дейност при осигурител ЕТ "Н. – Г. Карапачова", с която ответницата по касация е сключила трудов договор за работа на 4-часов работен ден. Представена е трудова книжка за трудов стаж от 5.06.2009 г. до 5.10.2009 г. и от 14.07.2010 г. до 1.02.2011 г., оформена със забележка "осигурителният стаж не е равен на трудовия стаж", съответно договорени възнаграждения 143 лв. и 145. 50 лв. Официалната удостоверителна сила на трудовата книжка за вписаните в нея обстоятелства, придадена й от чл. 347 от Кодекса на труда, е разколебана от останалите събрани по делото доказателства. В удостоверение обр. УП-3, издадено на 10.02.2017 г., е отразен осигурителен стаж за периодите 5.06.2009 г. - 31.08.2009 г. и 14.07.2010 г. – 13.09.2010 г. Удостоверението е коригиращо и е издадено след извършена проверка по разходите на ДОО, приключила с констативен протокол № КП-5-02-00220695/19.01.2017 г., издаден от контролен орган на ТП на НОИ – Бургас. Установено е, че ответницата по касация е упражнявала трудова дейност през 2009 г. и 2010 г. през летния сезон в аптека в гр. Обзор. На осигурителя са дадени задължителни предписания № КП-5-02-00220713/19.01.2017 г., с които е задължен да подаде коригираща информация с декларация обр. № 1 за В. А. Попова. По делото е представено ръкописно обяснение от Г. Карапачова, в което тя потвърждава, че ответницата по касация се е водила на работа за по-дълъг период, но не е работила във фирмата. Предишното издадено удостоверение по обр. УП-3 от 23.07.2016 г. е анулирано и в изпълнение на дадените предписания е подадена коригираща информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО относно осигуряването на лицето. Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е потвърдила, че не са налице счетоводни данни за заплащане на трудови възнаграждения за положен труд. Трудово досие не е представено, осигурителят не е водил редовно счетоводство, разплащателните ведомости не са оформени съгласно счетоводните правила (няма положен подпис/печат на съставител и/или собственик и няма положени подписи от наетите лица по трудови правоотношения), поради което не е установено изплащане на трудови възнаграждения за положен труд. Анализът на гореустановените факти насочва към извод, че извън периодите 5.06.2009 г. - 31.08.2009 г. и 14.07.2010 г. – 13.09.2010 г. ответницата по касация не е упражнявала трудова дейност в предприятието на ЕТ "Н. – Г. Карапачова" и не е получавала трудови възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски за риска "общо заболяване и майчинство". Тя не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на цитираните разпоредби и не е придобила осигурителен стаж. Общият осигурителен стаж при съобразяване на придобия при осигурители ЕТ "В. Купенова" и "Белисима 88" ЕООД е под 12 календарни месеца. Постановеното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен и е постановено връщане на преписката за издаване на нов акт съобразно дадените от съда указания за зачитане на осигурителен стаж, е неправилно и подлежи на отмяна. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,