Решение № 4931 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2013 г.

Решение № 4931 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директор на ТП на НОИ РУСО - гр. Велико Търново, чрез процесуалния представител срещу решение № 641 от 21.12.2012 г. на Административен съд - Велико Търново по адм. дело № 961 по описа за 2012 г. С него е отменено решение № 25 от 5.09.2012 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалба с вх. № МП-20253 от 14.08.2012 г. на Кирил Тодоров Евлогиев от с. Масларево против разпореждане № 634 от 15.05.20212 г. на ръководител на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ В. Търново и преписката е върната за произнасяне по същество при спазване указанията на съда. Ответникът - Кирил Тодоров Евлогиев от с. Масларево оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор от 1.2.2013 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Административният съд за да отмени като незаконосъобразно решение № 25 от 5.9.2012 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново е приел за установено от фактическа страна, че доказателствата по административната преписка, имащи значение категоризиране на труда на жалбоподателя Кирил Тодоров Евлогиев са нееднозначни във връзка със заеманата от него длъжност за процесния период, поради което изводите на административния орган са едностранни. Същите са и необосновани, без да са събрани всички доказателства и фактите, установени с тях относно длъжността, която е заемал Кирил Георгиев и в какво се е изразявала трудовата му функция с оглед приложението на т. 66 и т. 59 от ПКТП. При тези съмнения и при наличие на доказателства за изплащане на допълнителни възнаграждения за условия на труд и за безплатна храна, които се следват на лица за вредности за втора категория труд, съдът е приел, че административния орган неоснователно е отказал да зачете труда, положен от Кирил Евлогиев като такъв от втора категория за времето от 1.11.1979 г. до 31.3.1980 г. и от 3.10.1992 г. до 26.6.1993 г. Прието е, че е в тежест на административния орган да изясни всички факти за правилното решаване на спора и преписката е върната за произнасяне по същество при спазване указанията на съда. Решението е правилно. От приложените по делото доказателства и с административната преписка се установява, че Кирил Тодоров Евлогиев е работил през процесния период на длъжност "огняр" според записванията в трудовата книжка и "завеждащ пара" в издаденото удостоверение за същия период. В преписката са налице заповеди за назначаване и преназначаване на лицето, поради което е останал неизяснен въпроса от фактическа страна, на каква длъжност е работил Кирил Тодоров Евлогиев, в какво се е изразявала трудовата му функция, какви са били условията на труд според различните записани длъжности - "завеждащ пара" и "огняр", при какви вредности е полаган трудът му и след анализ на всички съществуващи доказателства и проверки от административния орган следва да се прецени приложими ли са материално-правните разпоредби на т. 59 и т. 66 от ПКТП. Съдът, стигнал до тези фактически и правни изводи, е постановил правилно решение при отсъствие на пороците, сочени като касационни основания за отмяна. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че при никакви обстоятелства правните изводи няма да бъдат променени. В случая от съществено значение за правилното разрешаване на спора е да бъдат установени верните факти и да бъде правилно приложен материалния закон. При изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, шесто отделение,