Решение № 11801 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 449/2010 г.

Решение № 11801 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 449/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на 04 РУ - СДВР, гр. София чрез процесуалния представител Бисер Бонев-юрисконсулт, против решение № 94/16.11.2008 г. по адм. дело № 5222/2009 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 18 състав, с което е отменена заповед рег. № з-311/03.07.2009 г. на Началника на 04 РУ на Столична дирекция на вътрешните работи, за наложено на Христо Асенов Евлогиев, дисциплинарно наказание "порицание" за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 2 ППЗМВР. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Христо Асенов Евлогиев, чрез адв. Петър Василев е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: С решение № 94/16.11.2008 г. по адм. дело № 5222/2009 г. на Административен съд - София-град е отменена заповед рег. № з-311/03.07.2009 г. на Началника на 04 РУ на Столична дирекция на вътрешните работи. С последната на Христо Асенов Евлогиев е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от дванадесет месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 227, ал. 1, т. 2 ППЗМВР. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискуемата форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила. Приел, че в разрез с изискванията на ЗМВР и ППЗМВР не е спазена процедурата по изслушване на държавния служител, както и, че не е удостоверено приемането на писмени обяснения от дисциплинарнонаказващия орган, нито същите са обсъдени в обжалваната заповед . Съдът е приел че е налице и материална незаконосъобразност на заповедта - неустановеност на нарушението от обективна и субективна страна. Решението е неправилно, като постановено в противоречие с приложимия материален закон и съдопроизводствените правила. С оспорената в първоинстанционното производство заповед е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Според чл. 231 ЗМВР редът за налагане на дисциплинарните наказания е уреден в ППЗМВР, като съобразно чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ППЗМВР, дисциплинарно наказание "порицание" се налага включително за неизпълнение на служебни задължения и заповеди, за срок от шест месеца до една година и се изразява в отправяне на предупреждение към държавния служител, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по - тежко дисциплинарно наказание. В този случай е неприложима нормата на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, според която при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от същия закон (за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"), със заповед на министъра на вътрешните работи се образува дисциплинарно производство и се открива дисциплинарно дело, което се провежда от определения с нея дисциплинарно - разследващ орган. В тази връзка следва да се отбележи и правилото на чл. 228, ал. т. 3 ЗМВР, че наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3 (в т. ч. и "порицание"), се налагат със заповеди от служители на длъжност "началник сектор", приравнените на нея и по - висока, какъвто е настоящия случай. Анализът на горепосочените разпоредби обуславя извод, че в случаите на налагане на дисциплинарно наказание, различно от "уволнение", ЗМВР и ППЗМВР не изискват образуването на дисциплинарното производство в дело, по смисъла на чл. 230 ЗМВР, вр. чл. 239, ал. 1 ППЗМВР, както неправилно е приел първоинстанционния съд, нито определянето на дисциплинарно - разследващ орган, който да проведе това производство. Предвид гореизложеното, необоснована е направената от решаващия състав констатация, че не е спазено изискването по чл. 230 ЗМВР и чл. 239 ППЗМВР за образуване на дисциплинарно производство. Неприложими към процедурата по налагане на наказанието "порицание" са и нормите на чл. 243 и чл. 244 ППЗМВР, относими към дисциплинарните производства по чл. 230 ЗМВР. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Решението е неправилно и относно приетото, че служителят не е осъществил нарушението на служебната дисциплина визирано в заповедта от обективна и субективна страна. В качеството му на полицай, трета степен, Евлогиев е бил длъжен да съхранява и опазва служебното имущество. Автомобилът е с монтирано устройство за извършване на мониторинг, като видно от приложена докладна записка от оперативен дежурен по свръзки в ОДЦ- СДВР и електронна разпечатка на 09.06.2009 г. в 19:28 ч. е преустановено изпращането на сигнал към базовия приемник. При проверката е установено, че двете антени на предавателя са прерязани с остър предмет, което според техническите лица е причина за спиране на излъчвания сигнал. От тези данни следва и заключението за физическа намеса, интервенция, която се изразява в порязване с остър предмет на двете антени на предавателя. Безспорно е налице умишлено посегателство върху целостта на устройството за мониторинг на служебен автомобил, за което служителят не дава разумно обяснение и за което не съобщава на оперативен дежурен. Тези действия на Евлогиев са установени от доказателствата съдържащи се в административната преписка, поради което актът е мотивиран. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган и при наличие на предпоставките, при които се налага наказанието. Спазена е процедурата предвидена в закона. Фактическите обстоятелства, обосноваващи извода за извършено нарушение, са установени от административния орган. Материалните предпоставки за издаване на заповедта са били налице, административното производство е проведено съобразно административнопроизводствените правила и решението следва да се отмени, а жалбата срещу оспорената заповед, рег. № з-311/03.07.2009 г. - отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,