Решение № 7156 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2019 г.

Решение № 7156 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8071/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 891 от 14.05.2019 г. по административно дело № 1356/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отменен мълчаливият му отказ по искане за оторизация и изплащане на суми за подпомагане по заявление с УИН 02.12.0717/23529 и вх. № 18589419/23.06.2017 г. и преписката е върната за произнасяне в 14-дневен срок. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и заплащане на направените деловодни разноски пред двете инстанции. Изложени са твърдения за, че в случая е установено 100% закъсняло подаване на заявлението и съответно е изчислена нулева субсидия по него, както и че уведомителни писма се издават след извършване на определени действия, в определен порядък, съгласно действащите национално и общностно законодателства, в които липсват уредба обвързваща със срок издаването им. Ответникът по касационната жалба – "Братя Чинкови" ЕООД чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е и правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него мълчалив отказ да бъде административен акт е постановен компетентен орган, но при липсата на изискуемите се от закона реквизити, като е бил длъжен да се произнесе с изричен акт по заявлението на дружеството. При правилно установена фактическа обстановка и предвид задължителните указания, дадени в определение № 3109 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 15108/2018 г. на ВАС, Осмо отделение правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че жалбата на дружеството е допустима, а след извършената от Административен съд Бургас проверка по реда на чл. 168 АПК и основателна. Не се спори между страните, а и предвид изложената подробно нормативна уредба обоснован и съответен на закона е изводът в обжалваното решение, че мълчаливият отказ е постановен от компетентен орган – Изпълнителния директор на ДФЗ, който фонд е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС с оглед на нормата на чл. 11а от ЗПЗП и съгласно нормата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверки на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) предвид чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП и съответно е компетентният орган да издава актове от категорията на поискания от дружеството. При подадено заявление за подпомагане с УИН 02.1.2071/23529 за кампания 2017 г. от страна на "Братя Чинкови" ЕООД, с което са заявени за подпомагане схеми и мерки по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и предвид регламентираните в същата Наредба етапи на административното производство по издаване на краен акт от РА за одобряване или отказ за изплащане на субсидия за заявени схеми и и мерки за директни плащания обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че след извършване на нормативно регламентираната административна процедура органът е следвало да приключи същата с постановяване на изричен акт. В конкретния случай правилно съдът е установил, че такова задължение за органа е налице и предвид разпореденото в нормата на чл. 12 от Наредбата, с оглед проверка за наличие на предпоставките, посочени в текста за намаляване на размера или отказ от изплащане на поисканите суми. При липсата на изложени фактически и правни основания е невъзможно да бъде извършена тази преценка. При това правилно мълчаливият отказ е отменен, а преписката е върната на органа за ново произнасяне при наличие на предпоставките по чл. 173, ал. 1, АПК. Изложените в касационната жалба доводи относно 100% закъсняло подаване на заявлението са неотносими към законосъобразността на обжалвания съдебен акт, доколкото тази преценка е следвало да намери изражение в частта на постановен от ДФЗ – РА акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, предвид задължението му по чл. 35 АПК да издаде акта след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на страните в административното производство. Недопустимо е направеното искане съдът да се произнася по наличието или липсата на предпоставките за издаване на административен акт. При липсата на изрично посочени срокове за произнасяне в специалните закони за органа е налице задължение за произнасяне в срока по чл. 57 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 980 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение