Решение № 6254 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2015 г.

Решение № 6254 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Т. К." ЕООД, чрез пълномощника си адв. Б., срещу Решение № 7794/15.12.2014 г., постановено по адм. д. № 3903/14 г., по описа на Административен съд гр. София /АССГ/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. П., касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен ревизионният акт в обжалваната част. Претендира разноски за две инстанции. Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Кожухарова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 5600 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 141206502 от 22.08.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП (ТД на НАП) София, потвърден с Решение № 375 от 24.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - София, при ЦУ на НАП, с който на на "Т. К." ЕООД е отказано право на данъчен кредит за периоди м. 01.2009 г. - м. 12.2009 г. и м. 03.2010 г. - м. 12.2010 г. по фактури, издадени от "Д. Е. П. Т." ЕООД, "Е. Е." ЕООД, "С. 1" ЕООД, "А. 7" ЕООД, "Д. т." ЕООД и "Р. т. БГ" ООД и са определили задължения за довнасяне по ЗДДС общо в размер на 306 945,19 лв., в т. ч. ДДС в размер на 228 752,36 лв. и лихви в размер на 78 192,83 лв. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. От фактическа страна за установено съдът е приел, че през ревизирания период основната дейност на жалбоподателя е търговия със стомана, арматурно желязо, безшевни тръби, т - образен профил и винкели. Установено е, че в хода на ревизията до всички доставчици са изготвени ИПДПОЗЛ, които са връчени по реда на чл. 32 ДОПК, тъй като на декларираните им адреси за кореспонденция не са открити управители, служители или други упълномощени лица за получаване на кореспонденция. При тези данни за доставчиците в хода на ревизията е прието, че не е установен предмета на дейност на дружествата, техните офиси и складови помещения, техническа и кадрова обезпеченост за осъществяване на дейността. Не са предоставени копия от сключените договори въз основа, на които са издадени спорните фактури. Не са предоставени документи за произход на стоката, за извършени услуги по съхранение, товарно-разтоварни работи и лицата, които са ги извършили. Няма предоставена информация за подизпълнители. За част от доставчиците е установено, че са имали назначени по трудови правоотношения лица, а за други, че няма. При тези факти, в хода на ревизията правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС По същество на спора за установено съдът е приел, че предмет на процесните доставки са "ламарина", "тръби", "винкел", "стомана", "профили", "арматурна стомана", "ламарина черна", "тръби черни", "ДВТ- профил, П-профил и ламарина", "арм. стомана" и "ав. плащане на метали", "електроди". За част от доставчиците е установено, че имат влезли в сила РА, с които са им определени задължения в големи размери, като в подадените справки-декларации, дневници за покупки и продажби са декларирани голям брой получени и извършени доставки с големи стойности и резултати за периоди ДДС за внасяне в малък размер, че предходните доставчици са дерегистрирани по ЗДДС. Съдът е обсъдил приета без оспорване съдебно - счетоводна експертиза изготвена въз основа на съдържащата се по делото документация и по документи, предоставени от счетоводната къщата, осъществяваща счетоводно обслужване на ревизираното лице и е приел, че фактурите са отразени в дневниците за продажбите на доставчиците за съответните данъчни периоди, като съгласно заключението са видими счетоводни записвания касаещи фактурите, издадени от процесните доставчици. При получателя в тази кореспонденция участва и дебита на сметка 304 "Стоки". В счетоводната отчетност на жалбоподателя са установени фактури за транспортни услуги с маршрут Гърция-България, издадени от доставчици на жалбоподателя, които са приложени към някои от фактурите на "С. 1" ЕООД и "Е. Е." ЕООД, към които има и копия на документи за техни доставки по ВОП от Гърция, които са на гръцки език. По счетоводни данни при жалбоподателя са отчетени плащания по банков и касов път по фактури на доставчиците. В заключението вещото е посочило, че има фактури за продажба на материали, издадени от жалбоподателя на клиенти на дружеството, но не е възможно да се разграничи кои от последващите доставките касаят именно процесните доставки на метали. При тези факти съдът е обсъдил приложимите разпоредби на на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от закона и е приел, че наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС се изисква и установяване на реално получаване на стоките или услугите по облагаемата доставка. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, когато стоките или услугите се използват за целите на извършените от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице му е доставил или предстои да му достави. Досежно реалността на доставката съдът е приел, че определяща е икономическата рамка, в която стопанските субекти организират и осъществяват търговското си занятие. С оглед доказателствената тежест в процеса съдът е приел, че ДЗЛ следва да докаже реалното получаване на различните по вид метали - тръби, П-профил, ламарина, арматурна стомана, винкели, електроди и др., като не е достатъчно само издаването на фактура. В случая съдът е приел, че не са представени доказателства, че доставчиците разполагат със стоките, предмет на фактурите и че са предадени, респ. че жалбоподателят е получил съответното количество стока именно от лицата, издали спорните фактури. Не са представени документи за транспортирането и съхранението на стоката. Липсата на доказателства за съществуването и съответно предаването на стоката предмет на процесните фактури, съдът е приел, че обосновава извода за липса на доставка. На следващо място от приетата и неоспорена от страните ССчЕ, съдът е приел, че наличието на счетоводно отразяване на процесните фактури не е равнозначно на реално изпълнени услуги (съобразно предмета на спорните фактури), като в случая е неприложимо задължителното тълкуване, дадено в решение на С. от 21.06.2012 г. по съединени дела № С-80/2011 и С-142/2011. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е довода на касатора, че съдът е отхвърлил жалбата като е акцентирал на това, че доставчиците не са реални изпълнители на доставката, че не е доказана кадровата и техническа обезпеченост и не бил изследван произхода на стоката. Напротив съдът е приел, че следва да се обсъдят доказателствата представените по отношение на пряката доставка и е достигнал до извода, че освен процесните фактури липсват други доказателства за реалното предаване и получаване на стоката. Факта, че процесните стоки са заприходени в счетоводството на получателя е индиция за получаване на стоката, но следва да се съдържат допълнителни доказателства досежно реалното осъществяване на доставката именно от процесните доставчици. С оглед характера и вида на стоката, нейните количества и родово определения й характер е правилен извода на съда, че получателят по доставката следва да притежава допълнителни доказателства за установяване факта на нейното получаване. Този извод на съда не е в противоречие с практиката на СЕС и не надхвърля изискването към получателя, ако е проявил необходимата грижа на добросъвестност при участието в стопанския стокооборот. Така предвид твърдяните за получени от процесните доставчици количества метали получателят следва да разполага с копие на транспортни документи, в които са посочени товарните автомобили и данни за лицата осъществили превоза. При предаване на стоката получателят също следва да разполага с копие на документи за реалното претегляне, предаване и получаване на материалите. В случая както е приел АС, липсват договори, от които да устави възложеното количество и вид на материалите, липсват приемо-предавателни протоколи, които да удостоверят предаването, респективно приемането на материалите, предмет на спорните доставки, липсва съгласие относно цената, липсват документи, от които да е видно къде са доставяни материалите, с какъв транспорт и за чия сметка са извозвани, които да бъдат ценени в тяхната съвкупност, поради което правилно е прието, че липсва реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Дори да се възприеме, че фактурата може да замести договор за възлагане на доставка на процесните материали не може безспорно да се приеме, че същата е доказателство, че реално стоката е предадена от доставчика в патримониума на получателя. Доколкото предмет на доставките са различни видове материали, които представляват родово - определени вещи, прехвърлянето на правото на собственост се извършва чрез определянето им по съгласие на страните или предаването им съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, каквито доказателства по делото не са ангажирани от касатора. Както правилно е приел АС, в случая освен процесните фактури, отчетните регистри по ЗДДС и заключението на ССЕ за осчетоводяването на фактурите, други доказателства за реалност не са представени. В тази насока е неоснователен довода на касатора, че не следва да бъдат прехвърляни по-вече отговорности на получателя на едва доставка от тези, които същият е в състояние да изпълни. Досежно транспорта е правилен довода на касатора, че за страната получател е ирелевантно дали доставчика използва собствени или наети транспортни средства за осъществяване на доставката, но няма процесуална пречка същият да се снабди с доказателства за извършения превоз, ако действиетлно такъв е извършен. В тази насока е несонователен довода, че това са обстоятелства които ДЗЛ не знае и няма как да знае при осъществяване на доставката Неоснователен е довода на касатора, че видно от събраните по делото ЧМР, банкови документи и счетоводни справки се установява получаване на стоката. На първо място, представените ЧМР в по-голямата си част, макар и непреведени установяват, че получател на стоката е касатора, а не неговите доставчици. На следващо място, акто е искала да се ползва от представените доказателства на чужд език досежно предходни доставки, касаторът е следвало да ги представи в надлежен превод, като отново остава недоказан факта на реалното предаване, респ. получаване на процесните количества стоки от преките доставчици. Неоснователен е довода на касатора, че само въз основа на заключението на ССЕ относно начисляване на данъка, осчетоводяване на стоките по материалните сметки на получателя и установеното заплащане на стоката са достатъчни за установяване реалността на доставката. В тази насока е неоснователно и възражението на касатора, че е установен по безспорен начин факта на последваща реализация на материалите, тъй като видно от заключението на ССЕ не е възможно да се разграничи кои от последващите доставките касаят именно процесните доставки, тъй като контрагентите на касатора по покупко-продажбата на метали са повече от ангажираните по делото. Установеното от вещото лице "видимо сходство" по вид, количество, период на доставката на фактурираните стоки и фактури за продажба издадени от касатора, само по себе си не води до еднозначен извод за установена последваща реализация на процесните материали, при липса на други доказателства за индивидуализиране и получаване на същите. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието на които е свързано с възникването на благоприятни последици за касатора и в негова тежест е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 ЗДДС. Цитираната в касационната жалба практика на СЕО е свързана с данни за наличие на данъчна измама или нищожност на сделките, какъвто не е настоящия случай. Предвид изхода на спора и изричната претенция на ответника по жалбата за присъждане на разноски, съгласно представен списък, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, "Т. К." ЕООД, следва да заплати сумата от 5 600 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,