Решение № 8299 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2016 г.

Решение № 8299 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. У., с ЕТ [фирма], [населено място], чрез адв. М. против решение № 1497/22.07.2016 г. по адм. дело № 2132 по описа за 2015 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт № Р-26-1403336-091-001/16.04.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 546/13.07.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Пловдив при ЦУ на НАП, с който на търговеца са определени задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.02.2009 г. до 31.12.2012 г. в размер на 19 555, 50 лв. и прилежащи лихви в размер на 9 920, 71 лв.; данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 2 130,56 лв. и прилежащи лихви в размер на 863, 88 лв.; Данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 2 617,96 лв. и прилежащи лихви в размер на 790,25 лв., за 2012 г. в размер на 2 33675 лв. и прилежащи лихви в размер на 465, 75 лв.; данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на ЕТ за 2012 г. в размер на 4,32 лв. и прилежащи лихви в размер на 0,86 лв.; вноски за Здравно осигуряване /ЗО/ за 2011 г. в размер на 1516,80 лв. и прилежащи лихви в размер на 457,85 лв.; вноски за ЗО за 2012 г. в размер на 1516,80 лв. и прилежащи лихви в размер на 302,32 лв. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез гл. юрк. К. в представени писмени бележки оспорва касационната жалба, иска решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са определени задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, както и задължителни осигурителни вноски (ДОО и ЗО), определени при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ, в частта на установените задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ, както и в частта относно установените като дължими вноски за здравно осигуряване за 2011 г. и 2012 г. В останалата част РА е отменен и като необжалван, е влязъл в сила. В хода на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК: т. 2 - данни за укрити приходи или доходи и т. 7 - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В хода на извършената ревизия е констатирано, че в предприятието на жалбоподателя не са осчетоводени фактури от доставчиците [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], посочени в ревизионния доклад. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на А. С. У. в качеството му на ЕТ е връчено уведомление. В резултат на извършената съпоставка е констатирано наличие на значителен брой фактури, които са включени в дневниците за продажби на доставчиците и не са намерили отражение в счетоводната отчетност на получателя. Процесните фактури не са намерили отражение в счетоводството на търговеца, както по отношение на формираните разходи, така и по отношение на реализираните приходи от продажби на стоки, предмет на фактурите. Непосочването на фактури в дневника за покупки за данъчните периоди, през които са издадени и отразени от доставчиците в ДП и СД, обосновава изводът за реализиран приход. Тъй като стоките по процесните фактури не са включени в счетоводното отчитане, приходите от продажбите на тези стоки се явяват укрити. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че сделките по процесните фактури не са осъществени, респективно стоките по тях не са получени, съответно продадени на трети лица. Липсата на подпис, за получател по някои от фактурите, само по себе си не е обстоятелство изключващо осъществяването на сделките. В случая, безспорно е установено, че процесните фактури са издадени от посочените в тях доставчици, че са намерили отражение в счетоводството на доставчиците, че ДДС по тях е начислен и внесен в бюджета. Разплащанията са извършени в брой и към фактурите има издадени касови бонове. Взето е предвид също така, че видът и характерът на процесните стоки съответства на основната търговска дейност на ЕТ. В случая изводът за получаването на стоките от ревизираното лице е обоснован с отразяването на фактурите в дневниците за продажби и в съответните справки - декларации на всеки един от доставчиците, обсъдено с останалите доказателства. В тази връзка, в хода на ревизията са събрани посочените доказателства, налични са и писмени обяснения на лицата, представляващи съответните доставчици за реалното осъществяване на доставките, за начина на плащане и за транспортиране на стоките. С включването на фактурите в дневниците за продажби и справките - декларации на съответните търговци, същите са декларирали задължение за ДДС, както и съответния приход от продажбите, затова обясненията на търговците, които потвърждават данните по тези документи, следва да се разглеждат като съдържащи неизгодни за тях факти и обстоятелства, предвид което, като частни писмени документи се ползват с доказателствена сила. Поради липсата на достатъчно доказателства са изложени мотиви свързани с непризнаване като недоказани, твърдените като получени, дарения от ревизираното лице. Решението е правилно. При определяне на данъчната основа по чл. 122 ДОПК, органът по приходите е взел предвид недекларираните доходи от дейността на ЕТ, в резултат на неотчетените приходи за ревизирания период, произтичащи от неосчетоводените покупки на стоки, по отчетната стойност от продажбата на същите. Органът по приходите е извършил анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства поотделно за всяка една от отчетните години, при който анализ е установен размерът на получените и разходвани от ревизираното лице парични средства. Правилно органът по приходите, както и съдът са приели, че липсата на подпис на получателя върху фактурите не прави данъчния документ негоден да установи доставките, тъй като такова изискване няма нито в ЗСч, нито в ЗДДС. Във връзка с това възражение на жалбоподателя, което е прието за неоснователно, правилно фактурите, които са без подпис, също са ценени от съда като такива, установяващи доставка на стоки, като изводите на съда са въз основа на констатациите от извършените насрещни проверки на доставчиците в хода на ревизията, установените данни за отразяване на фактурите в дневниците за продажби, съответно - в справките-декларации, с което данъкът е изискуем от доставчиците, както и данни за отчитане на приходите от продажбите, водещо също до данъчни задължения за доставчиците, които като неблагоприятни обстоятелства не биха били потвърдени от тях, в случай на неосъществени доставки. Липсата на подпис на получател в част от фактурите не влияе на крайния резултат по спора. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана стопанска операция. За целите на данъчното облагане е от значение има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция от регистрирани по ЗДДС данъчни субекти и съответно - начислен данък, а не дали е подписана или не от получателя. Съдът правилно е приел, че сделките по процесните фактури са осъществени, респективно стоките по тях са получени, съответно продадени на трети лица. Фактурата като първичен счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. По делото са налични данни, че доставките се извършват или с транспорт на доставчиците или са получавани директно от ревизираното лице. От част от доставчиците са представени доказателства за наличие на собствени МПС, както и договори сключвани между доставчиците и физически лице - шофьори. В частта по ЗДДС е прието, че към 14.01.2009 г. жалбоподателят е достигнал облагаем оборот 96 063, 13 лв., т. е. над 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия и е възникнало задължението да се регистрира за целите на ЗДДС. При тази констатация правилно е счетено, че едноличният търговец дължи на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 67, ал. 3 от ЗДДС косвен данък за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация, до датата, предхождаща датата на регистрацията по ЗДДС на лицето. За процесните ревизирани периоди е установен недостиг на парични средства – извършените разходи за периода надвишават получените доходи. Правилни са изводите на съда, че в хода на проведеното административно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснованият и логичен извод за наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за определяне на облагаемата данъчна основа за установяване на данъчни задължения. Правилно съдът е приел за неоснователни възраженията, позовавайки се на събраните по делото доказателства и преимуществено - при кредитиране на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Законосъобразни и правилни са изложените мотиви на съда за непризнати дарения, за които се твърди, че са дадени от В. С. К. на РЛ на дати 30.07.2009 г., 31.08.2010 г. и 30.06.2011 г. Представени са договори от посочените дати, обяснения, декларация от лицето В. С. К. и протоколи за приемане на дарение - 3 бр. Констатирани са обаче съществени разминавания както в датите, така и в лицето, сочено като дарило сумите, а именно в неговото име и ЕГН. Констатирано е разминаване в годините на подписване на договорите за дарение и в тези на предаване на средствата. Установено е, че лице с това име и с посоченото в договорите за дарение и в декларацията ЕГН, не съществува. Сочените противоречия разколебават доказателствената тежест на ангажираните доказателства. Съдът правилно е посочил, че от представените доказателства не може да се обоснове извода за наличие на парични средства в размери, които да позволяват даряване на същите. В тази връзка твърдението за наличие на приходи, които надвишават разходите е останало недоказано и правилно е определено задължението за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за процесните години. Правилно е доначисляването и на данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за процесната 2012 г. в размер на 4,32 лв., Определени са доходи от дейност като едноличен търговец по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер на 916, 61 лв., дължим е данък в размер на 137,49 лв., от който е внесена сума в размер на 133,17 лв. поради което, разлика от 4,32 лв., правилно е приета за дължима, ведно с прилежащите лихви. Правилни са изводите на първоинстанционнния съд, че основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за данъчно облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК в процесния случай са установени, като доказателства, оборващи обстоятелствата, отразени в процесния РА, не са ангажирани от оспорващия. Предвид изложеното, задълженията за вноски за здравно осигуряване правилно са приети за дължими за 2011 г. и 2012 г., поради което и в тази част, с която е отхвърлена жалбата, решението е правилно и следва да се остави в сила. При така установените данни, правилно съдът е приел оспорения РА за законосъобразен в частта на установените задължения по ЗДДС и ЗДДФЛ за процесните години, както и за вноски за здравно осигуряване за 2011 г. и 2012 г. и жалбата като неоснователна и недоказана, е отхвърлена в тази й част. Решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила, в обжалваната част. При този изход на делото на ответната Дирекция се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1353 лв. по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение