Решение № 2140 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2014 г.

Решение № 2140 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4198/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение Решение № 2964 от 22.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2683/2013 по описа на Административен съд Варна, с което съдът е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на Малин Бориславов Крумов сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган за периода 17.09.2008 г. - 01.06.2009 г. За горницата над 1000 лева до претендирания размер от 5000 лева искът е отхвърлен. Предвид изхода на делото и претендираните от ГДИН разноски съдът е осъдил Малин Бориславов Крумов да заплати на министерство на правосъдието 440 лв. юрисконсултско възнаграждение. Първата касационна жалба е подадена от Малин Бориславов Крумов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Варна, с която се обжалва решението като неправилно в две части: 1) в частта, с която е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан за горницата над 1000 лв. до претендирания размер от 5000 лева. Жалбоподателят твърди, че присъдената сума е ниска и 2) в частта, с която Крумов е осъден да заплати на Министерство на правосъдието разноски. Втората касационна жалба е подадена от Министерство на правосъдието, с която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, в осъдителната му част с доводи, че е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отменяване на атакуваното решение в частта, с която Министерството на правосъдието е осъдено да заплати на Малин Бориславов Крумов сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за визирания в исковата молба период. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва касационната жалба на Малин Крумов като твърди, че. е неоснователна. Подадена е и частна жалба от Министерството на правосъдието срещу определение № 296/21.01.2014 г. постановено по адм. дело № 2683/2013 по описа на Варненски административен съд. Със същото е намалено присъденото юрисконсултско възнаграждение на министерството на правосъдието от 440 лв. на 380 лв. Ответната страна по касационна жалба на Министерство на правосъдието - Малин Бориславов Крумов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби на Министерството на правосъдието. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Малин Крумов. По отношение на втората касационна жалба излага доводи за частична основателност. Частната жалба на Министерството на правосъдието намира за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството е образувано по предявен от Малин Бориславов Крумов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Варна, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева. Претендираното обезщетение е за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания, унижение и увреждане на здравето причинени от действия изразяващи се в настаняването му в килия № 19а в Затвора гр. Варна, която не отговаряла на минималните изисквания предвидени в закона и бездействия на администрацията на затвора, изразяващи се в непреместването му в друга по-голяма килия. Исковата претенция е предявена за периода от 17.09.2008 г. до 01.06.2009 г. Административен съд гр. Варна след събиране на надлежни доказателства и изслушване на свидетели е приел исковата претенция за частично основателна и е присъдил обезщетение на Малин Крумов в размер на 1000 лева ведно с лихви, като за горницата до 5000 лева иска е отхвърлен. С така постановеното решение Малин Крумов е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 440 лв., което в последствие е намалено до 380 с определение № 296/21.01.2014 г. постановено по същото дело. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция констатира недопустимост на съдебния акт поради следното: В депозираната касационна жалба на Малин Крумов, същият твърди, че е объркал периода на претендираното обезщетение като за периода, за който му е присъдено обезщетение по дело № 2683/2013 г., по описа на Административен съд - Варна, вече имало влязло в сила решение № 6667/15.05.2013 г. постановено по адм. дело № 13664/2012 г. по описа на Върховен административен съд. С решението жалбоподателят е бил обезщетен за визирания в исковата молба период 17.09.2008 г. - 01.06.2009 г. за причинените му вреди от престоя му в килия № 19а в затвора гр. Варна, като му е присъдена сума в размер на 2000 лева. При извършена служебна проверка Върховен административен съд, приема, че решение № 2964/22.11.2013 г. по адм. д. № 2683/2013 г. на Административен съд - Варна следва да бъде обезсилено и делото прекратено поради факта, че за същият период /17.09.2008 г. - 01.06.2009/, лишеният от свобода Малин Крумов е бил обезщетен за претърпени неимуществени вреди от настаняването му в килия № 19а. С депозираната касационна жалба се иска изменение на иска и по конкретно периода на исковата претенция. Следва да се има предвид, че по този начин се цели подмяна на предмета на искането в хода на съдебното производство, което е недопустимо по силата на чл. 214 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Предмет на касационното производство е обжалваното решение, а не спорното материално право. Касационният съд е длъжен да обсъди всички действия на съда, които касатора е посочил като порочни и да отговори, правят ли те решението нищожно, недопустимо или неправилно. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. Решаващият съд вместо да остави без разглеждане и да прекрати производството по недопустимата искова молба, с която е сезиран, се е произнесъл по същество, поради което е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. Образуваното по недопустимата искова молба, съдебно производство пред Административен съд - Варна, също е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено Във връзка с тези констатации и с оглед на факта, че решението ще бъде обезсилено и делото прекратено, касационната жалба депозирана от страна на Министерство на правосъдието се явява неоснователна, както и частната жалба на Малин Бориславов Крумов срещу определение № 296/21.01.2014 г., постановено по същото дело, за изменение на решението, в частта за разноските. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение