Решение № 8760 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3281/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Националната агенция за приходите /НАП/, чрез гл. юрк. М. Ерска срещу решение 5271/07.08.2023 г., постановено по адм. дело 5626/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата е посочено, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът е изградил необосновани правни изводи, в резултат на неправилен анализ на фактическите данни по делото. Сочи, че не са налице никакви доказателства за претърпени огорчения и тревоги, застрашаващи физическото здраве на лицето. Допълва, че при липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността, предвидена в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подаден е писмен отговор на касационната жалба с насрещна касационна жалба от И. А. К., чрез адв. А. Живков, с която оспорва жалбата на НАП и решение 5271/07.08.2023 г., постановено по адм. дело 5626/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Претендира разноски. В представен писмен отговор на насрещната касационна жалба, НАП счита същата за неоснователна и недопустима и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подадена е и частна жалба от И. А. К., чрез процесуалния му представител адв. Живков срещу определение 7979/20.06.2023 г., постановено по адм. дело 5626/2018 г., с което се отхвърля молбата му за допълване и изменение на решение 5271/07.08.2023 г. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли съдебното решение да бъде отменено. В представен писмен отговор по частната жалба, НАП счита същата за неоснователна и необоснована и моли да бъде оставена без уважение. Постъпило е и възражение срещу разпореждане от 13.11.2023 г. по адм. дело 5626/2018 г. по описа на АССГ от И. К. чрез адв. Живков, с което са дадени указания за заплащане на държавни такси по подадените частна и касационна жалби. В съдебно заседание, касационният жалбоподател Национална агенция за приходите, чрез гл. юрк. М. Ерска поддържа подадената касационна жалба. В съдебно заседание, касационният и частен жалбоподател И. А. К., се явява лично и с адв. Живков, като поддържа подадените от него частна и касационна жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, както и на частната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби и частната жалба са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение съдът е осъдил Националната агенция по приходите да заплати на И. А. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лева, причинени поради незаконосъобразен административен акт - Акт за прихващане или възстановяване П-22221914075572-004-01/08.01.2015г. на НАП, ТД София град, в частта, отменена с решение на ВАС - 1619/8.2.2017 г., постановено по адм. дело 2218/2016 г. на ВАС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2017 г. до окончателното ѝ изплащане като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 1000 лв. Установено е, че по отношение на И. А. К. е издаден Акт за прихващане или възстановяване П-22221914075572-004-01 /08.01.2015г. на НАП ТД-София град, който е постановен по образувано производство въз основа на резолюция за извършване на проверка П-22221914075572-0РП-01/16.12.2014г., издадена от главен инспектор по приходите при ТД на НАП-София, по която е възложена проверка по прихващане или възстановяване. В хода на проверката е установено, че към 08.01.2015 г. ищецът имал изискуеми публични задължения по изпълнително дело 1685/2010г. към 08.01.2015г. в размер на 1369,76 лв., от които - главница в общ размер на 994,00 лв. и лихва в размер на 375,76лв. Публичните задължения произтичали от задължения за съдебни разноски както следва: по гр. дело 28/2002г. на PC-Мездра в размер на 205 лева (от които 85 лв. главница и 120 лв. лихва); и по гр. дело 814/2008г. на РС-Радомир в размер на 1160, 76 лева (от които 904 лв. главница и 255,76 лв. лихва). Предвид установените изискуеми публични задължения органът по приходите не е изплатил присъденото обезщетение по реда на чл.519 от ГПК, а е постановил Акт за прихващане или възстановяване П-22221914075572-004-01/08.01.2015г., като с него дължимите публични задължения в размер на 1369,76 лева са прихванати от присъденото обезщетение, като е определена сума за изплащане от 630,24 лева. С решение 8021 от 17.12.2015г, на АССГ по адм. дело 3843/2015г. актът за при хващане или възстановяване е отменен в частта му, с която е прихваната сумата 205 лева, представляваща съдебни разноски по делото пред PC Мездра, като погасено по давност задължение. В останалата част актът е оставен в сила. С решение 1619 от 08.02.2017г. на ВАС по адм. дело 2218/2016г. е потвърдено решението на АССГ в отменителната му част и е отменено в частта, с която се потвърждава акта. ВАС е отменил и прихващането на дължимите суми по делото пред PC - Радомир в размер на 1160, 76 лева, като незаконосъобразно. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал, както писмени доказателства като заключението по съдебно-психиатрична експертиза, така и гласни доказателства. При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че от този незаконосъобразен акт, издаден от служители на НАП на К. са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, безпокойство и силен стрес. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като съобразявайки се с продължителността на негативните преживявания и съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 500 лв. Решение е валидно, допустимо и правилно. По отношение на частната жалба, с обжалваното определение 7979/20.06.2023 г., постановено по адм. дело 5626/2018 г. е отхвърлена молбата на К. за допълване и изменение на решение 5271/07.08.2023 г., с което НАП е осъдена да заплати да заплати на Административен съд София-град разноски в размер на 250 лева и на адв. А. Живков адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Съдът е приел, че ответникът дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., но присъденото в размер на 200 лв. е след направена компенсация на насрещното вземане на ответника за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. Отхвърлил е искането за присъждане на по 250 лв. за допълнителни съдебни заседания, тъй като трето и четвърто заседание, са се провели поради несвоевременно направени от К. доказателствени искания. По отношение на искането за присъждане на разноски за производството в частта, в която то е прекратено, е приел, че не е налице такава част от производството по делото, по която е налице влязло в сила прекратително определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основният спор по делото е дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразният акт за прихващане, издаден за К.. За да уважи частично тази претенция съдът се е позовал, както на събраните по делото писмени доказателства, така и на допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд. По делото са представени доказателства за реално претърпени от К. неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на незаконосъобразен акт за прихващане на НАП. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразен акт на административен орган при изпълнение на административната му дейност. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Предвид степента на увреждане, определената от първоинстанционният съд сума за обезщетение в размер на 500 лв. осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По тези съображения касационната жалба, подадена от НАП е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на И. А. К., в частта за разликата на присъдения размер на обезщетението от 500 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 1000 лв. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Като се имат предвид тези негативни преживявания на здравословното състояние на К., правилно съдът е определил размера на обезщетението за сумата от 500 лв. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. По отношение на обжалваното определение за допълване и изменение на решението, настоящият съдебен състав намира за правилно и мотивирано заключението на първоинстанционния съд относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение и разноските по делото, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение