Решение № 4464 от 26.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФ Земеделие), чрез процесуален представител юрк. Недялкова срещу решение 1551 от 16.08.2022 г., постановено по адм. дело 641/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 -2020г. за кампания 2000г. с изх. 01 - 2600/7089#2 от 21.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. По подробно развити доводи в жалбата се иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Барт нутс" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Стоянова, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Предлага отмяна на решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и неговата цел. Според АС, административният акт не отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като не съдържа мотиви относно конкретни парцели, респ. площи, заявени за подпомагане от ЗП, за които се твърди, че не е представен сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция, както и какъв процент от общо заявените площи се явяват тези парцели. Приел е за безспорен факта, че ЗП не е произвел продукция от всички заявени за подпомагане площи, но е счел това обстоятелство за ирелевантно към посочената в акта разпоредба на чл.33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015г., доколкото същата поставя изискването единствено за получаване на сертификат поне веднъж през петте години на поетият ангажимент до 30 септември на петата година за съответствие на произведената продукция с правилата на биологично производство. Приел е, че в случая ЗП е представил такъв сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция - 4000кг. орехи , а един парцел е с продукт - угар, което е допустимо съгласно чл.34, ал.1 и ал.2 от наредба 4/2015г. и предвид липсата на данни в административният акт, какви плащания огранът е счел за недопустими, за кои култури и парцели и нарушения, не е налице възможност за съда да прецени наличието на основанията за прекратяване на ангажимента по реда на чл.77, §4, б. "в" от Регламент (ЕС) 1306/17.12.2013г. и налице ли са били условията по чл.77 , §2 от същия Регламент, съгласно които не се прилагат административни санкции, когато нарушението има незначителен характер. По тези и подробно изложени мотиви в решението, съдът е отмени оспореният акт като незаконосъобразен. Решението е правилно, не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито оплаквания са направени с касационната жалба. Както правилно е посочил първоинстанционният съд оспорения административния акт не съдържа конкретни мотиви с посочване на парцели, площи, заявени за подпомагане от ЗП, за които е прието , че липсва сертификат, удостоверяващ произведена биологична продукция. В акта са посочени множество правни разпоредби от националното и европейското законодателство, като е възпроизведено и тяхното съдържание, но липсват съображения, (мотиви на органа) как отнася тези норми към представените от ЗП доказателства и в частност приложения сертификат. Административният орган е длъжен служебно да изясни всички относими факти преди издаване на акта и ясно и недвусмислено да посочи кои от тях приема за доказани, за да приложи съответната им правна норма. Тази дейност не може да се извършва за първи път от съда в производството по обжалване на административния акт. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на оспорения акт и не е необходимо да ги преповтаря. Основният аргумент на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да произнесе оспорения пред административния съд акт се изразява в несъответствието на представения от земеделския производител сертификат с изискванията на националното и европейско законодателство, по-конкретно с нормите на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., чл. 36 от Регламент (ЕО) на Съвета 889/2008 и чл. 48, ал. 9 от Наредба 5 от 3 септември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Според органа отразеното в представения от ЗП сертификат от контролиращото лице не доказва, че всички одобрени земеделски площи са преминали периода на преход, както и че е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели в годината на издаване на документа, което обуславя отказа от финансова помощ и прекратяването на поетия ангажимент по направление Биологично растениевъдство на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 от Наредба 4 и в съответствие с чл. 63, § 1 във връзка с чл. 77, § 4, б. в от Регламент 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013. В оспорения административен акт не са изложени съображения коя е първата година, от която тече петгодишния срок на ангажимента, който е поел ЗП, с оглед на което да преценява изпълнението, или не на изискванията за съответствие на произведената продукция с нормативната регламентация за биологично производство. На следващо място, не са изложени съображения защо е счел, че всички одобрени земеделски площи е следвало да са преминали периода на преход, както и че цялата продукция да е съответна на правилата за биологично производство, тъй като анализът на многобройните цитирани норми в акта за прекратяване на биологичния ангажимент не разкрива подобно изискване. Нещо повече, обсъденият в административния акт сертификат за съответствие, представен от земеделския производител коректно отразява вида и количеството на продуктите, произведени от земеделския производител, като ги определя дали са биологични, респективно дали са продукти от преход към биологично, както и като небиологични, според изискванията на образеца за сертификат, даден в Приложение XІІ на Регламент 889/2008. Заместник изпълнителният директор на ДФЗ не е изложил съображения и в тази насока. Ето защо, като не е събрал доказателства за изясняване на фактическата обстановка, свързана с началния момент на поетия ангажимент предвид данните за подновяването му, както и не е обсъдил подробно данните, които е отразило контролиращото лице в сертификата за съответствие и периода му на валидност за изпълнение на ангажимента в контекста на приложимите норми от националното и европейското право, административният орган е допуснал нарушенията по чл. 146, т. т. 2, 3 и 4 АПК, поради което правилно решаващият съд го е отменил като незаконосъобразен. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника по касация се дължи присъждане на сторените разноски. Направеното в касационната жалба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и по отношение на настоящата инстанция, съдът намира за неоснователно. Видно от договор за правна помощ от 16.03.2023 г. ответникът по касация е реализирал разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, поради което договореното и платено възнаграждение за един адвокат не се явява прекомерно и ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на "Барт нутс" ЕООД разноски по делото в размер на 1 000 (хиляда ) лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,