Решение № 5559 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2373/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Стара Загора,чрез юрк.Маркова, срещу решение №4941 от 09.12.2025 г., постановено по адм. дело №990/2024 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е прогласена нищожността на негова заповед № ДК-02-СЗ-2/24.10.2024 г. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Брикел" ЕАД, чрез адв. Милчева, в писмено становище, оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е прогласена нищожността на оспорената от "Брикел" ЕАД заповед № ДК-02-СЗ-2/24.10.2024 г., издадена от началника на РДНСК - Стара Загора, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „два броя модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса и площадка за складиране на суровина - първа категория, находящ се в имот с идентификатор 53134.513.33 по КК на с. Обручище, общ. Гълъбово, обл. Стара Загора, с административен адрес: площадка “Брикетопроизводство”. Прието е, че издателя на заповедта не разполага с изискуемата компетентност за издаване на заповед по чл.225, ал.1 във връзка с. чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, тъй като не се касае за строеж първа категория, а за преместваем обект с оглед констатациите на приетата по делото комплексна съдебно-техническа експертиза. След обсъждане на заключението на вещите лица, първоинстанционният съд е приел, че двете модулни мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса, описани като станции под №1 /север/ и №2 /юг/ в заповедта, имат характеристиките на преместваеми обекти по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като не са трайно прикрепени към повърхността и след демонтаж могат да бъдат премествани в пространството и ползвани по предназначение на друго място като поставянето им и/или премахването им не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята. Досежно предназначението им е прието за „очевидно“, че процесните инсталации поподат в обхвата на „други обслужващи дейности“ по чл.56, ал.1,т.2 ЗУТ, без да е уточнено предназначението им. Разпоредената за премахване площадка е квалифицирана от съда като неподлежаща на премахване, тъй като е заварена – изградена още при строежа на Брикетната фабрика, без да е посочено и установена към коя година /период/ е изградена фабриката. Решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и неизяснена напълно фактическа обстановка. Преценката за валидност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е прието в обжалваното решение, е с преюдициално значение по отношение на преценката за законосъобразността му. В конкретния случай обаче, прогласената от съда нищожност на процесната заповед на началника на РДНСК - Стара Загора се базира на липса на компетентност поради определяне на разпоредения за премахване незаконен строеж като преместваем обект, но само в частта, с която е разпоредено премахване на модулните мобилни инсталации за третиране на суровина биомаса. В частта на процесната заповед, с която е разпоредено премахване на площадката за складиране на суровина в имот с идентификатор 53134.513.33 по КК, липсват каквито и да било мотиви, които да сочат на липса на компетентност на началника на РДНСК – порок по по чл. 172а, ал. 2 АПК. Мотивите на съда се изчерпват в едно изречение, а именно: “Що се отнася до площадките за съхранение на биомаса, то същите представляват обособени части от поземлен имот, изградени са с построяването на Брикетна фабрика и няма как да бъдат премахнати.“ Явно първоинстанционния съд приема, че в тази част процесната заповед разпорежда премахване на строеж, а не преместваем обект, без обаче да идентифицира строежа по местонахождение, вид и да обоснове евентуална търпимост по §16 ПР на ЗУТ след установяване на годината /периода/ на построяване на фабриката. Освен това този решаващия извод касае „площадките“, а с процесната заповед е разпоредено премахване само на една площадка в имот с идентификатор 53134.513.33 по КК. Решението в останалата си част досежно пороците на процесната заповед в частта, с която е разпоредено премахване на двете модулни инсталации за третиране на суровина биомаса също страда от порок по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не са изложени мотиви за предназначението на модулните станции №1 и №2 с оглед приложимост на хипотезата на чл.56, ал. 1, т. 2 предл. 3 от ЗУТ. Първоинстанционният съд е приел единствено, че се касае за преместваеми обекти по §5,т.80 ДР на ЗУТ според установените от съдебно-техническата експертиза технически характеристики, като по отношение на предназначението им е приел за „очевидно“, че то е за „други обслужващи дейности“ след като не попада в първите две хипотези на нормата чл.56, ал. 1, т. 2 ЗУТ - не е за административни или търговски дейности. Съгласно трайната съдебна практика на Върховния административен съд, водещият разграничителен критерий между строеж и преместваем обект, при безспорно установени характеристики по т.80 на §1 от ДР на ЗУТ, е неговото предназначение, което следва да е в обхвата на чл.56, ал.1 ЗУТ. Съгласно възприетата от първоинстанционния съд хипотеза на т. 2, ал.1, чл.56 ЗУТ, преместваеми обекти са тези за административни, търговски и други обслужващи дейности. Дали процесните модулни станции попадат в „други обслужващи дейности“, освен, че не е обосновано от първоинстанционния съд в обжалваното решение, не е и безспорно установено по делото. В открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2025г. вещите лица сочат, че модулната станция следва да се разглежда като съоръжение, а не като отделни съставни части, но не установяват дали транспортната лента /“старо съоръжение“/ отвежда биомасата като суровина за производство на ток до електроцентралата. В тази връзка не е установено и предназначението на процесните модулни станции, вкл. дали са самостоятелно действащи или свързани с електроцентралата. Липсата на мотиви в горния смисъл съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 172а, ал. 2 АПК, предпоставящо връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, с оглед спазване правото на защита на страните и двуинстанционния характер на производството. Налице е и основанието за отмяна на решението по т.2 на ал.2,чл.222 АПК, тъй като не е изяснено предназначението и начина на ползване на модулните съоръжения с оглед преценката по чл.56, ал.1,т.2 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т.2 АПК, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на горните указания. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение