Решение № 5193 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7923/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадените касационни жалби от Комисията за защита от дискриминация, ГБС Пловдив АД, Н. Т. Б. и М. Р. Г., чрез процесуалните им представители, срещу решение 3391/2024 г. по адм. дело 2584/2023 г. на Административен съд Пловдив.

С обжалваното решение АС Пловдив е отменил решение 330 от 12.09.2023 г. по преписка 152 по описа за 2022 г. на Комисията за защита от дискриминация и върнал преписката на административния орган за ново разглеждане.

Касационният жалбоподател Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, подържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага доводи, че е налице противоречие в мотивите на първоинстанционното решение, т. к. от една страна съдът правилно е приел, че производството пред КЗДискр. е протекло при спазване на административнопроизводствените правила, решението е издадено от компетентен административен орган и е валидно, но от друга страна е отменила решението и върнала преписката за ново разглеждане. Изразява несъгласие с аргументите на съда, че изводите на комисията са изградени върху избирателна част от доказателствата, събрани в хода на производството. Поддържа, че комисията е изследвала в пълнота събрания доказателствен материал и след сравнителен анализ е достигнала до обосновано заключение, че възнагражденията на засегнатото лице сравнение с останалите служители не са съществено по-ниски, обсъдени са и мотивирано за отхвърлени доводите за нежелано поведение по признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Намира за ирелевантни към предмета по делото мотивите на съда относно прекратеното трудово правоотношение със засегнатото лице и счита, че неправилно е обсъждано в светлината на антидискриминационното законодателство. При тези съображения, изложени в касационната жалба иска да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Б. И. К..

Касационният жалбоподател ГБС Пловдив АД, чрез пълномощника си, прави оплаквания за неправилност на съдебния акт и иска да се отмени по съображения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост, аналогични на изложените в касационната жалба на Комисията за защита от дискриминация. Сочи, че в хода на административното производство не са събирани гласни доказателства и съдът неправилно е приел, че не са обсъдени всички доказателства по преписката. Счита за неправилен изводът на съда, че в решението на комисията липсата на дискриминация по чл. 14, ал. 1 и 2 ЗЗДискр. е обсъдена общо и принципно, без да са съобразени конкретните обстоятелства по делото. При тези доводи, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спора по същество, като потвърди изцяло решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Касационната жалбоподателка Н. Т. Б. поддържа, че обжалваното решение е неправилно по съображения, че съдът не е обсъдил всички доказателства, при което е достигнал до грешни крайни изводи за установеност на всички елементи от фактическия състав на дискриминация по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак лично положение . Счита, че противно на приетото от съда, административният орган е събрал всички необходими доказателства и след задълбочено проучване е достигнал до обосновани изводи за липса на дискриминация в обсъждания случай. Иска да се отмени съдебното решение и се постанови друго от касационната инстанция, с което да се потвърди изцяло решението на Комисията за защита от дискриминация.

Касационната жалбоподателка М. Г. излага доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно и необосновано. Намира, че съдът не е обсъдил прецизно всички доказателства по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни крайни изводи за наличие на дискриминация по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. по признак лично положение . Поддържа аналогични съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт с изложените от останалите касационни жалбоподатели. Сочи, че обратно на изводите на първоинстанционния съд, комисията е обсъдила представените справки-извлечения от разплащателните ведомости на посочените от жалбоподателя лица, изследвала е длъжностните характеристики, направила е сравнителен анализ на трудовите функции и правилно е достигнала до заключение, че не е налице нарушение на нормите на чл. 14, ал. 1 и 2 ЗЗДискр. Иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество от касационната инстанция като се потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация.

Ответникът по касационните жалба Б. И. К., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Счита, че касационните доводи за отмяна на решението не се подкрепят от доказателствата по делото и са неоснователни, поради което следва да се остави в сила съдебния акт. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими като подадени в законния срок и от надлежни страни срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. За да се произнесе по съществото им приема следното:

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Б. И. К. срещу решение 330 от 12.09.2023 г. по преписка 152/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация. С решението Комисията за защита от дискриминация е приела за установено, че:

1. ГБС Пловдив АД, представлявано от изпълнителните си директори, не е осъществило дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1ЗЗДискр., както и по чл. 5 ЗЗДискр. във връзка с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. въз основа на защитен признак лично положение по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя Б. К.. ГБС Пловдив АД не е осъществил нарушения на чл. 13, ал. и чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. въз основа на защитен признак лично положение , съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя Б. К..

1. М. З., заемаща длъжността главен счетоводител при ГБС Пловдив АД, не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2вр. ал. 1 ЗЗДискр., както и дискриминация по чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. въз основа на защитен признак лично положение по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя Б. К..

1. Н. Б., заемаща длъжността личен състав и ТРЗ при ГБС Пловдив АД не е осъществила дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗДискр., както и дискриминация по чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. въз основа на защитен признак лично положение по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя Б. К..

Съдът е установил релевантните фактически обстоятелства по спора и правилно е приел, че оспореното решение е валиден административен акт, постановено е от компетентен орган, в съответната форма, но при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Фактическите установявания на първоинстанционния съд са коректни и по силата на правилото на чл. 221, ал. 2 АПК не следва да се преповтарят в касационното решение. Правилно и в съответствие с доказателствения материал по делото съдът е приел, че изводите на комисията не почиват на цялостен анализ на данните по преписката, а са изградени върху избирателна част от доказателствата, събрани в производството. В тази насока съдът е установил, че комисията изобщо не е коментирала събраните данни от колеги на засегнатото лице, в които се твърдят други факти относно възстановяването на работа на жалбоподателя като началник на склад и допускането му до работата, която той е извършвал преди уволнението си, условията на труд, действителните функции, които се е налагало да изпълнява като кранист и мотокарист, както и че на същия като началник на склад не са били предоставени пароли за работа със складовата програма. Поради това съдът аргументирано е приел, че направените изводи и развитите съображения от комисията за липса на дискриминационно отношение и създаване на нежелана професионална среда спрямо жалбоподателя (сега касационен ответник), както и за отсъствие на каузална връзка между конкретните действия /бездействия на работодателя и служителите, ответници пред комисията, и възприетия защитен признак в постановеното решение са твърде общи и почиват на верни принципни положения, но не са изложени конкретни мотиви за липса на неравно третиране на жалбоподателя сравнение с останалите служители в сходно положение. Правилно съдът е намерил, че по аналогичен начин са преценени и твърденията на жалбоподателя за дискриминация във връзка със задължението по чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. от работодателя при определяне на следващото се възнаграждение след възстановяването му на работа поради получаване на по-ниско заплащане. Съдът с основание е посочил, че в решението са изложени принципни съображения относно задълженията на работодателя да гарантира спазване на изискванията за равностойно заплащане на труда на служителите, но изводите, че не е налице нарушение на чл. 14, ал. 1 и 2 ЗЗДискр. от ответника (сега касационен жалбоподател) не са в резултат на анализ на събраните писмени доказателства по преписката за получаваните възнаграждения от другите служители, назначени на длъжността склададжия сравнение с възнаграждението на жалбоподателя, който е заемал длъжността "началник склад". Съдът правилно е приел, че заключението на комисията за несъществено по-ниско възнаграждение, което не може да обоснове извод за неравно третиране, не съдържа конкретни параметри и не може да се приеме, че почива на събраните доказателства. Споменаването само на заплащането на жалбоподателя в решението не е достатъчно да обоснове извод, че възнаграждението на същия не се отличава съществено от това на останалите служители на сходни позиции, за които пред комисията са представени извлечения от разплащателните ведомости. Правилни са също изводите на съда за липса на анализ в пълнота на данните по административната преписка във връзка с оплакванията за дискриминационно отношение след възстановяване на служителя и при повторното прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя. Действително съдът неточно е посочил в мотивите си, че комисията не е анализирала показанията на разпитаните свидетели, доколкото не са събирани гласни доказателства в хода на административното производство. Към преписката обаче са приложени протоколи от проведени съдебни заседания от съда, разглеждал спора за законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение с жалбоподателя, в които се съдържат показания на разпитаните по делото свидетели. Протоколът е приет от комисията и приложен към материалите по административната преписка, поради което е следвало да бъдат обсъдени показанията на свидетелите, дадени в хода на гражданското съдопроизводство, с характер на писмени сведения по смисъла на чл. 44, ал. 1 АПК. Върховният административен съд е имал възможност да посочи в практиката си, че съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и 2 АПК показанията на свидетели, дадени в хода на друго производство пред съд или органи на досъдебно производство, могат да се приобщават към административната преписка, като тяхната достоверност и относимост се преценява с оглед на останалия доказателствен материал по преписката. Поради това изложените фактически и правни съображения от съда относно констатираните пороци по чл. 146, т. 3 и 4 АПК на обжалваното решение на комисията касационната инстанция намира за правилни и обосновани.

Правилно съдът е приел, че в решението си комисията не е подложила на обективен и последователен анализ данните за нежелано поведение на касаторите от състава на ГБС Пловдив АД на плоскостта на оплакванията за тормоз на работното място по защитен признак на касационния ответник. В решението си комисията е обсъдила поотделно за всяка от служителките М. Г. и Н. Б. данните по административната преписка във връзка с оплакванията за осъществен тормоз по чл. 5 ЗЗДискр. Приела е, че с действията, описани от касационния ответник, би могло да бъде накърнено достойнството му, да бъде създадена обидна, застрашителна или враждебна среда, но от събраните по преписката доказателства не се установявала каузална връзка между считаното за дискриминационно поведение и защитения признак. Комисията е приела, че служителката М. Г. е действала в рамките на служебните си задължения. В изпълнение на възложените ѝ функции като главен счетоводител, при констатирани липси и несъответствия е подавала доклади до ръководството на дружеството, които действия комисията е приела, че не дават основание да се квалифицират като тормоз по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. По отношение на оплакванията за забавено изплащане на трудовите възнаграждения, данните по делото не са потвърдили тези оплаквания. Доводите, свързани със спора претърпял ли е касационният ответник трудова злополука на 06.07.2021 г. и проявила ли е признаци на нежелано поведение под формата на неправомерни действия/бездействия служителката Н. Б., са били обсъдени от комисията и въз основа на доказателствения материал по делото са били отхвърлени като недоказани. По делото са приложени съдебните решения във връзка с този казус, като с влязло в сила решение на Върховния административен съд е прието, че на сочената дата служителят Б. К. не е претърпял трудова злополука. Комисията обаче не е разгледала действията/бездействията на служителите във връзка с останалите оплаквания на жалбоподателя за условията на труд и работна среда, както и обстоятелствата, свързани с критериите за подбор и прекратяване на трудовото правоотношение с касационния ответник със заповед 109/05.07.2022 г. и посочила осъществяват ли фактическия състав на чл. 4, ал. 2, респ. чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. Ето защо крайният извод на решаващия съд за постановяване на решението при допуснати нарушения по чл. 146, т. 3 и 4 АПК са правилни и обосновани.

Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че комисията не е подложила на критичен анализ данните по делото и незаконосъобразно е отхвърлила жалбата на Б. Й. с доводи за дискриминация по чл. 4, ал. 2 и чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по признак лично положение с оспореното пред административния съд решение. Касационните жалби са неоснователни, не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора Комисията за защита от дискриминация следва да заплати на Б. И. К. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 1500лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,