Решение № 15717 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2018 г.

Решение № 15717 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на ЕТ "Рашдюнерс-Р. Шевкедов", [населено място], ЕИК 825316989, представлявано от Р. Шевкедов, чрез пълномощника адв. Х. Русков, срещу Решение № 1982 от 20.11.2017 г., постановено по адм. дело № 2360/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което e отхвърлен иска му за обезщетение в размер на 2 000 лв. за претърпени от него имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № К-038135/4.01.2017 г., издадено от Директора на КЗП – РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, представляващи сторените, по АНД № 151/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград и КАНД № 1349/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата считано от 9.08.2017 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. При условията на евентуалност – отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира разноски пред двете инстанции. Ответната страна – Комисия за защита на потребители, гр. София не изразява становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил предявеният от ЕТ "Рашдюнерс-Р. Шевкедов" иск срещу КЗП София, с който, на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е претендирал да му бъде присъдено обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 000 лева, настъпили в резултат на отмяната, по съдебен ред, на Наказателно постановление № К-038135/4.01.2017 г., издадено от Директора на КЗП – РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, представляващи сторените по АНД № 151/2017 г. по описа на Районен съд – Асеновград и КАНД № 1349/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата считано от 9.08.2017 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с НП № К-038135/4.01.2017 г., издадено от Директора на КЗП – РД за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, на ЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл. 227, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за туризма. Същото е обжалвано и с Решение № 69 от 6.04.2017 г., постановено по АНД № 151/2017 г. по описа на Районен съд Асеновград, е изменено, като наложената имуществена санкция е намалена от 1 000 на 500 лева. Така постановеният съдебен акт е бил обжалван и с Решение № 1408 от 2.08.2017 г., постановено по КНАД № 1349/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив решението на РС Асеновград е отменено, като вместо него е постановено друго с което НП е било отменено. Установено е още, че в производството по оспорване на НП пред двете инстанции, ищецът е ползвал адвокатска защита, за което е представено надлежно пълномощно (л. 14 от АНД № 151/2017 г. на РС Асеновград и л. 12 от КНАД № 1349/2017 г. по описа на АС Пловдив) и договори за правна защита и съдействие, в които не се съдържат данни за договорено и заплатено от ЕТ възнаграждение. В първоинстанционното съдебно производство е представен трети договор за правна защита и съдействие от 30.01.2017 г., с предмет изготвяне и подаване от името на Р. Шевкедов, в качеството му на ЕТ "Рашдюнерс-Р. Шевкедов", на жалба срещу процесното НП, както и процесуално представителство в съдебното производството до окончателното му приключване, като е уговорено адвокатско възнаграждение, както следва: 1 000 лева за изготвяне на жалба и процесуално представителство в първоинстанционното производството, дължимо при приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт, при условие, че жалбата бъде уважена и наказателното постановление бъде отменено и 1 000 лева за процесуално представителство в касационното производството, дължимо при условие, че бъде проведено такова и при условие, че наказателното постановление бъде отменено, което възнаграждение е изискуемо при приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Представена е също така и разписка от 9.08.2017 г. за заплащане на така уговореното адвокатско възнаграждение. Съдът е направил извод, че Договорът за правна защита и съдействие от 30.01.2017 г. и разписката от 9.08.2017 г., сами по себе си не са достатъчни да установят реалното предаване, съответно получаване на обсъжданото адвокатско възнаграждение, тъй като са съставени с участието на жалбоподателя и установяват изгодни за него факти и обстоятелства. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че не са налице всички изискуеми от специалния закон предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на елементите от фактическия състав на нормата в условията на комулативност. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Видно от представените по АНД № 151/2017 г. на РС Асеновград на л. 14, пълномощно и договор за правна защита и съдействие, както и от представените по КНАД № 1349/2017 г. по описа на АС Пловдив на л. 12, пълномощно и договор за правна защита и съдействие не е договорено възнаграждение и не е посочен начин на плащане. Изводът за недоказаност на сторени разноски и неоснователност на иска не се променя с представeния с исковата молба Договор за правна защита и съдействие от 30.01.2017 г. с различно съдържание и дата от представените пред съответната съдебна инстанция и разписката от 9.08.2017 г. за изплатена сума за общо 2 000 лева по този договор, на които се позовава касатора. Не е доказано извършено в хода на делата плащане за осъществена по тях правна защита. Представените договор и разписка са частни документи, поради което не могат да бъдат приети като такива с достоверна дата по смисъл на чл. 181 ГПК, доколкото за пръв път са представени в производството по ЗОДОВ, а и като съдържание не съответстват на договорите за правна защита и съдействие, приложени в производствата по отмяна на НП. Представянето на договор за правна защита и съдействие и разписка за получена сума извън рамките на производството, за което се отнасят, когато вече е постановено решение по спора в полза на страната не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Същественото разминаване във времето сочи, че не е налице пряка и непосредствена последица от увреждането- чл. 4 ЗОДОВ. В тази връзка обосновано съдът е приел, че в случая липсват доказателства, че на ищеца са причинени имуществени вреди, представляващи уговорено и заплатено, в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, адвокатско възнаграждение и е отхвърлил иска като неоснователен. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение