Решение № 16681 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2018 г.

Решение № 16681 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2065/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от И. Иванов от [населено място] чрез адв. З. Стоянова срещу решение № 2171 от 4.12.2017 г., постановено по адм. д. № 515/2017 г. по описа на Административен съд – Варна.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

За съвместно разглеждане с касационната жалба в настоящото производство е присъединена и частна жалба, предявена от И. Иванов от [населено място] чрез адв. З. Стоянова срещу Определение № 98 от 10.01.2018 г., постановено по адм. д. № 515/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, с което в производство по чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молба № 20167/21.12.2017 г. на И. Иванов чрез адв. З. Стоянова за допълване на съдебното решение по адм. д. № 515/2017 г. /ВАС в частта за разноските с направените от Иванов разноски в производството по отмяна на прекратителното определение № 778/29.03.2017 г.

Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и постановяване на друго определение по същество, с което ВАС да му присъди направените в производството по отмяна на прекратителното определение по адм. д. № 515/2017 г. /АС-Варна разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател/ същият – и частен жалбоподател/ не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответникът, главният инспектор в Дирекция" Местни данъци" при община– Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия по делото са постъпили писмен отговор на касационната жалба и възражение срещу частната жалба с подробно развити в тях доводи за неоснователност на жалбите, съответно – за правилност на атакуваните с тях съдебни актове. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната и частната жалби са подадени от надлежна страна срещу неблагоприятни за същата съдебни актове, подлежащи на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, съответно – чл. 230 от АПК, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:

1. По отношение касационната жалба срещу Решение № 2171/4.12.2017 г., постановено по адм. д. № 515/2017 г. по описа на АС- Варна

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Иванов от [населено място] против изричен отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № МД16000472 ВН_005 ВН/6.01.2017 г. на главния инспектор в Дирекция" Местни данъци" при община Варна, с което по подадена от И. Иванов декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № [номер 7.04.2016 г. за недвижим имот в [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер] органът по приходите е отказал закриването на действащата партида за имота и откриването на нова с промяна в записването за собствеността върху същия. Със същото решение, предвид изхода от спора, И. Иванов е осъден да заплати на община – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.

За да постанови този резултат, Административен съд – Варна, след подробен анализ на събраните по делото доказателства и правилно възприета фактическа обстановка, е заключил, че обжалваният отказ за извършване на административна услуга- промяна на данъчна партида за недвижим имот относно собствеността върху същия, е постановен от компетентен по смисъла на чл. 4 от ЗМДТ и Заповед № 0793/14.03.2017 г. на кмета на община Варна административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на ЗМДТ и ДОПК.

Предвид препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, редът и правилата за подаване на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ са уредени в глава ХІІІ от ДОПК. Съдът, след подробен анализ на съдържанието на разпоредбите на чл. 101, чл. 102, чл. 103 и чл. 104 от ДОПК, е стигнал до извода, че след подаване на първоначалната декларация по чл. 14 от ЗМДТ с дата: 15.03.2016 г., с която е актуализирана партидата на починалия титуляр с имената на неговите наследници по закон, последващата декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена отново от И. Иванов, но с твърденията, че той е единствен собственик на имота по наследство и давност, не може и не следва да се разглежда като коригираща декларация по см. на чл. 104, ал. 1 от ДОПК. Втората декларация от И. Иванов с дата 7.04.2016 г. не може да породи за целите на данъчното облагане правните последици, към които е насочена, а именно- откриване на данъчна партида за имота единствено на името на И. Иванов. Според АС- Варна единственият ред, по който тази промяна в данъчната партида на имота може да се извърши, е едва след представяне на доказателства – в т. число и констативен нотариален акт за промяна в обстоятелствата, каквато промяна не е налице към датата на подаване на втората декларация.

По горните съображения АС- Варна е приел жалбата срещу изричния отказ на административния орган за промяна в данъчната партида на цитирания по-горе имот- апартамент № [номер] с РЗП 61, 45 кв. м., находящ се в [населено място], [улица], ет. [номер] относно собствеността му за неоснователна и е отхвърлил същата.

Съдебното решение е правилно.

Настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд – Варна, които не намира за необходимо да приповтаря подробно в настоящия съдебен акт. Обосновано административният съд е приел, базирайки се на относимите разпоредби на ЗМДТ и ДОПК, съответствие на обжалвания пред него изричен отказ за промяна в данъчната партида на процесния имот както на административнопроизводствените правила, така и на материалноправните разпоредби. Правилни са изводите на съда за това, че при наличие на първа декларация с едно съдържание, подписана от жалбоподателя, въз основа на която е сменена данъчната партида на починалия титуляр, липсват основания за нова промяна в тази партида по отношение собствеността върху имота само на база втора декларация, подадена от същия наследник, и то въз основа на твърденията му, че същият е придобил имота по наследство и давност, без да представя съответен констативен нотариален акт в горния смисъл. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от процесуалния представител на ответника юриск. Е. Димитров в писмената му защита пред АС- Варна съображения за това, че, доколкото органите при отдел "Местни такси" при община –Варна действително нямат правомощия да установяват право на собственост по обстоятелствена проверка / тъй като такова правомощие по закон имат единствено нотариусите /, същите не биха могли законосъобразно да променят данъчната партида на имота на база втората декларация на И. Иванов, без към същата да е представен съответният титул за собственост.

Предвид гореизложеното касационната жалба неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба срещу Определение № 98 от 10.01.2018 г., постановено по адм. д. № 515/2017 г. по описа на АС- Варна

С обжалваното определение в производство по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК административният съд е оставил без уважение обективираното в молба № 20167/21.12.2017 г. искане на адв. З. Стоянова, действаща като пълномощник на И. Иванов за допълване на решение № 2171/4.12.2017 г. в частта му за разноските, направени от молителя в производството по обжалване и отмяна на предходно прекратително определение № 778/29.03.2017 г.

За да стигне до този резултат, административният съд, предвид изхода от спора по адм. д. № 515/2017 г. /АС-Варна и с оглед разпоредбата на чл. 143 от АПК, е заключил, че, тъй като жалбата на И. Иванов срещу оспорения от него административен акт е отхвърлена, то същият няма право на разноски, включително и за отмененото прекратително определение, в резултат на чиято отмяна се е стигнало до решаване на делото с акт, неблагоприятен за молителя.

Определението е правилно. Същото е постановено както в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, приложима и при обжалване на прекратителните определения на основание чл. 236 от АПК, така и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, съгласно която когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение