Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г.

Решение № 685 от 24.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 1468/07 г. Софийски градски съд е отменил решение от 5.03.2007 г. по гр. д. № 14244/06 г. на Софийски районен съд. Постановил е ново решение, с което е осъдил "А" О. гр. С. да предаде на М. Д. Т., В. Т. Т. и П. Т. Т. владението на УПИ ХVI-950 в кв. 15 по плана на гр. С. с площ от 1 400 кв. м. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от "А" ООД. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. О. по касация М. Т., В. Т. и П. Т. оспорват жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска въззивният съд е приел че ищците са заварени ползуватели на процесния имот. С показанията на разпитаните свидетели било доказано, че до м. 01.2006 г. те владеели имота, който им бил отнет по скрит начин от ответника. В касационната жалба се твърди че съдът не е обсъдил представените писмени доказателства - нотариалния акт за собственост на имота и протокола за предаване на владение. Съдът не преценил и гласните доказателства, че към момента на завземане на имота ищците не го владеели. Не била доказана и идентичността на имота, тъй като имало разлика в квадратурата, както и че имотът бил завзет от ответника, т. е. че той е извършител на нарушението. Доводите в жалбата са неоснователни. Искът по чл. 76 от ЗС защитава не само владението, но и държането на недвижими имоти. В хипотезата на текста не се изисква владението или държането да е продължило определен период от време. Достатъчно е тяхното установяване, макар и само за един момент. Аналогично на защитата по чл. 75 ЗС, е без значение на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението - дали е добросъвестно или недобросъвестно. Защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и срещусобственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат факта на владението, респ. държането и на нарушението - чл. 294, ал. 2 ГПК (отм.). В тазивръзка предмет на доказателствената тежест е факта че ищецът има качеството на владелец или държател на имот към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи с всякакви доказателствени средства. Трябва да се докаже че ответникът е отнел вещта или имота чрез насилие или по скрит начинкъм определен момент. За тези обстоятелства отново са допустими всякакви доказателствени средства. Настоящият състав счита, въззивният съд правилно е преценил всички събрани по делото доказателства и основателно приел, че държането на имота от ищците е доказано. През 1985 г. на М. Т. била предоставена под наем общинска земеделска земя. През 1986 г. семейството и облагородило и застроило земята със сезонна постройка. Ищците предприели действия по закупуване на УПИ-ХVI-950 в кв. 15 по плана на гр. С. с площ 1 400 кв. м. по реда на § 4 и 4а ЗСПЗЗ, но получили отказ от кмета на С. община. Според свидетелите на ищците П., В., Б. и И. ищците държали имота до момента на засипването му. В него имало къща и насаждения. Действително, според свидетеля на ответниците Д. имотът бил във владение на реституираните собственици Н., свидетелят обаче е заинтересован от изхода на спора, тъй като е купувач на имота от Н. и продавач на ответника. Затова и показанията му следва да се ценят с оглед нормата на 136 ГПК (отм.). Другият свидетел на ответника Х. е съсед на имота. Той също не доказва твърденията на касатора, тъй като и според него имота се ползувал от наематели, а и виждал М. Т. в имота. С оглед на тези доказани факти правилно съдът е приел, че към 01.2006 г. ищците са били държатели на спорния имот. Условие за защита на ищците е владението или държането да е отнето с насилие или по скрит начин от ответника. С. начин има тогава, когато отнемането на имота е извършено по начин или време, които правят трудно възприемането му от владелеца или държателя. Отново със свидетелски показания е доказано че на 28.01.2006 г. ищците установили обстоятелството, че в имота има нови собственици, че оградата била премахната, къщата съборена, в имота имало фургони с работници. За скрития начин на отнемане на имота навежда факта, че това е станало през зимата, когато имота ползуван като вилен не е бил посещаван от ищците, а и въпреки наличието в него на постройки и насаждения, държателите не са били уведомени за предприетите действия. Предаването на владението с протокола от 29.12.2005 г., на който се позовава касатора в жалбата, няма отношение към уведомяване на държателите, тъй като е подписан от продавача на имота и не може да се приеме че е знание за отнемане на държането. От друга страна, доводът че ответникът се легитимира като собственик на имота, е неотносим към спора по чл. 76 ЗС. Спорът между страните, кой е собственик следва да се реши в производство по чл. 108 ЗС, но не и в настоящото производство по чл. 76 ЗС. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторът дължи на ответницитезаплатените от тях 1 600 лв. разноски за производството. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС