Решение № 15577 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2012 г.

Решение № 15577 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Васил Атанасов Китов, от гр. Брацигово, чрез пълномощника му - адв. Иванка Барбова, против Решение № 378/12.07.2012 г. по адм. дело № 247/2012 г. на Административен съд-Пазарджик, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - началника на РДНСК-Южен централен район, гр. Пловдив, чрез пълномощника му - юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пазарджик е отхвърлил жалбата на Васил Атанасов Китов, против Заповед № ДК-02-ЮЦР-65/08.02.2012 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, гр. Пловдив, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка към съществуваща вилна сграда № 159", находяща се в УПИ I, кв. 10 по плана на летовище "Васил Петлешков", община-Брацигово, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно извършеното строителство на пристройка към съществуваща вилна сграда № 159 в УПИ I, кв. 10 по плана на летовище "Васил Петлешков", община-Брацигово, от страна на касатора Васил Китов. При установената липса на строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, пристройката, като вид строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, законосъобразно е определена като незаконна по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съответно административния орган, в лицето на началника на РДНСК-ЮЦР е разполагал с правомощието по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахването й, като такъв незаконен строеж. Поради това неоснователно е оплакването на касатора, че не е налице строеж, а само СМР до кота нула. Описанието на строежа по съставения констативен акт и по заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните, съвпада, като съобразно извършеното на място строителство, съдът правилно е приел, че се касае за строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. При наличие на стени от бетонови блокчета и излята бетонова плоча върху тях, оформяща помещение-пристройка към съществуващата вилна сграда под № 159, или тераса, явно изграденото е строеж, а не само СМР на ниво фундамен на строеж, до кота нула. Неоснователно е и другото оплакване, че строежа е законен, тъй като е изграден въз основа на отстъпено право на строеж от 1966 г. и разрешение за строеж на вилна сграда № 69/24.08.1966 г. за 86.54 кв. м., от които са реализирани само 35 кв. м., което позволява строителството на пристройка за разликата до 86.54 кв. м. Вещното право на строеж за вилна сграда през 1966 г. е реализирано до размер на 35 кв. м., като за разликата е било необходимо издаването на нови строителни книжа, поради изгубеното действие на строителните книжа от 1966 г., доколкото това право съществува, предвид неупражняването му в пълен обем от 1966 г. до сега. При непредставянето на такива строителни книжа към момента на извършване на настоящия строеж, оплакването е неоснователно. Неоснователно е и последното оплакване на касатора, че строежа е допустим, съгласно действащия ПУП за летовище "Васил Петлешков", община-Брацигово, поради което не подлежи на премахване. Допустимостта на строежа съгласно действащия ПУП и съответствието му с правилата и нормативите по ЗУТ, в случая е правно ирелевантно, защото строежа не отговаря на останалите изисквания за признаването му за "търпим строеж" по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ДР на ЗУТ, а именно да е построен или до 07.04.1987 г., или в периода 08.04.1987 - 30.06.1998 г., или в периода след 30.06.1998 г., но неузаконен до обнародването на ЗУТ, т. е до 02.01.2001 г. По делото е установено, че строежа е започнат и завършен в този си вид през 2009 г. и е констатиран като незаконен през 2011 г., т. е не попада в нито една от трите хипотези на търпим строеж. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение