Решение № 1107 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2013 г.

Решение № 1107 от 28.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6037/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, гр. Пловдив против решение № 545/11.03.2013 г. по адм. д. № 2183/12 г. по описа на Административен съд, гр. Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 261107048 от 22.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД - Пловдив, ИРМ - Кърджали, на НАП, потвърден с Решение № 686/15.06.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив /предходно наименование Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"/ при ЦУ на НАП, относно установените на "ИВ ДЖИ ГРУП" ЕООД за данъчни периоди месеците септември, октомври и ноември 2010 г. публични задължения за данък добавена стойност, в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 246 919,91 лв. по фактурите, издадени от доставчика "Гева-2002" ЕООД, ведно със съответните лихви за забава. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационно основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилна преценка на доказателствата, обективиращи прехвърляне право на собственост по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което ревизионния акт да бъде отменен. Претендират се разноски. Ответникът - "ИВ ДЖИ ГРУП" ЕООД, гр. Харманли, представлявано от управителя Георги Атанасов Костов, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представените по делото писмен отговор на касационна жалба и подробна писмена защита. Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорения пред Административен съд - Пловдив ревизионен акт на "ИВ ДЖИ ГРУП" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. данъчни фактури, издадени от "Гева-2002" ЕООД с предмет доставка на маслодаен слънчоглед, реколта 2010 г., в общ размер от 246 919,91 лв. за ревизираните данъчен период: м. септември, октомври и ноември 2010 г. и са начислени съответните лихви. По доставките органите по приходите са приели, че представените документи не са достатъчни да установят фактическото осъществяване на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и че издателят на фактурите е доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС. На това основание е направен извод за липса на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит в полза на "ИВ ДЖИ ГРУП" ЕООД. Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства е направил извод, че по спорните доставки е изпълнен фактическият състав по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС. Заключението за реалност на доставките е мотивирано с обсъдените подробно писмени доказателства: заверени копия от платежни нареждания; заверено копие на Договор с № 1003 от 24.09.2010 г. за покупко-продажба на селско-стопанска продукция, опция слънчоглед 2010 г.; заверени копия от Анекси № № 1,2,3 и 4; заверено копие на Споразумение от 26.09.2010 г., от Констативен протокол от 22.11.2010 г.; за всяка една фактура са представени в заверено копие от съответен констативен протокол и съответно Приложение за доставките на слънчогледа по посочената фактура, товарителници и стокови разписки. Съдът е констатирал, че данните обективирани в последните напълно съответстват на данните, посочени в товарителниците, съставени по повод транспортирането на слънчоглед до базата на дружеството в град Харманли. Освен това, като приложение към писмо с Вх. № ИТ-9242 от 11.11.2011 г. (листи 604-606 по делото на първата инстанция) са представени множество документи (листи 607-661), удостоверяващи последващи доставки на слънчоглед от страна на "Ив Джи Груп" ЕООД към "Папас олио" АД, "Билд Ком" ЕООД и "Олива" АД. Съвкупният анализ на писмените доказателства и изслушаното заключение по ССЕ, са обусловили извод у решаващия административен съд за установеност, че прекият доставчик е придобил собствеността върху достатъчно количество слънчоглед, позволяващи му изпълнение на доставките към "Ив Джи Груп" ЕООД, както и възможност за последното дружество да изпълни последващите доставки към други дружества. Отчетено е наличието на редовно съставени транспортни документи, според които слънчогледа е предаден на купувача на посочените в тях дати, които като данни за количества, вид на стоката, дати на превоза, кореспондират с тези на съставените фактури, поради което и именно на тези дати, съобразно правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е прехвърлена и собствеността върху отделните количества слънчоглед. Решението е правилно постановено. По силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както и съгласно практиката на СЕС относно общата система на ДДС, основната предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително осъществена доставка. При неустановяване на действителна размяна на престации, доставка не е налице и дори да са изпълнени останалите предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС не може да възникне правото на приспадане за получателя по доставките. При доставки на стоки доказването на реалността съобразно дефиницията, съдържаща се в чл. 6, ал. 1 ЗДДС се извършва чрез прехвърляне правото на собственост на процесните стоки. Правилно е съдът в обжалваното решение е приел, че когато се касае за родово определени вещи, каквито са процесните, то прехвърлянето на правото на собственост се извършва чрез предаването им съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Установените от първоинстанционния съд факти, кореспондират със събраните по делото доказателства. Правилно е определен предмета на доказване по отношение на спорния по делото факт, както и разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК. Възраженията в касационната жалба за неправилна преценка на представените по делото писмени доказателства относно изпълнението на условията по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД за прехвърляне право на собственост, са неоснователни. Представените по делото частни документи - договор, анекси към него, констативни протоколи, товарителници, стокови разписки, кантарни бележки - не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК относно тяхната истинност от страна на ответника в процеса, поради което съдът правилно ги е обсъдил в тяхната съвкупност и във връзка със заключението на вещото лице. Заключението на първоинстанционния съд, че ревизираното дружество е изпълнило доказателствената си задача и е установило индивидуализирането на вещите, предмет на доставките, чрез тяхното предаване се подкрепя от събраните по делото доказателства. При ревизията е установено, видно от констатациите в ревизионния доклад, че "Ив Джи Груп" ЕООД извършва доставки на слънчогледово зърно от собствен обект - силоз за съхранение на зърно в гр. Харманли и за релевантния период разполага с персонал от три лица, наети на трудов договор. По отношение на прекия доставчик в ревизионния акт е посочено, че няма заведени дълготрайни материални активи, с изключение на стопански инвентар. В ревизионната преписка се съдържа нотариален акт, според който дружеството чрез управителя и едноличен собственик на капитала Сребрина Георгиева е придобило правото на собственост върху стопанска сграда, в с. Маджерито, общ. Ст. Загора, обл. Стара Загора. По делото към всяка от фактурите, са представени товарителници за превоз на слънчоглед, подписани от изпращач и превозвача. В така представените документи като изпращач е посочен прекият доставчик и получател ревизираното дружество. От съдържанието им се установява място на натоварване и място на разтоварване, вид и количество на стоката, превозно средство. За предаване на стоките между страните по пряката доставка са представени и стокови разписки. Основният аргумент в ревизионния акт, поддържан и в касационното производство, че така представените документи не удостоверяват индивидуализиране на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД е, че няма данни лицата, подписали стоковите разписки да разполагат с представителна власт по отношение на Ив Джи Груп ЕООД. Това възражение е неоснователно. Няма спор, че процесната сделка е търговска по своя характер, поради което и на основание чл. 301 от ТЗ, действията без представителна власт, се смятат потвърдени от търговското дружество, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая видно от представените констативни протоколи по всяка от доставките, ревизираното дружество изрично е приело доставената стока и към този най-ранен момент не се е противопоставило на извършените от него име действия без представителна власт. Доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил наличното разминаване между мястото на разтоварване, посочено в констативния протокол към фактура № 194/11.10.2011 г. и фактура № 143/21.10.2010 г. гр. Харманли и мястото, посочено в приложените товарителници - гр. Елхово, са основателни. Допуснатото нарушение се явява несъществено, тъй като не се е отразило на крайния извод за реалност на доставките. Видно от представените по делото кантарни бележки, в гр. Елхово, респективно в с. Тенево се намира базата на последващия получател на стоката - Папас Олио АД гр. Ямбол, като за предаването на стоката между Ив Джи Груп ЕООД и Олива АД, Билд Ком ЕООД, отразени като доставчици в кантарните бележки са представени стокови разписки. Последните като неоспорени от ответника, следва да бъдат ценени като годни доказателства за предаването на стоките между ревизираното дружество и последващите му клиенти. Още повече, че тези доставки са извършени в процесните периоди и при издаването на ревизионния акт не са коригирани. В подкрепа на горното следва да се допълни, че в процесния случай предвид изричното изявления на касатора в подадената касационна жалба, което съответства и на мотивите на ревизионния акт, не се твърди участието на ревизираното лице в данъчна измама, поради което и съгласно решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, обстоятелството разполагал ли е доставчикът със стоките, предмет на спорните фактури, не може да служи като самостоятелно основание за отказ на правото на данъчен кредит. По тези съображения следва да се приеме, че изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Гева 2002" ЕООД са в съответствие с приложимия материален закон, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати сумата от 10000 лева, изплатено адвокатско възнаграждение, без ДДС. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,