Решение № 14743 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2018 г.

Решение № 14743 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на енергетиката, подадена чрез процесуален представител Ц. Милева, против Решение № 10275/31.07.2018 г., постановено по административно дело № 149/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. С оспореното решение, по жалба на Община Елена, е отменено Разрешение № 460/17.10.2016 г., издадено от Министъра на енергетиката за разрешаване на "Тракия Глас България" ЕАД гр. Търговище, да извърши за своя сметка търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, в площ "Трънливата нива", в землищата на с. Бойковци и с. Константин, община Елена и е изпратил преписката на министъра за ново произнасяне по заявлението на "Тракия Глас България" ЕАД, за издаване на разрешение за търсене и проучване, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно допуснатите в хода на административното производство съществени нарушения, мотивирали го да отмени процесното разрешение. Твърди се, че не са налице такива нарушения, а именно спазени са разпоредбите на чл. 26 ЗПБ, както и била извършена в пълнота дължимата по чл. 53 ЗПБ преценка за целесъобразност и законосъобразност на предложението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване съобразно условията на чл. 56 ЗПБ. Подадена е касационна жалба и от страна на "Тракия Глас България" ЕАД, в която се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са съображения според които в хода на проведеното административно производство, приключило с издаване на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми в полза на дружеството, са спазени всички относими правила и норми, поради което се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба против разрешението. От страна на Община Елена, чрез адвокат Г. Николова са подадени отговори и по двете касационни жалби, в които е изразено становище в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно и се присъдят съответните разноски. Касационната жалба на Министъра на енергетиката се поддържа от процесуален представител Милева, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмени бележки. За втория касатор – "Тракия Глас България" ЕАД се явява адвокат Стоянова, която претендира уважаване на подадената жалба и присъждане на съдебно-деловодни разноски по списък. Представя писмено становище по съществото на спора. Ответниците Община Елена и Кметът на Община Елена, като представител на населението на общината, се представляват от адвокат Николова, която оспорва касационните жалби и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, като счита, че решението на Върховния административен съд, тричленен състав е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Върховния административен съд, тричленен състав е извършил цялостна и задълбочена проверка за законосъобразност на оспореното пред него разрешение, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, което го е мотивирало да го отмени и да върне преписката на органа за ново произнасяне по заявлението на "Тракия Глас България" ЕАД за издаване на разрешение за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПБ, в площ "Трънлива нива", в землищата на с. Бойковци и с. Константин, община Елена. Възприетите от съда правни изводи са съобразени с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Първото установено от съда нарушение се състои в неспазване на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за подземните богатства, която изисква преди откриване на производството за предоставяне на разрешение за търсене и проучване, да се извърши проверка в специализираните карти и регистри по този закон и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. В представената относима преписка, както и до приключване на първоинстанционното съдебно производство, не са били представени доказателства за извършване на такава проверка. С оглед правилото на чл. 219, ал. 1 АПК, съгласно което в касационното производство са допустими писмени доказателства, само ако са свързани с касационните основания, представената едва с касационната жалба служебна бележка, целяща да докаже извършването на проверка по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗПБ, не следва да се цени. Но това не е единственото и най-съществено нарушение на административно-производствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на оспорения акт, дори и да се пренебрегне забраната по чл. 219, ал. 2 АПК. Установено е, че преди издаване на разрешението за търсене и проучване на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали, административният орган не е извършил в пълнота необходимата преценка за целесъобразност и законосъобразност на предложението съгласно чл. 53 ЗПБ, като съобрази условията по чл. 56 ЗПБ. Първото условие, разписано в тази норма, което е подлежало на преценка преди издаване на разрешението, е дали съществува опасност за земните недра и околната среда и за защитените със закон територии, обекти и културни ценности. Тази преценка е била наложителна с оглед на обстоятелството, че цялата заявена площ е част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", тоест представлява "защитена по закон територия" по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗПБ. Освен това площта попада и в земеделски земи – общинска собственост и собственост на физически и юридически лица, поради което е следвало да бъде съобразен и специалният Закон за опазване на земеделските земи. В работната програма, приложена към заявлението не се съдържат мерки, свързани с опазване на площта като защитена зона, както и такива, свързани с опазване на земеделските земи. В този смисъл правилен е изводът на съдебния състав за това, че не е спазено изискването на чл. 31, ал. 1 ЗБР, съгласно който планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. Тази оценка е следвало да бъде извършена в хода на административното производство и да предхожда издаването на процесния акт, в противен случай би се обезмислило нейното извършване. Освен това, в преписката не се съдържа и решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ за промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, каквото е изричното изискване в случаите по чл. 56 ППЗОЗЗ, когато временното ползване на земята за неземеделски нужди се налага с оглед извършването геоложки и други проучвания. Правилен е също така изводът на съда за това, че преценката по чл. 56 ЗПБ следва да бъде извършена преди постановяване на крайния акт, а не да бъде отлагана на по-късен етап, обвързан със сключване на договора и започване на дейностите по разрешението. В този смисъл е разпоредбата на чл. 51, ал. 3 ЗПБ, поставяща изискване за съдържанието на работната програма, която се прилага към заявлението за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства и която следва да съдържа: описание на целите, сроковете за започването й, вида, обема, методите, продължителността и стойността на предвидените дейности, както и мерките за опазване на земните недра и околната среда, човешкото здраве и културните ценности. В конкретния случай, представената работна програма няма необходимото законоустановеното съдържание, не са спазени посочените по-горе разпоредби от специалните закони, което обуславя и извода за непълна преценка за целесъобразност и законосъобразност на предложението съгласно чл. 53 ЗПБ, във връзка с чл. 56 ЗПБ. Действително, съдът е използвал и понятието "работен план", наред с "работна програма", но от цялостното изложение на съдебния акт става ясна волята му, а именно, че е имал предвид липсата на мотиви в представената "работна програма" относно съответствието й с предмета и целите на опазване на защитената зона и на земеделските земи съгласно ЗБР и ЗОЗЗ. Както правилно е приел съдът посочените по-горе нарушения са съществени, тъй като в случай, че не бяха допуснати е било възможно да се издаде административен акт с различно съдържание, като освен това тези нарушения са довели и до несъответствие на акта с приложимите материалноправни разпоредби от ЗБР и ЗОЗЗ. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Община Елена следва да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски в доказан размер от 3 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на процесуалния представител на Министерство на енергетиката, за прекомерност на това възнаграждение, се явява неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и предвид извършените от пълномощника действия с оглед защитата и процесуалното представителство в хода на касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия