Решение № 161 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2013 г.

Решение № 161 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, чрез юрк. Н. Иванова, против Решение № 5732 от 14.12.2011 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 255 по описа за 2011 г., в частта му, с която по жалба на "С. К. Плюс" ЕООД /с предишно наименование "Агресия груп" ООД/ със седалище гр. София, ж. к. "Гоце Делчев", ул. "Деян Белишки" № 40-42, представлявано от управителя Стефан Ангелов Асенов е отменен ревизионен акт (РА) № 2000908772 от 21.05.2010 г., на орган по приходите в ТД на НАП София-град, в частта му, с която на ревизираното лице не е признато правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди както следва: 1/01.01.2006 г. -31.12.2008 г. по фактури издадени от "Вотан М" ЕООД и "Вотан Т" ЕООД; и 2/01.05.-31.05.2006 г. по фактура, издадена от "Сашо Стокс" ЕООД, потвърден с Решение № 1804 от 26.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 65, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.), съответно на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, необосновани фактически изводи, че с наетите автомобили ревизираното лице извършва основна дейност по смисъла на легалното определение за такава дейност. Необосновано съдът приел, че е доказана реалността на доставката по фактурата на "Сашо Стокс" ЕООД - не бил конкретизиран предметът на доставките, нито са представени доказателства за реалното му изпълнение и годни доказателства за плащане по фактурата. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба "С. К. Плюс" ЕООД /с предишно наименование "Агресия груп" ООД/ със седалище гр. София-не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Относно отказания данъчен кредит по фактурите на "Вотан М" ЕООД и "Вотан Т" ЕООД. За периодите 01.01.-31.12.2006 г. дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от посочените дружества за наем на леки автомобили, както и по фактури за гориво, резервни части, ремонти и застраховки на наетите МПС, подробно описани в констативната част на РД. Ревизиращите са отказали това право, като са се позовали на нормата на чл. 65, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС (отм.). За следващите ревизирани периоди 01.01.2007 - 31.12.2008 г. като основание за отказа при същите факти е посочена разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗДДС. За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че при тълкуване на разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 2 ЗДДС (отм.), конкретният случай попада в изключението на нормата, защото РЛ извършва основна дейност с наетите автомобили. Посочената разпоредба предвижда, че правото на данъчен кредит не е налице, независимо от изпълнението на условията по чл. 64 или чл. 68, когато е придобит лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите когато лицето извършва с него основна дейност. Безспорно е било, че местата в наетите леки автомобил от посочената марка и модел, не надвишават 5, като спорно е било дали с тях РЛ извършва основна дейност. Определението за това, както правилно е отбелязъл административният съд, се съдържа в чл. 65, ал. 1 ППЗДДС (отм.), който предвижда, че начисленият данък може да бъде приспаднат като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с визираните превозни средства като основна дейност следните доставки: прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки; транспортни услуги или отдаване под наем на тези превозни средства; ремонт на такива; подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на ЗДвП с тези превозни средства. В чл. 65, ал. 2 ППЗДДС (отм.) е регламентирано, че извършването на доставки по ал. 1 е основна дейност на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените доставки от лицето по една или повече от изброените в ал. 1 доставки представлява повече от 50% от общата стойност на изпълнените от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност. Аналогична е законовата уредба съгласно чл. 70, ал. 2, т. 1, при действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. Съдът е приел, че доколкото с наетите МПС дружеството извършва основната си икономическа дейност, то отговаря на посочените законови условия на обсъжданото изключение. В посочената част касационната жалба е основателна. Основателно в касационната жалба се поддържа, че дали ревизираното лице извършва основна дейност по продажба или наемане на моторни превозни средства, е различно от това с наети превозни средства да извършва основната си дейност. Обсъжданото от съда понятие за основна дейност по § 1, т. 12 ЗСч освен, че е неприложимо като дерогирано от разпоредба на специална подзаконова норма, издадена по законова делегация, не може да доведе до направените от съда фактически и правни изводи. Като е подменил хипотезата на обсъждания фактически състав, съдът неправилно е тълкувал и приложил посочените по-горе разпоредби и решението му в тази част като материално незаконосъобразно подлежи на отмяна. Съдът е нарушил и правилата на доказателствената тежест, приемайки, че доколкото в ревизионното производство не било изяснено каква е основната дейност на РЛ, за административния орган били последиците от това не доказване. Следва, най-напред, да се отбележи, че РЛ никога не е твърдяло, че е осъществявало като основна дейност доставки от вида на изброените в разпоредбата на чл. 65, ал. 2 ППЗДДС, а след като не е имало спор относно вида на наетите автомобили, тежест на РЛ е доказването на посоченото изключение от разпоредбите на чл. 65, ал. 1 ЗДДС (отм.) и чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Изложеното по-горе се отнася и до издадените на дружеството фактури за доставка на гориво, за които съдът е приел, че е незаконосъобразен отказът на ревизиращите органи да приспаднат упражненото право на данъчен кредит от страна на дружеството. По фактурата на "Сашо Стокс" ЕООД. За да отмени РА, в частта му, относно отказа на данъчен кредит в размер на 2 300 лв. по фактура от 25.06.2007 г., издадена от "Сашо Стокс" ЕООД, с предмет "СМР по договор", съдът е приел за недоказани констатациите на органите по приходите относно реалността на фактурираните строителни услуги. Съдът е приел, че предметът на доставката е реално престиран, защото е конкретизиран освен от представените договор и приемо-предавателен протокол, съпоставен с представените по делото оферти; дружеството доставчик е разполагало с доказан трудов ресурс и е ясен обектът, където са извършени работите. Съдът е приел също, че плащането по доставката е доказано, противно на констатациите на органите по приходите. Пред първоинстанционния съд от страна на дружеството-жалбоподател е представена и приета оригинал на спорната фактура № 212/25.06.2007 г., ведно с прикрепена към нея изцяло нечетлива касова бележка за извършено плащане, която според съда съставлява годно доказателство за извършено плащане в брой по цитираната фактура. Съдържанието на касовата бележка е изцяло неустановимо поради нечетливостта на документа, поради което необосновани са изводите на съда за доказано плащане по спорната фактура. Основателно в касационната жалба се твърди, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изцяло неотносимо към спорния въпрос за реалното изпълнение на строителните услуги по фактурата на посочения доставчик. Административният съд необосновано е приел, че е конкретизиран предметът на доставката, както и наличието му на определен обект. Тези изводи не почиват на убедителни доказателства - както във фактурата, така и в договора и приемо-предавателния протокол липсва конкретизация на фактурираните строителни услуги. Този доказателствен дефицит не може да бъде компенсиран с представената в последното съдебно заседание, в отсъствието на представител на ответната страна, една оферта, за кото се твърди, че е подписана от доставчика, в частно заверено ксероксно копие. Отделно от това, в офертата липсва конкретизация на обекта, на който следва да се извършат предлаганите СМР. Наличието на резултата от фактурираните услуги на адреса, посочен в договора изобщо не е бил доказан с никакви доказателствени средства. Предвид всичко изложено, съдебното решение, като необосновано и материално незаконосъобразно следва да се отмени и в тази част, като вместо него се постанови ново, с което жалбата на дружеството против тази част на РА бъде отхвърлена. При този изход на процеса на касационния жалбоподател не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение тъй като такова не претендирано. Водим от горното и и на осн. чл. 22, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение