Решение № 10539 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2012 г.

Решение № 10539 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5615/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на РДНСК - ЮЗР, гр. София, чрез проц. представител ю. к. Деница Симеонова, против Решение № 942/22.02.2012 г., постановено по адм. д. № 3243/2008 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Жори Кольов Методиев против Заповед № ДК-02-СО-36/18.03.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Жилищна сграда", находяща се в УПИ, представляващ п. VIII-1447, кв. 20, м. "в. з. Банкя" на осн. чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Фактическата обстановка по делото е добре изяснена. Съдът е мотивирал съдебният си акт изцяло с приетото в решението на ВАС по адм. д. № 2925/2010 г., образувано по повод жалбата на Жори Кольов Методиев срещу заповедта на Началника на СРДНСК за спиране строежа на същата сграда. В решението си ВАС е приел, че действащият ПУП на в. з. Банкя, кв. 20, одобрен със Заповед № РД-02-14-92/26.02.1987 г. за парцел VIII-1447 е предвиждал свободно застрояване, на пълни отстояния от регулационните линии. Приел е също, че същият е изменен с виза, по искане на жалбоподателя, съгласно която застрояването на парцела е изменено на страничната регулационна граница с имот VII-1447, собственост на Марина и Златка Вълканови, където е било започнало строителството. Визата като индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване е станала известна на последните в процеса на административното и съдебното производство и след като не е оспорена е влязла в сила. Същевременно е приел, че инцидентната проверка на законосъобразността й е недопустима в същото производство. Предвид на това, съдът е приел, че сградата се явява законосъобразна, тъй като не противоречи на ПУП, по смисъла на чл. 137, ал. 3 от ЗУТ и за нея са издадени и одобрени Разрешение за строеж и инвестиционни проекти, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, на което основание е отменил заповедта за спиране на строежа й. Такова е било и заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Решението по това дело е окончателно и е влязло в сила, като изводите и постановеното с него са задължителни за всички. С оглед това заключение, съдът по настоящото, правилно е приел, че изградената вече процесна сграда е законосъобразен строеж и е отменил процесната заповед на Началника на СРДНСК за нейното премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,