Решение № 5454 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2014 г.

Решение № 5454 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1720/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик, чрез юрк. Миков като процесуален представител, против решение № 688 от 13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 568/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Подадена е и частна жалба от ЕТ "Д-р Иванка Сулева - АПМП-ИП", гр. Пазарджик, чрез адв. Димова като процесуален представител, срещу определение № 61 от 10.01.2014 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на лечебното заведение за изменение на решение № 688 от 13.12.2013 г. в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на присъдените разноски от 800 лв. на 1550 лв. Изложени са доводи, че има валидно сключени договори за правна защита и съдействие и е приложен списък с разноските, които са извършени по делото. Претендира се отмяна на определението и присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Д-р Иванка Сулева - АПМП-ИП" изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът по частната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик в срока по чл. 232 от АПК е направил писмено възражение, с което изразява становище за неправилност на обжалваното определение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната и частната жалби и доказателствата по делото, приема следното:

1. По касационната жалба:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е отменил писмена покана № 13/29-05-853/01.07.2011 г., издадена от директора на РЗОК - Пазарджик, с която от ЕТ "Д-р Иванка Сулева - АПМП-ИП" се иска да възстанови неоснователно получени суми в общ размер на 2929 лв. поради допуснато надвишение на определените бройки за назначени специализирани медицински дейности извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране за първото и второто тримесечие на 2010 г., съответно в размер на 1667,50 лв. и 1261,50 лв.

За да постанови този резултат, Административен съд - Пазарджик е обосновал извод за издаване на оспорената писмена в нарушение на материалния закон. Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза съдът е приел, че превишението на регулативните стандарти за първото и второто тримесечие на 2010 г. е било компенсирано с неусвоените средства през следващите тримесечия на същата година. При тези констатации е направил аргументирано заключение за липса на щета за бюджета на РЗОК в рамките на 2010 г., поради което писмената покана е отменена като незаконосъобразна.

Обжалваното решение е правилно.

Фактите по делото са правилно установени, а правните изводи, направени въз основа на тях, са законосъобразни и обосновани.

В чл. 76а от ЗЗО се предвижда в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, задължение за него да възстанови получените суми. Въз основа на установеното при проверката длъжностните лица издават протокол за неоснователно получени суми, като лечебното заведение може да подаде възражение срещу него. Процедурата завършва с издаване на писмена покана по чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО, която е административният акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК.

В настоящия случай е установено по безспорен начин, че ЕТ "Д-р Иванка Сулева - АПМП-ИП" е превишил определения брой специализирани медицински дейности със сума в общ размер на 2929 лв., съответно за първото тримесечие на 2010 г. - 1667,50 лв. и за второто тримесечие на същата година - 1261,50 лв., т. е. със сумата, вписана в оспорената писмена покана. Установено е, че през третото и четвъртото тримесечие на същата година стойностите на назначените специализирани медицински дейности са под договорените такива и утвърдените стандарти, като общата сума на неусвоените средства надвишава стойността на сумата по писмената покана.

В чл. 37, ал. 1 и 2 от индивидуалния договор, сключен между ЕТ "Д-р Иванка Сулева - АПМП-ИП" и НЗОК, представлявана от директора на РЗОК - Пазарджик, е предвидено, че през първите три тримесечия изпълнителят може да превишава с 25% определените му брой СМД и стойности на МДД, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. По делото е установено, че превишените бройки на направленията за първото и второто тримесечие на 2010 г. е на обща стойност 2929 лв., а от съдебно-икономическата експертиза се установява, че неусвоените регулативни стандарти към края на 2010 г. са на обща стойност 2958 лв. При тези данни съдът е извел правилен извод, че липсва щета за бюджета в рамките на бюджетната година и писмената покана се явява незаконосъобразна.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че за да е налице твърдяната компенсация, изпълнителят на медицинска помощ е трябвало да върне неусвоените бройки СМД, които впоследствие се преразпределят на подалите мотивирани искания за допълнителни бройки СМД лечебни заведения. Освен това не може да се приеме от настоящия състав и възражението, че с това компенсиране са извършени плащания, които не са били планирани предварително и поради това е налице щета за бюджета на НЗОК. С договора от една страна се цели равномерно разпределение и планиране на специализираните медицински дейности по тримесечия в рамките на финансовата година, но от друга страна, това е в изпълнение на целта тези дейности да могат да се разплатят съобразно бюджета на НЗОК за съответната финансова година. Ето защо, превишението на сумите по тримесечия или както е в случая - за първото и второто тримесечие на 2010 г. следва да се преценява с оглед на това как то се отразява на предвидените средства за изпълнение на специализирани медицински дейности в рамките на годината. Когато това превишение е компенсирано в следващите тримесечия, съдът правилно е приел, че няма неоснователно получени суми с оглед целта на закона да се планират и извършват медицински дейности в рамките на годишния бюджет на НЗОК.

Доводът за необоснованост на обжалваното решение също е неоснователен. Съдът е изградил правните си изводи след анализ на събраните по делото доказателства, които е преценил в съвкупност. Правилно са приложени относимите в случая материалноправни разпоредби. Установените по делото факти водят до заключението за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.

Като е уважил жалбата и е отменил писмената покана, Административен съд - Пазарджик е постановил решение в съответствие с материалния закон. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основния за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила.

2. По частната жалба:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

С решение № 688 от 13.12.2013 г. по адм. дело № 568/2013 г. съдът е осъдил РЗОК - Пазарджик да заплати на лечебното заведение направените по делото разноски в общ размер на 800 лв.

След направено искане от процесуалния представител на оспорващия в първоинстанционното производство Административен съд - Пазарджик се е произнесъл с обжалваното определение № 61 от 10.01.2014 г., с което е отхвърлил молбата на ЕТ "Д-р Иванка Сулева АПМП - ИП" за изменение на решение № 688 от 13.02.2013 г. по адм. дело № 568/2013 г в частта му за разноските, като бъде увеличен размерът на присъдените разноски от 800 лв. на 1550 лв.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че законът не предвижда присъждане на транспортни разноски и разходи за командироване, направени от процесуалния представител на лечебното заведение, а съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК при отмяна на административния акт се присъждат държавни такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат. Ето защо, съдът е приел, че правилно са присъдени в полза на оспорващия разноски в размер на 800 лв., представляващи заплатени държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар. При така установеното административният съд е обосновал извод за неоснователност на искането за изменение на решението в частта за разноските.

С договор от 04.09.2013 г. между едноличния търговец и адв. Димова е уговорено, че цената на услугата за завеждане и защита по административното дело във връзка с обжалване на оспорената писмена покана е 1000 лв., включваща процесуално представителство за една инстанция, като в т. 2.2. от същия е предвидено, че сумата се изплаща на два пъти - при подписване на договора в размер на 550 лв. и на 13.11.2013 г. - 450 лв. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ЕТ "Д-р Иванка Сулева АПМП - ИП" и адв. Димова от 04.09.2013 г., в който е отбелязано, че уговореното възнаграждение е в размер на 550 лв., които са изцяло платени. С друг договор за правна защита и съдействие от 13.11.2013 г., втората част от предвидената сума в договора от 04.11.2013 г. също е платена. От изложеното следва, че уговореното възнаграждение е изцяло заплатено и е в размер на 1000 лв. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 550 лв., което е сумирал със заплатената държавна такса в размер на 50 лв. и възнаграждение за вещо лице - 200 лв. С оглед приетото е присъдил разноски за производството пред първата инстанция в размер на 800 лв. Така постановеното определение е неправилно в частта, в която е отхвърлено искането относно претендираните разноски за разликата от 800 до 1250 лв., тъй като съдът не е взел предвид договора за правна защита от 13.11.2013 г., от който е видно, че жалбоподателят е заплатил уговореното като втора вноска адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

Обосновано Административен съд - Пазарджик е приел, че направените пътни разходи от упълномощения по делото адвокат и разходи по командироването му не представляват разноски по производството по смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК. Съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Според чл. 36, ал. 2 от същия закон размерът на възнаграждението се определя с договор между адвоката и клиента. В случая обаче по делото са представени два договора, като на изпълнителя на медицинската помощ е присъдено само възнаграждението за процесуално представителство по договора от 04.09.2013 г. в размер на 550 лв., но не и платеният адвокатски хонорар, предвиден в договора от 13.11.2013 г. в размер на 450 лв.

Неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ЕТ "Д-р Иванка Сулева АПМП - ИП" за изменение на решение № 688 от 13.12.2013 г. по адм. дело № 568/2013 г. в частта за разноските и не е присъдил платената от оспорващия втора част от адвокатското възнаграждение в размер на 450 лв. в производството пред него. В определение № 61 от 10.01.2014 г. неправилно е прието, че по делото липсват доказателства за размера на направените разноски, тъй като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ЕТ "Д-р Иванка Сулева АПМП - ИП" и адв. Димова, съгласно който е внесена сума в размер на 450 лв., представляваща втората вноска за производството пред Административен съд - Пазарджик.

Ето защо обжалваното определение е неправилно в частта, в която е отхвърлено искането на ЕТ "Д-р Иванка Сулева АПМП - ИП" за изменение на решението относно разноските за разликата от 800 лв. до 1250 лв. и следва да бъде отменено, като ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати на ЕТ "Д-р Иванка Сулева АПМП - ИП" направените разноски в размер на 450 лв. за производството пред първата инстанция. В останалата част определението е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, при своевременно направеното искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноски и за производството пред касационната инстанция, както и при липса на възражение от административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че РЗОК - Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати разноски за това производство, които видно от представените доказателства възлизат на 650 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,