Решение № 11152 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2012 г.
ВАСV отделение10.09.2012 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 08.02.2012 г., постановено по адм. дело № 719/2011 г. на Административен съд Хасково РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 11152 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е образувано по касационна жалба на Юмер Мехмед Мерт от село Козлец, община Хасково против решение № 4 от 08.02.2012 г., постановено по адм. дело № 719/2011 г. на Административен съд Хасково, в частта му, в която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за разликата между 7 405,30 лева до пълния предявен размер от 9 238 лева, както и претенцията за лихви и разноски по делото. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие"-Хасково, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред АС -Хасково е образувано по искова молба на Юмер Мехмед Мерт за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 9 238 лева, представляваща брутната му заплата за 10 месеца, за периода от 12.02.2010 г. до 12.12.2010 г., когато не е бил на държавна служба поради незаконното му уволнение, както и законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2010 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение № 257/08.06.2010 г. на АС-Хасково, постановено по адм. д. № 136/2010 г. е прогласена нищожността на заповед № 26-006/08.02.2010 г. на директора на ОД"Земеделие"-Хасково, с която е било прекратено служебното правоотношение на Мерт от длъжността Началник отдел ОСЗ. Решението на ВАС, с което е оставено в сила първоинстанционното решение е постановено на 20 юни 2011 г. По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, според заключението на която към датата на признаване на уволнението за незаконно - брутното възнаграждение на заеманата от Мерт длъжност е - 923,80 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на възстановяване на Мерт на държавна служба за период от 10 месеца. С оглед на това на касатора е определено обезщетение за период от 10 месеца в размер на 9 238 лева, от която сума е приспаднато във връзка с направено възражение за прихващане- сумата от 1 832,70 лева - получено от Мерт обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. В касационната жалба се прави оплакване, че неправилно от дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, са приспаднати платените на касаторка обезщетения по чл. 106, ал. 2 т ЗДСл - обезщетение за два месеца, през които държавния служител е останал без работа Това оплакване е неоснователно. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл визира право на обезщетение за реално претърпените от държавния служител вреди, предвид което припокриването на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с такова получено по чл. 106, ал. 2 от същия закон би довело до неоснователно обогатяване, респ. репариране на една и съща вреда два пъти. По отношение на дължимите се лихви, при произнасянето по претенцията за присъждане на законна лихва върху паричното обезщетение, АС е съобразил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и правилно е тълкувал нормата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Цитирани разпоредби
1- чл. 104, ал. 1