Решение № 183 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2011 г.

Решение № 183 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 19 от 13.05.2011 г., постановено по адм. д. 121/2011 г. Административен съд гр. Русе е отхвърлил жалбата на Жени Стефанова Димитрова от гр. Русе срещу решение № ПОБГВ 22/21.02.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено разпореждане № 171-00-6144-1/05.01.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ"СО" гр. Русе. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Жени Стефанова Димитрова от гр. Русе с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник адв. Христова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на РУ "СО" гр. Русе, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебния контрол пред първата съдебна инстанция е законосъобразността на оспореното решение № ПОБГВ 22/21.02.2011 г. на директора на РУ "СО" гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 171-00-6144-1/05.01.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "СО" гр. Русе. С визираните административни актове е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на Жени Стефанова Димитрова по реда на чл. 54а, ал. 1 от КСО. АС - Русе е изложил обосновани мотиви по приложението на материалноправната норма, разпределил е правилно доказателствената тежест в процеса и анализирал липсата на кумулативно установените в закона предпоставки за получаване на парично обезщетение за безработица. Според цитираната норма, това право имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 22. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; т. 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Съдът е приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице две от изискуемите предпоставки - липса на внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и по т. 3 от чл. 54а, ал. 1 на КСО. Касационната жалбоподателка не оспорва факта, че е подала декларация на 01.04.2010 г. за регистрация като самоосигуряващо се лице, в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на "Ариескорп" ЕООД. В същата изрично е отразено, че осигуряването ще се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. В последствие е подадена декларация за преустановяване на осигуряването, считано от 12.10.2010 г., а с решение от 01.12.2010 г. на едноличния собственик на капитала, дейността на дружеството е преустановена. Жени Димитрова не е представила доказателства за внесени осигурителни вноски и за времето, предхождащо регистрацията на търговското дружество, което да се включи в изискуемите от закона 15-месеца преди прекратяване на осигуряването. Както пред първата съдебна, така и пред настоящата касационна инстанция Жени Димитрова не доказва наличието на внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което е безспорно доказано отсъствието на тази предпоставка за получаване на парично обезщетение за безработица. По отношение на касационната жалбоподателка не е осъществена и предпоставката по чл. 54а, ал. 1, т. 3 - лицето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Правилно АС - Русе е приел в мотивите на обжалваното решение, че взетото от Димитрова, като едноличен собственик на капитала, решение от 01.12.2010 г. за преустановяване дейността на търговското дружество не поражда правно действие, предвид задължението за вписване на това обстоятелство съгласно чл. 119, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Търговския закон. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,