Решение № 9827 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2026 г.

ВАСШесто отделение08.10.2026 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2019 от 20.02.2026 г. по адм. дело № 2765/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса, с адрес гр. София, ул. „Кричим“ № 1, да заплати на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Свети Георги" ЕАД, с ЕИК 115576405, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от управителя д-р К. Д., сумата от 500 (петстотин) евро разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ МИГЛЕНА НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуален представител стaрши юрисконсулт В. Игнатова, против Решение № 2019 от 20.02.2026 г., постановено по адм. дело № 2765/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друг съдебен акт по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата на лечебното заведение. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – "Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Свети Георги" ЕАД ("УМБАЛ – Свети Георги" ЕАД) в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за допустимо и правилно, поради което моли за оставянето му в сила. Претендира съдебни разноски.

Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пловдив е Заповед за налагане на санкции № РД-253С-389/22.10.2025 г. издадена от управителя на Национална здравноосигурителна каса, с която се налага санкция „финансова неустойка“ в общ размер на 8700 (осем хиляди и седемстотин) лв. за констатирани дванадесет нарушения.

От фактическа страна по делото е установено следното:

На 26.10.2023 г. между НЗОК и "УМБАЛ – Свети Георги" ЕАД е сключен Договор № 161331/26.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и клинични процедури с НЗОК на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО и в съответствие с НРД за медицинските дейности 2023 – 2025 г. Със Заповед № РД-25-425/06.08.2025 г. управителят на НЗОК е разпоредил извършването на извънпланова, тематична проверка на лечебното заведение по реда на чл. 72, ал. 2, 3 и 5 от ЗЗО, обхващаща контрол по изпълнение на договора за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г.

За резултатите е съставен Протокол № ПП-319/22.08.2025 г., в който са констатирани общо 12 нарушения, квалифицирани в две категории: нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ (2 броя) и нарушения на установените изисквания за работа с медицинска документация (10 броя). По т. 1.1. и 1.2 от протокола е прието, че при 2 бр. ИЗ не е извършен контрол на кръвната захар при установени завишени стойности, не е осъществена консултация с ендокринолог и съответно пациентът е дехоспитализиран без оптимизиране на терапията за придружаващото заболяване Захарен диабет, което е квалифицирано като нарушение на чл. 307, ал. 1, т. 1, чл. 309, във връзка с чл. 379, ал. 1, чл. 321, т. 7 от НРД за МД 2023 – 2025 г. чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО. По т. 2.1, 2.3, 2.4, 2.6, 2.8 и 2.9 е прието, че в 6 бр. ИЗ липсва подпис на пациента в епикризата, съхранявана към ИЗ, което е квалифицирано като нарушение на изискванията на чл. 322, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. По т. 2.2 и 2.5 е прието, че в 2 бр. ИЗ липсва подпис на началника на клиниката/отделението в епикризата, съхранявана към ИЗ, което е квалифицирано като нарушение на изискванията на чл. 322, ал. 3, т. 22 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. По т. 2.7 е прието, че в 1 бр. ИЗ липсва подпис на пациент и лекуващ лекар в епикризата, съхранявана към ИЗ, което е квалифицирано като нарушение на изискванията на чл. 322, ал. 1 и чл. 322, ал. 3, т. 22 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. и чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО. По т. 2.10 е прието, че в 1 бр. ИЗ в „Документ № 2“ Предоперативна анестезиологична консултация“, приложен в ИЗ, не е отразен Анестезиологичния риск, което е квалифицирано като нарушение на изискванията на чл. 323, ал. 2, т. 1 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.

В законоустановения срок лечебното заведение не е подало възражение срещу констатациите. В изпълнение на Заповед № РД-25-425/06.08.2025 г. е изготвен доклад от длъжностните лица при РЗОК – Кърджали с вх. № 35-001685 от 16.09.2025 г. до Управителя на НЗОК, в който са описани констатираните при проверката нарушения. Въз основа на констатациите в протокола управителят на НЗОК е издал оспорената заповед, с която е наложил на лечебното заведение:

  • на основание чл. 455, ал. 3 НРД за МД 2023–2025 г. две финансови неустойки по 250 лв. за нарушенията по т. 1.1. и 1.2;
  • на основание чл. 460 във връзка с чл. 457, ал. 4 НРД за МД 2023–2025 г. седем финансови неустойки по 1000 лв. за нарушенията по т. 2.1, 2.3, 2.4, 2.6, 2.7, 2.8 и 2.9;
  • на основание чл. 457, ал. 3 НРД за МД 2023–2025 г. две финансови неустойки по 250 лв. за нарушенията по т. 2.2. и 2.5;
  • на основание чл. 457, ал. 4 НРД за МД 2023–2025 г. една финансова неустойка от 700 лв. за нарушението по т. 2.10.

Общият размер на наложените финансови неустойки е 8700 лв. Заповедта е връчена на лечебното заведение на 24.10.2025 г. като същата е обжалвана в законоустановения срок пред Административен съд – Пловдив.

В производството пред първоинстанционния съд са представени заповеди за налагане на санкции № РД-26-01-289/21.05.2025 г., № РД-26-01-372/18.06.2025 г. и № РД-26-01-478/28.07.2025 г., които не са описани в обжалвания административен акт. Процесуалният представител на административния орган е посочил, че според представените заповеди е определена поредността на нарушенията, описани в протокол за проверка № ПП-319/22.08.2025 г., както следва: по т. 2.1, т. 2.3, т. 2.4, т. 2.6, т.2.7, т. 2.8 и т. 2.9 – ЗС № РД-26-01-289/21.05.2025 г., ЗС № РД-26-01-372/18.06.2025 г. и ЗС № РД-26-01-478/28.07.2025 г.; т. 2.10 – ЗС № РД-26-01-372/18.06.2025 г.

Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Приел е за безспорно установено извършването от страна на лечебното заведение на вменените му нарушения. След като административният орган не е обосновал налагането на „финансови неустойки“ в размер по – висок от установения минимум, както и не е изложил мотиви по отношение на наложените санкции в максимален размер, съдът е счел жалбата за частично основателна и е изменил процесната заповед като за всяко от нарушенията е определена финансова неустойка в предвидения в съответната разпоредба на НРД за МД 2023 - 2025 г. минимален размер.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти и е формирал законосъобразни правни изводи, които настоящият състав споделя. Спор между страните относно приетата от съда фактическа обстановка и доказаността на установените нарушения липсва. Спорен по делото е въпросът относно постановеното от АС - Пловдив редуциране на санкциите за посочените нарушения до предвидения в закона минимален размер.

За нарушенията по т. 1.1. и 1.2 от процесната заповед са наложени две финансови неустойки по 250 лв., на основание чл. 455, ал. 3 НРД за МД 2023 –2025 г., т.е над законоустановения минимум. Разпоредбата на чл. 455, ал. 3 НРД за МД 2023–2025 г. гласи, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, определени в този НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.

За нарушенията по т. 2.2 и 2.5 от процесната заповед са наложени две финансови неустойки по 250 лв., на основание чл. 457, ал. 3 НРД за МД 2023 –2025 г., т.е над законоустановения минимум. Разпоредбата на чл. 457, ал. 3 НРД за МД 2023–2025 г. сочи, че когато изпълнител на болнична медицинска помощ наруши установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, с изключение на случаите на явна фактическа грешка, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500 лв.

За нарушението по т. 2.10 от процесната заповед е наложена финансова неустойка от 700 лв., на основание чл. 457, ал. 4 НРД за МД 2023–2025 г., а за нарушенията по т. 2.1, 2.3, 2.4, 2.6, 2.7, 2.8 и 2.9 - седем финансови неустойки по 1000 лв., на основание чл. 460 във връзка с чл. 457, ал. 4 НРД за МД 2023 –2025 г., т.е над законоустановения минимум. Разпоредбата на чл. 457, ал. 4 вр. ал. 3 НРД за МД 2023–2025 г. предвижда, че за повторно нарушение по ал. 3 „финансовата неустойка“ е в размер от 400 до 1000 лв. Съгласно чл. 460 НРД за МД 2023–2025 г. за трето и следващо нарушение финансовата неустойка е в максималния размер.

Правилно административният съд, съобразявайки целта по чл. 72, ал. 1 ЗЗО и принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК е преценил, че за всяко от нарушенията следва да се определи финансова неустойка в предвидения в съответната разпоредба на НРД за МД 2023-2025 г. минимален размер, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК не се съдържа обосновка относно определяне на неустойката за всяко едно от нарушенията над предвидения минимум. При налагане на предвидено в правна норма относително определено наказание административният акт задължително следва да съдържа ясни и изчерпателни мотиви за определянето му в завишен размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 454 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., видът и размерът на санкцията се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, в зависимост от: вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броят на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с решение. Действително, определянето на вида и размера на санкцията е в правомощията на управителя на НЗОК, но това не го освобождава от задължението му за нейното диференциране съгласно разписаните критерии. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка, като се има предвид, че са констатирани два вида нарушения. Законосъобразно административният съд е ценил като нереализиращи в достатъчна степен дискреционните правомощия на органа изложените от него твърде лаконични мотиви досежно размера на санкциите. В обжалваната заповед не са посочени номера на предходни заповеди, въз основа на които органът е формирал извод, че някои от нарушенията са извършени втори, респективно четвърти път, през календарната 2025 г. по изпълнение на индивидуалния договор. След като липсва преценката по чл. 454 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., то наложените санкции в по-голям размер от минималния са необосновани. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната преценка за неговата законосъобразност.

Съобразно изложеното, наведените в касационната жалба оплаквания са неоснователни и не обосновават наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение. Същото е своевременно поискано и доказано по своя размер – представени са копия на Договор за правна защита и съдействие от 09.07.2026 г., фактура № 534 от 21.07.2026 г. и уведомително писмо за извършено плащане от 03.07.2026 г. По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, считаме същото за неоснователно, тъй като не надхвърля размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение

Цитирани разпоредби

29