Решение № 451 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2020 г.

Решение № 451 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7099/2020 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 291 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7513/2019 г. по описа на Административния съд – София-град и срещу решение № 1255 от 24.02.2020 г., с което е допълнено основното решение № 291 от 14.01.2020 г., постановено по адм. дело № 7513/2019 г. по описа на Административния съд – София-град. Касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ е срещу решението, в частта, с която исковата претенция е отхвърлена до пълния размер от по 1356 лева за касационна инстанция. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение в тази част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде уважен искът в пълния размер. Претендира разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. С касационната жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ се оспорва решението в частта, с която комисията е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 1356 лева, представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по нахд № 449/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов, във връзка с отмяната на наказателно постановление № 436/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, считано от 4.07.2016 г. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушения на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че "Енерго-Про Мрежи" АД разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административно-наказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба. Претендира разноски. От "Електроразпределение Север" АД е подадена частна жалба срещу определение № 4212 от 12.06.2020 г. по същото дело на АССГ, с което, на основание чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането за изменение на решение № 291 от 14.01.2020 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно. Поради това моли за отмяна на определението. Ответникът по частната жалба - КЕВР оспорва същата и моли определението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. С постановените съдебни актове, АССГ е направил обоснован извод, че са налице всички елементи от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност на административния орган на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са подадена в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са частично основателни. С посочените решения в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сумата от 1356, 00 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 436/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по нахд № 449/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов, ведно със законната лихва върху главницата от 1356, 00 лева, считано от 4.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 396 (триста деветдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление № 436/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по к. а. н. х. д. № 10181/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, ведно със законната лихва върху главницата от 396 лева, считано от 04.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и съдебни разноски за сумата от 473, 16 (четиристотин седемдесет и три лева и 16 ст.) лева, като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842, 00 лева. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с НП, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. НП е оспорено и въз основа на жалбата е образувано по нахд № 449/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство по образувани съдебни производства, а в производството пред АССГ по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лв. за всяка инстанция. За сумите от адвокатското дружество са издадени два броя фактури, кредитен превод и отчет по сметка с предмет "правна защита и съдействие по посочените по-горе договори, на стойност 1356 лева с ДДС, всяка от тях, са платени по банков път и сумите са постъпили по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело. С решение № 22 от 24.02.2016 г. по нахд № 449/2015 г. по описа на Районен съд - Свищов, наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с Решение № 224 от 4.07.2016 г. по кнахд 10181/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Съдът е изложил изрични съображения, че връзката между пълномощното, договора за правна помощ и изплатения хонорар се установява от данните /дати, наредител, получател, основание/ в посочените по-горе писмени доказателства – фактура, платежно нареждане за банков превод и отчет по сметка от Първа инвестиционна банка, както и с датата на подаване на жалбата срещу оспореното НП. Поради това съдът е счел, че макар и да не са били представени в производството пред районния съд и АС, договорите за правна защита и съдействие касаят именно тези производства. По доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението, АССГ е счел, че те са неоснователни, тъй като претендираният размер отговаря на изискванията за справедливост. Касационните жалби са частично основателни. Частната жалба е неоснователна. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и пред административния съд, договорите за правна защита и съдействие касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Настоящият състав обаче счита за основателен довода на касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, поради и което решението в тази му част следва да бъде частично отменено. В Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд е прието, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - "справедлив и обоснован". Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т. е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), в редакцията му към момента на съставяне на договора, а и в настоящата редакция, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция. По този начин, Наредбата приравнява тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не спрямо вида на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия - обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г., потвърдено с решение № 5485 от 2.05.2017 г. на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги." Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като определените съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и обосновани. Противоречието на подзаконов нормативен акт със закона води до приложение на чл. 15, ал. 3 ЗНА и определяне на дължимите възнаграждения по справедливост. Страните по договорите за правна защита и съдействие естествено са свободни да уговарят какъвто желаят размер на адвокатските възнаграждения, независимо в каква степен той надхвърля минималния размер по наредбата и независимо от това, дали той е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делата. Адвокатският труд е от изключителна важност за правната сигурност в правовата държава и целта на настоящото решение в никакъв случай не е той да бъде омаловажен. Свободната воля на страните обаче не може да се противопостави на лицето, спрямо което се реализира отговорността за разноски или отговорността на държавата за вреди и не може да бъде основание за злоупотреба с право. При реализиране на тези отговорности, тежестта, която загубилата делото страна или съответната държавна или общинска администрация понасят, трябва да отговаря на критериите за пропорционалност и справедливост. Тези критерии трябва да залегнат по подходящ и обоснован начин в съответна наредба на Висшия адвокатски съвет, както посочват и Върховния административен съд, и Съдът на Европейския съюз в цитираните по-горе решения. Това ще гарантира принципа на правовата държава не само в неговия формален смисъл, като принцип на правната сигурност, но и в неговия материален смисъл, като принцип на материалната справедливост. Изводите на съда, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Доводите на касатора КЕВР, че за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит, първо, не са подкрепени с доказателства и второ, са неотносими, тъй като при формиране размера на обезщетението за имуществени загуби съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига. Въз основа на изложеното, следва обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС, така и в частта, с която е осъдена КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ сума над 500 лв. за разликата до 1356 лв., като в посочената сума се включва и ДДС. С обжалваното решение АССГ е осъдил КЕВР да заплати на "Електроразпределение Север" АД /предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ съдебни разноски в размер на 473, 16 лв. С обжалваното определение е отхвърлено искането за изменение и допълване на решението в частта за разноските. С оглед изхода от настоящия спор, съдебното решение, в частта му, с която в полза на "Енерго-Про Мрежи" АД са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 473, 16 лв. следва да се отмени за разликата над 216, 74 лв., включително ДДС, до пълния присъден размер. В частта за присъдената държавна такса от 50 лв. решението е правилно или общият размер на дължимите разноски за първата инстанция е 266, 74 лв. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с приложимата редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора не се дължат разноски, съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ. На ответника по касация се дължат разноски съобразно представения списък и съразмерно на съответния материален интерес, при направено възражение за прекомерност, в размер на 216, 74 лв. с включен ДДС. Определението следва да бъде оставено в сила. По частната жалба не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,