Решение № 215 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 49/2015 г.

Решение № 215 от 12.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 49/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета С., чрез процесуалния представител юрисконсулт Т. против въззивно решение № 500 от 9.10.14 г. по в. гр. д. № 298 по описа за 2014 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 178 от 10.02.14 г. по гр. д. № 6603/13 г. на Русенски районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска на [община] против "Тенис клуб" [населено място] с правно основание чл. 59 от ЗЗД като неоснователен и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска. Претендира направените разноски. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С определение № 321 от 25.03.2015 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпрос касаещ начина на тълкуване на волята на страните, сключили процесния договор досежно неговия предмет и обем, по който е констатирано противоречие с приетото в решения № 202 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 680/11 г. на I г. о. и № 129 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 558/12 г. на II г. о. В конкретния случай няма спор по фактите: Претенцията е за обезщетение за лишаване от ползване на имот, общинска собственост, представляващ барче с размери 6/6.5 кв. м. и тераса от 205 кв. м., находящи се в обект "Тенис кортове", в района на "Парка на младежта"гр. Р. за периода 1.06.2009 г. - 1.10.2012 г., в размер на пазарния наем от 7 800 лв., ведно със законната лихва. Няма спор и се установява с Акт за публична общинска собственост № 1005 от 21.11.1996 г., издаден за: "терен от 9 000 кв. м". и за сгради, включващи: "двуетажна административна сграда със застроена площ от 299 кв. м., метална пристройка със застроена площ от 39 кв. м. и тераса от 205 кв. м., два броя кортове - североизточно, стадион с трибуни на 1 125 кв. м., един брой корт - западно, един брой корт - север и пет броя кортове - юг и игрище с бетонна стена от 198 кв. м. ", че [община] е собственик на "Тенис кортове", част от които са процесните бар и тераса. Не се спори и че между страните по делото за срок от 10 години /от 21.04.1998 г. до 21.04.2008 г./ е бил сключен договор, по силата на който безвъзмездно е учредено право на ползване върху описания в А. имот. С. изтичане на срока му, на 23.04.2008 г. е сключен за срок от 5 години нов договор за наем между същите страни - [община] и "Тенис клуб" [населено място], по силата на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване "част от общински недвижим имот с площ от 9 000 кв. м., представляващ "тенис кортове"с площ от 8 961 кв. м., описан в А. № 1005 от 21.11.1996 г. " Спорът е относно обхватът на сключения договор, като според ищеца метална пристройка на два етажа, с площ от 39 кв. м. и тераса, не е включен в него, защото съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС общината не е могла да отдава целия имот - публична общинска собственост, а само част от него и тъй като не е била предмет на конкурса, проведен на 15.04.2008 г./с който е определен наемателя/. С. като не е бил част от отдадената под наем площ, а е ползвана от ответника без правно основание, същият дължи обезщетение. Ответникът не оспорва, че в продължение на 22 години е ползвал целия имот, описан в горепосочения А., но твърди, че ползването е по силата на сключения договор, за което ангажира гласни доказателства. Спорният имот е описан от експерта, изготвил приетата по делото експертиза като барче с отрита тераса към него, разположено над първия етаж на двуетажна масивна сграда, която е монолитно изпълнена. До него се стига посредством външни метални стълби. Барчето се състои от зала с барплот и кухненска част, с площ от 39 кв. м. Терасата пред него е с изграден навес от метална конструкция и площ 96 кв. м. За да отмени първоинстанционния акт и да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел, че процесния имот е предмет на сключения между страните договор, защото е описан в сключения на 21.04.1998 г. договор и в Акт за общинска собственост № 1005 от 21.11.1996 г. Приел е, че в предмета на наемно правоотношение не е включена само площта над 8 961 кв. м. до 9 000 кв. м., но не и описаните сгради, сред които е и процесната. Настоящият съдебен състав не споделя изводите на въззивния съд, като по въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното: Когато между страните съществува спор, касаещ съществени елементи на сключения договор, за да разреши същия, съдът следва да тълкува волята им. Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването целта е да се установи действителната обща воля на страните. Съгласно установената съдебна практика - за изясняването й може да се излиза и извън текста на самия договор, да си изследват обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора, действителната характеристика на обектите, предмет на договора, както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната воля. " В конкретния случай - с оглед периода, за който се претендира обезщетение /1.06.2009 г. - 1.10.2012 г./, предмет на тълкуване е волята на страните, изразена в сключения на 23.04.2008 г. договор за наем /не първоначалния от 21.04.98 г., прекратен с изтичане на срока на 21.04.08 г./ В чл. 3 от същия е посочено, че наемателят е определен чрез конкурс, проведен на 15.04.2008 г., а в чл. 1, че договорът е сключен на основание чл. 228 - 239 от ЗЗД, чл. 14, ал. 7 от ЗОС, чл. 12, ал. 1 от Наредба № 1 на ОбС Р. и заповед № РД 01/1306 от 17.04.2008 г. на кмета на общината. Съгласно документацията на проведения конкурс, органът, компетентен да вземе решение за отдаване на общински имот под наем - ОбС Р. - с решение № 101, прието с Протокол № 8 от 13.03.2008 г., е конкретизирал имота, за който да се "проведе конкурс за отдаване под наем" като - "обект "тенис кортове", обособена част от общински спортен имот с А. № 1005 от 21.11.1996г, състоящ се от "двуетажна сграда със съблекални, сервизни помещения, склад 299 кв. м. и тенис кортове - 8662 кв. м. " В така цитираното решението на Общинския съвет не фигурира процесния имот, описан в А. като "метална пристройка със застроена площ от 39 кв. м. и тераса от 205 кв. м. ". Както беше по сочено по-горе - в сключения в резултат на проведения конкурс договор - имотът не е конкретизиран, а е обозначен общо като "тенис кортове". При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че доколкото съгласно чл. 21, ал. 1, т. 8 от З. общинският съвет е органът, който е компетентен да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, като определя конкретните правомощия на кмета на общината относно обема, в който може да сключи договора за наем, с който приключва процедурата по провеждане на конкурса, то следва да се приеме, че кметът не може да сключи договор за наем за обект, който не е изрично включен в решението на общинския съвет за провеждане на конкурс за отдаване под наем. С. като е безспорно, че ответникът е ползвал имот, който изрично не е включен в конкурсната процедура и за който липсва решение на общинския съвет за предоставяне за временно ползване, то осъщественото ползване /което не се оспорва от ответника и се потвърждава от приетите гласни доказателства/ е без правно основание. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Въпросът следва да се реши по същество, като предявения иск бъде уважен. Предпоставките на чл. 59 от ЗЗД са налице, защото: 1.ищецът е установил, че е собственик на имота, 2. ответникът е ползвал имота без правно основание /имотът не е предмет на съществуващия между страните договор/ и 3.собственикът е обеднял, защото е бил възпрепятстван да реализира полза от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този функционален тип имоти. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, пазарния наем за претендирания период от 29 месеца, за процесния имот, възлиза на по 200 лв. месечно, или съвпада с претендирания от ищеца размер от 7 800 лв. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса пред настоящата инстанция в размер на 186 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение