Решение № 14115 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2015 г.

Решение № 14115 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2408/2015 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Шахбаз Фарук, гражданин на Пакистан, чрез адвокат Светослав Киряков срещу решение № 7016 от 19.11.2014 г., постановено по адм. д. № 5935/2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което на търсещият закрила чужденец е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут с решение № 2747 от 7.04.2014 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е формирал изводите си въз основа на представените по делото доказателства и не е мотивирал решението си. Иска от съда да отмени решението на АССГ. В съдебно заседание, чрез адвокат Росица Крумова Костадинова поддържа жалбата, не сочи нови писмени доказателства. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците не се представлява и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на първостепенния съд за правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице релевираните касационни основания за отмяна на обжалваното решение. При постановяването му АССГ е формирал изводите си върху събраните по делото доказателства и правилно е достигнал до извода, че не са налице основанията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предлага на касационния съд да го остави в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ, АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2747 от 7.04.2014 г. на председателя на ДАБ, с което на Шахбаз Фарук е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. АССГ е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че от проведените интервюта не може да се направи обоснован извод за наличие на законовите предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за да се приеме, че е извършено преследване по отношение на молителя, а именно поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Констатираните несъответствия в проведените интервюта са дали основание на административния орган и на решаващия съд да не дадат вяра на поддържаната бежанска история. Съдът е приел, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в РБългария. Установено е, че търсещият защита не е имал проблеми с официалните власти, никога не е бил чл. на политическа партия или организация и няма доказателства срещу него да са осъществявани арести и задържания по политически причини. Предоставената информация за членството му в студентска група, която воювала с друго студентско обединения не са убедителни и не представляват основание за предоставянето на исканата закрила. При тези доказателства, съдът е приел, че спрямо Шахбаз Фарук не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, което да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца. Първостепенният съд не е установил наличие на опасения за сигурността и правата на търсещия защита по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Административният орган, както и решаващият съд, не са установили наличието на материалноправните предпоставки и на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут. Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" в ДАБ № 01-3879 от 30.05.2013 г. Съгласно чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, за да се предостави субсидиарна защита, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното ни право, следва да се установят тежките посегателства, определени в чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО и които представляват условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена субсидиарната закрила. Да има сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителят е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в съответната страна на произход /решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07/. Определеното в този текст на директивата посегателство се състои в тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт. Законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти и на въоръжени конфликти, които нямат международен характер, така както са определени в международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие. Видно е от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В настоящия случай не е установено по делото срещу молителя да съществува реална опасност, която да е била повод за напускането на страната му на произход. Всички тези обстоятелства и изводи, административният орган е изложил подробно в своето решение. В този смисъл първостепенният съд е формирал правилни и законосъобразни изводи по отношение на тези обстоятелства. При преценка достоверността на представеното от лицето, търсещо защита, административният орган е направил оценка на информацията, предоставена както от лицето при провеждане на интервютата, така и от представената справка за положението в страната на произход. Съгласно чл. 4/2/ от Квалификационната директива 2004/86 ЕО елементите на доказателствата се състоят от декларациите на молителя и всички документи. Вярно е, че твърденията могат да са единствения източник на информация и въз основа на тях да се гради извод за наличие на законовите предпоставки за предоставянето на търсената защита. В случая се наблюдава липса на конкретност при твърденията за отправяне на конкретни заплахи по отношение на търсещият закрила. Индикаторите за оценка достоверността на интервюирания в процедура за предоставяне на защита са: подробно изложение на обстоятелствата, които са станали причина чужденецът да потърси защита, вътрешна последователност при представянето им в молбата на кандидата, съответствието им със свидетелски показания, съответствието им с официалната информация за обстановката в страната на произход, правдоподобност на изложението и поведението на кандидата, което следва да бъде оценено в съвкупност с цялостната информация. Оценката на достоверността следва да се преценява с оглед обосноваността на твърденията на търсещия защита. В случая от съвкупността на изложените обстоятелства, съдът не може да обоснове извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Шахбаз Фарук, гражданин на Пакистан. Предвид на изложеното, настоящият касационен състав намира решението на административния орган за правилно, законосъобразно, издадено в съответствие с материалноправните и процесуални норми, жалбата срещу което законосъобразно е отхвърлена. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение