Решение № 4982 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7794/2010 г.

Решение № 4982 от 8.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7794/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 683/30.03.2010 г., постановено по административно дело № 5533/2008 г. (посоченото в решението "дело № 6570/2009 г. " е техническа грешка), по жалби на "Бор 2001" АД гр. София, "Американски университет в България" - сдружение с нестопанска цел гр. Благоевград, "Офис сгради" ЕООД гр. София, Административен съд София - град е: 1) отменил като незаконосъобразна Заповед № Р-50-146 от 28.12.2001 г. на Кмета на район Банкя на Столична община, с която е попълнена кадастралната основа на имот пл. № 2801, кв. 81-а, Банкя по кафявите букви, линии и щрихи - АБВГДЕЖА по приложената към констативния акт скица; 2) осъдил кмета на район Банкя на Столична община да заплати на "Американски университет в България" - сдружение с нестопанска цел гр. Благоевград, ул. "Георги Измирлиев - Македончето" № 1 - 350 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Емилия Богданова Качмажик и Станка Богданова Сотирова от гр. Банкя, действащи чрез пълномощника си адв. Николова. По съображения, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението и отхвърляне на подадените жалби срещу заповед № РД-50-146/28.12.2001 г. на Кмета на СО - Район "Банкя", като се претендира и присъждане на разноски. Ответниците по касация "Бор 2001" ЕАД гр. София в писмен отговор на изпълнителния директор Цекова, "Офис сгради" ЕООД гр. София чрез повереника адв. Вълков в писмен отговор и в съдебно заседание, Сдружение с нестопанска цел "Американски университет в България" гр. Благоевград, чрез процесуалния представител адв. Попчев, оспорват касационната жалба и молят за отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила на оспореното с нея съдебно решение. Касационният ответник Кметът на район "Банкя" на Столична община не оспорва касационната жалба и моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба а неоснователна. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци. Развитите от оспорващите съображения не могат да бъдат кредитирани и не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Административен съд София - град, с което жалбите до него са уважени, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовия повереник за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Разписният лист от 1915 г., на който се позовава процесуалния представител на касаторите, е с неустановено авторство и в него е посочено, че текстът е попълнен на 07.07.2008 г., което го дискредитира като доказателство за това, че имотите са съседни, а не идентични. Заключенията на назначените в тази връзка съдебно-технически експертизи са надлежно обосновани и кореспондират със събраните доказателства, поради което с основание са кредитирани от решаващия съдебен състав. Освен това невъзползването на даден собственик от правото му по чл. 86а от ППЗТСУ , не влияе върху действието на приложимата за казуса разпоредба на чл. 71, ал. 3 от Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена понастоящем, но действаща в процесния период). Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспорената пред Софийския градски административен съд заповед е незаконосъобразна. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му с оглед на съществуващите към този момент факти и обстоятелства. С компетентно изготвените заключения на вещото лице Милен Дечков по възложените му експертизи, е установено, че имот пл. № 785 по неодобрения кадастрален план на Банкя от 1984 г., върху който имат права оспорващите заповедта, е идентичен с имот пл. 2801 в кв. 81а по одобрения КП със Заповед № 4200/26.07.1977 г., а имот 2801 е идентичен с имот 704 по неодобрения кадастрален план, който е идентичен с част от имот № 785 - стар номер, идентичен с предишен № 294, кв. 61 по плана от 1915 г. С оглед тези данни и предвид чл. 71, ал. 3 от Наредба № 14 от 23.07.2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри , констативният акт за непълноти и грешки от 19.12.2001 г. за попълването на имот пл. № 2801, предмет на оспорваната заповед, е следвало да бъде подписан от всички заинтересовани страни, което в случая не е сторено. Налице е спор за материално право, а съгласно приложимата тогава норма на чл. 32, ал. 1, т. 2, изр. 3 от ЗТСУ, когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред.