Решение № 5497 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2011 г.

Решение № 5497 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Цветанка Славева Симеонова от гр. Благоевград, подадена против решение № 666 от 10.05.2011 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 5/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката обжалваното решение е постановено при непълнота на доказателства. Твърди се, че независимо, че оценката на процесния имот от 160 кв. м. е изготвена от лицензиран експерт, същата е силно занижена, тъй като имотът се намира на атрактивно място, което предстои да бъде застроено. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът - кметът на община Благоевград, чрез процесуален представител, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Валентин Боянов Начев, в съдебно заседание, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че правилно оценката е извършена по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в който случай са приложими чл. 1, ал. 1, т. 2 и чл. 5а от Наредбата за реда за определяне на цените на земеделските земи /НРОЦЗЗ/. Участващият в процеса прокурор посочва, че възраженията в касационната жалба за заниженост на определената оценка са неоснователни. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 666 от 10.05.2011 г. е отхвърлена жалбата на Цветанка Славева Симеонова против заповед № 1510/3.12.2010 г. на кмета на община Благоевград, с която е одобрена приетата от комисията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с протокол № 3, т. II. 4 от 26.11.2010 г., оценка за имот № 301.1310 с площ 410 кв. м. по плана на новообразуваните имоти за землището на гр. Благоевград, предоставен за ползване на Валентин Боянов Начев, от които са платени 250 кв. м. и за доплащане на разликата от 160 кв. м. е определена оценка на стойност 672 лв. За да достигне до този резултат Административният съд - Благоевград е установил, че към датата на издаване на обжалваната заповед няма издадена заповед за допълване на ПНИ са претендирания имот от оспорващата. В този смисъл е приел, че административния орган е следвало да се съобрази с влязлата в сила заповед № ОА-153/13.06.2006 г. на Областен управител на област Благоевград, с който е одобрен ПНИ за землището на гр. Благоевград, като в регистъра към него Валентин Начев е отразен като собственик на имот № 301.1310 с площ 410 кв. м., като една част /250 кв. м./ са заплатени и за останалите 160 кв. м. от същия този имот сега се извършва оценка. Посочено е, че след като ПНИ е влязъл в сила, молбата на Валентин Начев за разглеждане на оценката на 160 кв. м. от имота е подадена в срок и въз основа на нея кметът на общината дължи произнасяне за извършване на оценка. Първоинстанционният съд е приел за неотносимо към законосъобразността на обжалваната заповед обстоятелството, че оспорващата е инициирала производство по изменение на ПНИ с допълване на имот № 301.3554, тъй като висящата процедура за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е основание за отказ от извършване на оценката на подобренията и не касае настоящия правен спор. В мотивите на атакуваното съдебно решение е отразено, че процесният имот попада в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 1 и оценката се извършва съгласно Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г. Обжалваното решение е аргументирано и с изслушана и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, която се е произнесла относно съответствието на определената оценка на процесния имот с изискванията и методологията на приложимата в случая Наредба. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Административният съд - Благоевград точно е констатирал, че висящата процедура за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по реда на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е основание за отказ от извършване на оценката на подобренията ползвателят с трансформирано право на собственост Валентин Начев. Разпоредбата на § 4л от ПЗР ЗСПЗЗ регламентира, че оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, § 4б, § 4в и § 4з се извършват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ при условия и по ред, определени с ППЗСПЗЗ. Този ред е определен с § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното, правилно оценката е извършена по реда на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в който случай са приложими чл. 1, ал. 1, т. 2 и чл. 5а от НРОЦЗЗ /. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за заниженост на определената оценка. Настоящата хипотеза касае определен специален нормативен ред за оценяване на земеделски земи по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /приет с ПМС № 234/1999 г./, който е спазен. При изяснени за правния спор факти съдът е обсъдил събраните доказателства, в т. ч. и заключението на приетата и неоспорена СТЕ, при което е извел правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателката както в първоинстанционното съдебно производство, така и пред касационния съд не е представила никакви доказателства за заниженост на оценката и за приложимост на ППЗДС, като не е оспорила приетата съдебно-техническаекспертиза и не е оборила изводите, изведени в атакуваното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,