Решение № 4800 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2398/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Бешовишки, И. Бешовишки и С. Бешовишка, чрез адв. Запрянов срещу решение 195/08.01.2024 г., постановено по адм. дело 9650/2022 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ София не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата Л. Бешовишка Лепоева, чрез адв. Чунчуков, в писмено възражение по жалбата, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като правилно. Върховният административен съд , второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на Л. Бешовишка Лепоева заповед 18-9347-05.09.2022г. на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър София , с която на основание чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗКИР е одобрено изменението в КК на гр.София, одобрена със заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изп. директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ с нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.1937.608.1,а именно: 1. самостоятелен обект на етаж 1- жилище с идентификатор 68134.1937.608.1.1 и 2. самостоятелен обект на етаж -1 гараж с идентификатор 68134.1937.608.1.5. От фактическа страна е прието за установено, че административното производство е започнало по заявление на един от съсобствениците И. Бешовишки за нанасяне на два самостоятелни обекта в нанесената в КК сграда с идентификатор 68134.1937.608.1. Установено е, че сградата е триетажна с един полуподземен етаж , като етажи 2 и 3 са отразени като самостоятелни обекти, но етаж 1 жилище и гараж на полуподземно ниво, не са отразени, което съставлява непълнота или грешка, тъй като обектите са съществували в този вид към момента на одобряване на КК през 2010г. Прието е за установено обстоятелството, че между страните /оспорващата и заинтересованите страни/ е висящо гр.д. 20221110133236/2022г. по описа на СРС, 113 състав за съдебна делба на имот с идентификатор 68134.1937.608 и построените в имота сгради с идентификатори 68134.1937.608.1 и 68134.1937.608.2. Обсъдено е заключението на приетата без оспорване по делото съдебно-техническа експертиза, която констатира, че фактическото разположение на гаража и жилището на 1 етаж съответства на отразеното в КК с процесната заповед. От правна страна е прието , че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по реда на чл.54 ЗКИР, при спазване на формалните изисквания и с подробно посочени фактическите и правни основания , но при допуснато съществено нарушение на процедурата по чл.35 АПК, което е довело до неизяснена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Решаващият правен извод на първоинстанционният съд за незаконосъобразност на заповедта е обоснован с наличие на спор за собственост /висящото делбено производство/, който съставлява законова пречка по ал.2, чл.54 ЗКИР за одобряване на изменението. Решението е постановено в нарушение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради вътрешно противоречиви мотиви и неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т.2 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените КККР когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние, т.е. изисква се да е налице несъответствие със заснетите при изработване на първоначалната КК граници /очертания/ по фактическото им състояние. Следователно несъответствията следва да са налице към датата на одобряване на КК за съответната територия, в случая към 2010 г. / КК е одобрена със заповед РД-18-68/02.12.2010г. на изп. директор на АГКК/. В тази връзка е безспорно по делото обстоятелството, че е налице такова основание за изменение на действащата КК по отношение на заявеното изменение с нанасяне на нови самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.1937.608.1 /жилище на етаж 1 и гараж на -1/, тъй като от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че към момента на одобряване на първоначалната КК тези обекти са съществували фактически на място. Следователно е налице хипотезата за изменение на КК поради допусната непълнота и грешка при одобряване на първоначалната КК, която следва да отразява актуалното фактическо състояние на обектите на кадастъра. По делото не се спори по очертанията /границите/ на новонанесените самостоятелни обекти в сградата, както и по обстоятелството, че те са съществували в този вид към момента на одобряване на КК, но не са отразени съгласно изискванията на чл.23 във вр. с чл.26 от ЗКИР във вр. с §1, т.1 от ДР на ЗКИР. Това безпротиворечиво сочи на непълнота и грешка в КК по смисъла на т.16, §1 от ДР на ЗКИР, която подлежи на поправяне по реда на чл.54 във вр. с чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР. Неправилен е решаващият правен извод на първоинстанционния съд, че е налице спор за собственост по отношение на новонанесените с процесната заповед самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.1937.608.1, което води до незаконосъобразност на заповедта по реда на чл.54, ал.2 ЗКИР. От първоинстанционният съд не е съобразено обстоятелството, че с процесната заповед не се изменя кадастралния регистър /КР/ с вписване на собственик/ци на новонанесените самостоятелни обекти в сградата, за която е безспорно установено, че е съсобствена между жалбоподателката и конституираните в първоинстанционното производство заинтересовани страни. Именно поради това висящото делбено производство не съставлява законова пречка за изменение на КК по реда на чл.54 , тъй като в случая не е налице индиция за спор за собственост, поради застъпване на очертанията на самостоятелните обекти с тези на съседен обект. Дефиницията на спор за собственост е дадена в § 1, т. 16 от ДР на Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В настоящият случай не се установява от събраните по делото доказателства, а и не са въведени такива възражения в процеса, че очертанията на новонанесените обекти в КК не съответстват на фактическите такива. Вещото лице констатира обратното - съвпадение на нанесените очертания на двата самостоятелни обекта в сградата с фактически съществуващите на място. Във връзка с изложеното следва да се маркира и това, че кадастъра отразява фактическото състояние на място, а данните за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти /вкл. самостоятелни обекти в сграда/ са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното - чл.2, ал.5 ЗКИР. Тази норма, съобразявайки правната природа на кадастралната карта и регистър, въвежда оборима презумция за вярност на данните от кадастъра, които имат само декларативно /констативно/ действие, но не и конститутивно действие. Неправилното отразяване на правото на собственост в кадастъра не променя неговия обем и носител, не води до изменение или погасяване на правото, тъй като то произтича от акта за собственост, а не от вписването в кадастралния регистър ТР 8 от 23.02.2016 г. по т.гр. д. 8 / 2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, оспорената заповед 18-9347-05.09.2022г. на началник на СГКК София е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, а изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Решението следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се отхвърли оспорването на Л. Бешовишка Лепоева като неоснователно. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от касаторите и за двете съдебни инстанции, ответницата Л. Бешовишка Лепоева дължи реално направените разноски пред двете съдебни инстанции в общ размер на 5010лв, от които 210лв - внесена държавна такса по касационната жалба, 2400лв- адв.възнаграждение за касационната инстанция по приложения списък и три договора за правна помощ и съдействие от 18.01.2024г. / по 800лв за всеки/ и 2400лв - адв.възнаграждение за първата съдебна инстанция по приложения списък и договори за правна помощ и съдействие от 18.09.2023г. и 25.09.2023г. В първоинстанционното производство е заявено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение от процесуалният представител на Л. Бешовишка Лепоева, което настоящата инстанция намира за основателно, тъй като заинтересованите в това производство страни П. Бешовишки, И. Бешовишки и С. Бешовишка са представлявани от един адвокат и са с идентичен правен интерес и процесуална защита. С оглед на това дължимите разноски на основание чл.143, ал.4 АПК на заинтересованите страни следва да бъдат редуцирани по реда на чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер, визиран в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения 1250лв. Предвид това дължимите от Л. Бешовишка Лепоева разноски се разпределят както следва: 1. в полза на П. Бешовишки 1216,70лв , 2. в полза на И. Бешовишки 1426,70лв и 3. в полза на С. Бешовишка 1216,70лв. Общата сума на дължимите за всеки разноски съставлява сбор от адв.възнаграждения за двете съдебни инстанции /по 800лв за касационната и по 416,70лв за първата/, а за И. Бешовишки и 210лв държавна такса по касационната жалба. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,