Решение № 15922 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 238/2018 г.

Решение № 15922 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 238/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Брейчев чрез пълномощник адвокат Димитров от САК срещу решение № 936 от 21.11.2017 г. на Административен съд София област по адм. дело № 1007/2016 г. С него се отхвърля жалба на Брейчев против решение № 1012022-172#4 от 17.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ София област с което е отхвърлена жалба на Брейчев срещу разпореждане № 2113-22-101#16 от 21.06.2016 г. на началник отдел "пенсии" и му е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София област не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд е образувано по жалба на Г. Брейчев чрез процесуален представител адвокат срещу цитираното решение на директора на Т на НОИ София област. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от приложената административна преписка, че със заявление вх. № 2113-22-101 от 20.01.2016 г. Г. Брейчев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2 КСО, което му било отказано с разпореждане № 2113-22101#16/21.06.2016 г. Пенсионният орган приел, че представените доказателства установяват навършена възраст 59 г. 11 м. и 6 дни и стаж от трета категория 27 г. 11 м. 7 дни. Прието е, че представените обр. УП - 3 № 25-3/16.01.1997 г. издаден от ДФ "Строймашинженеринг" СМИ "Строймашремонт" с оформен стаж за периода от 1.12.1992 г. 31.12.1996 г., обр. УП-2 № 25-2/16.01.1997 г. издаден от ДФ "Строймашинженеринг"-СМИ "СТроймашремонт" за периода 1.12.1992 г. -31.12.1996 г. и трудова книжка № 1131/1.04.1974, издадена от Железопътен завод "Г. Димитров" - София с оформен стаж за периодите 1.06.1974 г. -21.11.1974 г., 1.12.1976 г. - 31.12.1992 г., 1.12.1992 г. - 31.12.1996 г. не са редовни документи и не могат да установят осигурителен доход. Тези изводи органът извел от уведомително писмо изх. № 1042-09-444#1/1.04.2016 г. на началника на ООА при ТП на НОИ Кюстендил, в което е отразено, че от приетата документация "Строймашинженеринг" гр. София за периода 1.12.1992 г. до 31.12.1996 г. липсват данни за лицето Г. Брейчев. Това било извършено след изпратени писма до отдел "Обединен осигурителен архив" с Невестино при ТП на НОИ Кюстендил за извършване на проверка за наличието на разплащателни ведомости, с оглед проверката дали действително Брейчев е работил при посочените от него работодатели и на посочените от него длъжности. Служебно са били събрани документи за стаж, представени при подаване на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в сектор ПОБ при ТП на НОИ София област, от които е установено, че за периода 1.02.1977 г. до 15.03.1993 г. жалбоподателят е декларирал, че работи в ОВМЦ/РВЛ/ гр. Костинброд, като въз основа на това е извършена допълнителна проверка, като с писмо изх. № 2113-22-101#13 от 27.04.2016 г. е изискано от Областна дирекция по безопастност на храните - София област гр. Костинброд издаване на УП 3 за периода 1.02.1977 г. -15.03.1993 г. след което на 17.05.2016 г. в деловодството на ТП на НОИ София област е получен УП - 3 изх. № 490/14.05.2016 г. издаден от Областна дирекция по безопасност на храните - София област за периода 1.02.1977 г. - 15.03.1993 г. на длъжност "шофьор". При тези доказателства по спорния въпрос за осигурителния стаж съдът приложил разпоредбата на чл. 40 НПОС като е извел извод, че доказателствената сила на УП и трудова книжка е опорочена, тъй като има издадени такива за един и същи период при различни осигурители. Това е достатъчно за да бъде постановен отказът по заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както е приел и административния орган в обжалваното решение. Решението е правилно. В чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж се посочва как се установява осигурителния стаж - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец и осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - това са данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Тези документи според ал. 3 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход. Анализа на разпоредбата води до извода, че документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 НПОС се издават с цел доказване на осигурителен стаж и доход и се ползват с тази доказателствена сила до оборването им с предения в закона ред и актове. В случая има издадени такива документи, с които се установява осигурителен стаж и доход за един и същи период при двама осигурители на пълно работно време - л. 29 от делото. При това положение не може да бъде зачетен такъв осигурителен стаж нито чрез натрупване на двата, нито чрез избор на единия от тях, а всъщност е правилен извода на административния орган и съда, че доказателствената сила на представените документи е опорочена. Същите съображения са валидни и за представената трудова книжка, която според чл. 347 КТ е от същата категория документи с удостоверителна сила до опорочаването й с оглед нейната форма съдържание. Предвид изложеното съдът е извел обосновани изводи от фактическа и правна страна за неоснователност на жалбата и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение