Решение № 6605 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16466/2011 г.

Решение № 6605 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16466/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика (КБККИПЕ/Комисията) в Народното събрание, против решение от 27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 2030/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Стоян Илиев Кушлев, чрез адв. Мария Славова оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Тричленният състав на ВАС е бил сезиран с доклад от 3.02.2011 г. на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика (КБККИПЕ/Комисията) в Народното събрание, с който е прието решение, че е налице конфликт на интереси по отношение на председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) - Стоян Кушлев. В доклада са изложени направените след проверка от КБККИПЕ констатации във връзка с две твърдения, съдържащи се в сигналите, по повод на които е образувана преписката, приключила с приемането му. Посочено е, че бившият вече председател на КУИППД Стоян Илиев Кушлев, е назначил на работа в оглавяваната от него комисия 7 лица, 6 от които са роднини по съребрена линия на него и на съпругата му, и едно, на което той е кумувал на сватбата. Второто твърдение е за участие в управителните органи на две юридически лица с нестопанска цел, а именно, в Клубния съвет на Сдружение "Царски ловен клуб", вписано в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с решение от 25.06.1993 г. на СГС по ф. д. № 11932/1993 г., и в Управителния съвет на "Национална развъдна асоциация по овцевъдство", вписано с решение № 656 от 11.06.2004 г. на Окръжен съд - Смолян по ф. д. № 317/2004 г. като сдружение с нестопанска цел за частна дейност. Решението на Комисията за конфликт на интереси е мотивирано с данните за участието на проф. Кушлев в управителните органи на двете сдружения, което участие не е отразено в декларацията по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ. Не се е поддържало твърдение, че от тази дейност той е получил възнаграждение или друга облага, и по делото не са събрани доказателства в тази насока. Като е обсъдил представените с доклада писмени доказателства и събраните такива в съдебното производство, тричленният състав е обосновал правни изводи за липса на конфликт на интереси на посочените в доклада хипотези. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя правните изводи в първоинстанционното решение. Правилно е тълкуването на понятието "свързани лица", по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗПУКИ, съгласно която това са съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително, както и физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. Цитирана правна норма следва да бъде тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, 2 и 3 от ЗПУКИ, съдържащи легално определение за понятията "конфликт на интереси", "частен интерес" и "облага". По смисъла на ал. 1 "конфликт на интереси" възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. "Частен" е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение - ал. 2, а "Облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и представяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие - ал. 3. Следователно предмет на доказване за установяване на конфликт на интереси на посочените в доклада лица: Бойка Първанова- директор на Дирекция; Иво Минков - началник на Политическия кабинет на председателя; Георги Илиев - главен секретар на Комисията, Валентин Маринов - директор на Дирекция "Материално-техническо обслужване"; Красимир Илков - експерт към дирекция "Материално-техническо обслужване"; Деян Иванов - експерт в кабинета на председателя на комисията; Георги Видров - експерт в дирекция "Човешки ресурси" и Павлин Димитров - директор на дирекцията в град Бургас, че са "свързани лица" по смисъла на § 1 от ДР на ЗПУКИ. Същите не попадат в хипотезата на роднини по права или съребрена линия, която свързаност е регламентирана в разпоредбите на Закона за наследството /ЗН/, тъй като не са роднини по права линия с председателя на Комисията, нито са роднини по съребрена линия до четвърта степен или роднини по сватовство - до втора степен, като определянето на това родство се извършва съгласно разпоредбите на чл. 74, 75 и 76 от ЗН. Липсват и доказателства тези лица да са в икономическа или политическа зависимост с лицето, заемащо публична длъжност, предвид факта, че получаваното от тях трудово възнаграждение като държавни служители в комисията се дължи на годно правно основание, и въз основа на престиран труд срещу определено възнаграждение. В тази връзка, допълнително събраните доказателства не установяват, че проф. Кушлев и изброените от Комисията лица, са свързани лица по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗУПКИ. При липса на изброените в Допълнителна разпоредба степени на родство, както липса на установени данни, за икономическа или политическа зависимост на визираните лица, е недоказано твърдението в доклада за наличие на частен интерес и имотна облага. Обосновани са и правните изводи в оспореното решение относно липсата на конфликт на интереси по отношение на Стоян Кушлев с оглед участието му в двете сдружения с нестопанска цел, в управлението на които той участва. Като председател на КУИППД Стоян Кушлев е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 17 от ЗПУКИ, за което важи забраната на чл. 5 от с. з. да заема друга длъжност или да извършва дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение. Специален закон в случая е Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/, в чл. 12, ал. 6, т. 1 от който, като несъвместима дейност за членовете на същата комисия е определено участието им в надзорни, управителни или контролни органи на юридическо лице с нестопанска цел. Нарушаването на установената в двата закона забрана, тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 2 от ЗПУКИ, съдържащ легално определение за понятието "конфликт на интереси" обаче, води до правния извод, че само по себе си извършеното нарушение не означава, че е налице такъв конфликт, с оглед липсата на доказателства за частен интерес или получена облага от това участие. По делото не са събрани доказателства за това, че участието на Стоян Кушлев в управителните органи на двете сдружения е довело до облага за него или за свързани с него лица, и в този смисъл, че той има частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2, нито че това му участие е повлияло или е могло да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията му на председател на КОИППД, очертани в чл. 13, ал. 2 от ЗОПДИППД и в чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на КУИППД. Липсата на тези елементи от фактическия състав на правната норма на чл. 2 от ЗПУКИ изключват в случая наличието на конфликт на интереси. В касационната жалба се правят и оплаквания за наличие на несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ, забраняваща на лицата, заемащи публична длъжност да заемат друга длъжност или да извършват дейност, която съгласно Конституцията или специален закон е несъвместима с неговото положение. Това оплакване е обсъдено от първоинстанционния съд, който е изложил мотиви, че за да е налице конфликт на интереси, следва нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 да е съпроводено с частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на задълженията по служба. Поради това е прието, че нарушаването на забраната за несъвместимост по чл. 5 от ЗПУКИ не води ex lege до конфликт на интереси, като се е позовал на нормите на чл. 13, ал. 2, чл. 35 и 36 от с. з, както и от чл. 12, ал. 7, т. 5 и 6 от ЗОПДИППД, които уреждат правните последиците от нарушението. Съгласно чл. 35 от първия закон, нарушаването на визираната забрана се санкционира по административнонаказателен ред, а съгласно чл. 13, ал. 2, ако несъвместимостта е надлежно декларирана, лицето е длъжно да предприеме необходимите действия за нейното отстраняване в едномесечен срок от подаването на декларацията. От своя страна, чл. 12, ал. 7, т. 5 от специалния ЗОИДИППД предвижда, че несъвместимостта е основание за предсрочно прекратяване на правомощията на членовете на комисията, за които тя е налице. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод може да се извлече и от въведената с изменението на ЗОПДИППД (ДВ, бр. 42 от 2009 г.) нова т. 6 на чл. 12, ал. 7, съгласно която влизането в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, е самостоятелно и отделно от несъвместимостта основание за предсрочно прекратяване правомощията на членовете на комисията. Настоящият състав споделя това тълкуване на посочените разпоредби. Освен това, счита за неоснователно твърдението, че установяването на несъвместимост по смисъла на чл. 5 от ЗПУКИ, който следва да се приеме като специален закон по отношение на ЗОПДИППД, е достатъчно основание да се приеме наличие на "конфликт на интереси". ЗПУКИ регулира обществените отношения, регламентиращи правилата за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности - чл. 1 от закона. В този смисъл той се явява общ закон спрямо всички останали закони, въвели като правен институт "несъвместимост на длъжността", по отношение на лицата, заемащи публични длъжности, който представлява забрана тези лица да изпълняват друга длъжност или друга дейност. Систематическото място на разпоредбата на чл. 5 от ЗПУКИ, регламентираща забраната е в Глава втора от ЗПУКИ, в която са посочени различните забрани при изпълнение на публична длъжност /чл. 5 - 11/. По отношение на всички правни норми от Глава Втора / вкл. и по чл. 5/ важи общата цел на закона, която определя като елемент от фактическия състав на установяване на конфликт на интереси три кумулативни предпоставки: 1. лице, заемащо публична длъжност /изчерпателно изброени в чл. 3 от закона/; 2. нарушение на някоя от разпоредбите на закона, също изчерпателно регламентирани в Глава Втора и Трета от него и 3. това нарушение да е водело конфликт на интереси, така, както е дефиниран в чл. 2 от закона. Липсата на една от трите кумулативни предпоставки е основание за приемане на липса и на конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ. Поради това нарушението по чл. 5 от ЗПУКИ следва да бъде обсъждано и тълкувано във връзка с разпоредбата на чл. 2 от с. з., както правилно е изложил мотиви първоинстанционния съд. Обратно, в специалните закони - какъвто в случая е чл. 12, ал. 7, т. 5 от ЗОПДИППД, предвиждащ предсрочно прекратяване на правомощията на членове на Комисията поради несъвместимост по ал. 6, т. 1 от която забранява на членовете на комисията да упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници или управители, или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, е достатъчно само нарушаването на забраната, за да настъпят предвидените в правната норма на чл. 12, ал. 7 от ЗОПДИППД, за разлика от нормата на чл. 5 от ЗПУКИ, поради което е предвидено и самостоятелно основание за прекратяване на провомощията на членове на Комисията по чл. 12, ал. 7, т. 6 - при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по ЗПУКИ. Предвид на изложеното, решението на тричленния състав е обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното от адв. Славова искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на касационния ответник направените разноски по делото в размер на 800 лева, представляващо адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав