Решение № 10722 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2019 г.

Решение № 10722 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Гюров от [населено място], [община] срещу решение № 1548 от 16.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1756/2018 г. по описа на АС-Пловдив. Срещу същото съдебно решение е депозирана и втора касационна жалба от същия касатор, но чрез процесуалния му представител адв. Ю. Йончовска Касационният жалбоподател-лично и чрез адв. Йончовска, твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост– касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени същото и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло основната и акцесорни искови претенции с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, В. Гюров, не се явява. Представлява се от адв. Николов, който поддържа касационните жалби, а по същество твърди неправилност на атакуваните с тях съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбите и устно - в хода по същество. Ответникът, Национален осигурителен институт – гр. София, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител юриск. Г. Вълчанова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от В. Гюров от [населено място], [община] срещу Национален осигурителен институт – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лв, представляващо обезвреда за причинените му имуществени вреди от неполучени месечни пенсии за периода 18.09.2015 г. – 08.06.2018 г. от незаконосъобразен административен акт – Решение № 2153-15-67 от 12.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ- Пловдив, отменено по съответния ред, наред с потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН], взето с протокол № 2140-15-25 от 15.01.2016 г. на Ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано на Гюров отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с мораторна лихва от 18.09.2015 г. до 8.06.2018 г. в размер на 4 154, 12 лв, както и законни лихви върху посочената главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. За да стигне до този резултат, Административен съд – Пловдив, след обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е стигнал до извод за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ поради обстоятелството, че, макар да е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който се претендират вредите - решение на по-горестоящия орган № 2153-15-67/12.03.2016 г. на Директора на ТП на НОИ –Пловдив, както и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 2140-15-25 от 15.01.2016 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ-Пловдив, с което на В. Гюров е отказано отпускане на пенсия за ОСВ на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, спорът за наличието или липсата на право на пенсия, съответно – дължимия размер на такава, към датата на предявяване на исковата молба не е решен с влязъл в сила административен акт. Видно от диспозитива на окончателното съдебно решение № 1456/20.03.2018 г. по адм. д. № 10735/2017 г. по описа на ВАС, шесто отделение, Решение № 1456 от 11.08.2017 г. по адм. д. № 739/2016 г. по описа на АС-Пловдив е отменено и, вместо него, са отменени Решение № 2153-15-67 от 12.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2140-15-23/15.01.2016 г. на ръководителя на ПО при същото поделение и ДЕЛОТО Е ИЗПРАТЕНО като преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ- Пловдив за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на същото съдебно решение. Видно от събраните в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ доказателства, такова произнасяне по въпроса има ли ищецът В. Гюров право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от кой начален момент и в какъв месечен размер, към датата на предявяване на исковата молба липсва. Налице е единствено разпореждане на пенсионния орган за спиране на производството по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, с което се решават въпроси по движението на делото, но не и въпроси по съществото на спора. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Пловдив, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към същите като мотиви на собствения си акт съгласно правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Претендираните от ищеца имуществени вреди са в резултат единствено на отменени като незаконосъобразни актове на пенсионните органи – Решение на директора на ТП на НОИ –Пловдив и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, с което на В. Гюров е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4 от ПЗР на КСО. Неоснователни се развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради обстоятелството, че дори и в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ съдът бил в правомощията си да се произнесе по въпроса дължи ли се на В. Гюров отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, от кога и в какъв размер. Действително съдебното производство по обжалване решението на директора на ТП на НОИ –Пловдив и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган, с които на В. Гюров е отказано признаване право на пенсия по § 4 от ПЗР на КСО е приключило с отмяна на тези административни актове, но, предвид естеството на спора, съдът в този случай няма правомощието да реши вместо административния орган дали Гюров има право на пенсия или не. Подобна преценка е в правомощията на пенсионния орган, поради което делото му е изпратено във вид на преписка за ново произнасяне по същество. До постановяването на нов административен акт на пенсионния орган, с който на Гюров се отпуска право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и до влизане на този административен акт в сила, исковата претенция в настоящото производство представлява само правно очакване. Подобно нереализирало се правно очакване, обаче, не съставлява основание за ангажиране отговорността на ответника за вреди по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отделно от гореизложеното, при наличието на влязъл в сила, положителен за ищеца акт на пенсионния орган, същият би получил отпусната му пенсия от датата на заявлението, от която дата същият е предявил и претенцията си по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С отменените като незаконосъобразни по съдебен ред административни актове не възникват, съответно не се накърняват целените от В. Гюров субективни материални права, доколкото е необходимо ново произнасяне на административния орган по съществото на материалноправния спор. / в т. см. мотивите на съдебно решение № 6924/23.06.2006 г. по адм. д. № 3407/2006 г. по описа на ВАС, ІV отделение и съдебно решение № 7465819.06.2008 г., постановено по адм. д. № 10209/2007 Г. по описа на ВАС /. Неизпълнението от страна на административния орган на влязло в сила съдебно решение, с което преписката му е върната за ново произнасяне съгласно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на съдебния акт, предполага за страната друг вид защита – тази по чл. 290 от АПК. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки благоприятния изход за НОИ от спора за НОИ-София и своевременно направеното от процесуалния му представител искане за присъждане на разноски, с оглед разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ / в редакцията й към датата на предявяване на исковата молба / във вр. с § 6 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ /бр. 94 от 29.11.2019 г./, ответникът няма право на претендираните разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение