Решение № 5869 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2012 г.

Решение № 5869 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Махмуд Тоема Слуми, гражданин на Ирак, против решение № 3366 от 19.06.2012 г. по адм. дело № 5265/2012 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Кулинова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Махмуд Тоема Слуми, гражданин на Ирак, против решение № 307/7.05.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано на иракския гражданин предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли оспорването на административното решение, съдът е приел, че същото е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната си на произход. Съдът е отчел и насоките на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), според които молбите за закрила на иракски граждани, произхождащи от южните провинции (касаторът живее в гр. Багдад), трябва да се разглеждат на индивидуален принцип. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че спрямо кандидата за закрила са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, което е обстоятелство, относимо към предоставянето на хуманитарен статут. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той е подложен на тежки посегателства. Верен е изводът на съда, че в случая няма данни, въз основа на които да се приеме, че ситуацията в Ирак е от характер, предполагаща опасност за жалбоподателя от самото по пребиваване или с оглед личното му положение. Съдът обосновано се позовал на информацията, съдържаща се в справките за ситуацията в Ирак, изхождащи както от ДАБ, така и от докладите на организацията Human Rights Watch, чрез които е установено, че е налице подобряване на обстановката в страната след м. ноември 2011 г., както и че жалбоподателя не попада в рисковите групи, застрашени от посегателства и преследване. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,