Решение № 14468 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2011 г.

Решение № 14468 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8583/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: от Тончо Кръстев Делчев, от гр. Харманли, с ЕТ "Астра - Тончо Делчев", гр. Харманли, чрез пълномощника му - адв. Колева, против Решение № 476/21.03.2011 г. по адм. дело № 2224/2009 г. на Административен съд - Пловдив, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на същия против РА № 260900367/5.10.2009 г. на ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 783/23.11.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, поправено с Решение към № 783/4.12.2009 г., в частта на установените за Тончо Кръстев Делчев публични задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г, за 2004 г. и за 2005 г., ведно с лихвите към тях и от Директора на Дирекция "Обжалване управление изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, против същото решение, в частта, с която е отменен РА № 260900367/5.10.2009 г. на ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 783/23.11.2009 г. на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив, поправено с Решение към № 783/4.12.2009 г., в частта на установените за Тончо Кръстев Делчев публични задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., за сумата над 9 652.20 лева до пълния размер от 11 828.30 лева, ведно с прилежащата лихва. В касационната жалба на Тончо Кръстев Делчев се поддържа, че решението, в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което жалбата му бъде уважена. В касационната жалба на Дирекция "ОУИ" - Пловдив се поддържа, че решението, в обжалваната му част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Пред касационната инстанция касаторите не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество установи: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е уважил частично жалбата на Тончо Кръстев Делчев, с ЕТ "Астра - Тончо Делчев", като е отменил оспорения РА № 260900367/05.10.2009 г. на ТД на НАП-Хасково, потвърден с решение на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив, в частта относно установените на същия публични задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 9 652.20 лева до пълния размер от 11 828.30 лева, ведно с прилежащата лихва, а в останалата част е отхвърлил жалбата. Тази част касае установените по отношение на Тончо Кръстев Делчев публични задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) както следва: за 2003 г. в размер на 6 201.96 лв., ведно с лихва за забава в размер на 4 505.88 лв.; за 2004 г. в размер на 9 086.90 лв., ведно с лихва в размер на 5 523.74 лв.; и за 2005 г. в размер на 8 570.07 лв., ведно с лихва в размер на 4 136.86 лв. В отменителната част съдът е приел, че РА е незаконосъобразен, тъй като органа по приходите неправилно не е включил в приходната част на годишните доходи за 2008 г. на оспорващия, получените заемни парични средства от лицата Божидар Атанасов, Гергана Делинова-Ресиловска и Пенка Арабаджиева, в размер на 100 000 лв, 50 000 лв. и 9 780 лв. (равностойността на 5 000 евро), чийто произход е установен с договори за банкови кредити и предварителен договор за продажба на недвижим имот. По този начин като е увеличил доходите за 2008 г. с тези суми, съдът е намалил общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, а с това и размера на данъка по чл. 48, ал. 1 от с. закон, до сумата 9 652.20 лева. В частта от решението, с което е отхвърлена жалбата на Тончо Делчев, съдът е приел, че РА е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В тази част съдът е възприел фактическите констатации и правни изводи на органа по приходите. Посочил е, че са налице основания за облагане доходите на ревизираното лице по специалния ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 7 от ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на това лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период - 2003 г, 2004 г. и 2005 г. Изводът е въз основа констатацията на приходните органи, че през тези периоди оспорващият е внасял в касата на притежаваните от него дружества: "И и Т" ООД, "Астра 69" ЕООД и "Култ" ЕООД парични суми в значителни размери, за които е декларирал, че са получени доходи от дейността му като ЕТ за п-да 1999 - 2002 г., доходи от производство и продажба на земеделска продукция и от заемни средства от голям брой частни лица, които обаче в хода на ревизионното и съдебно производство не са доказани. След обстоен анализ на доказателствата по делото, съдът е възприел изводите на приходните органи за размера на публичните задължения на Тончо Делчев за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) поотделно за 2003 г., за 2004 г. и за 2005 г., тъй като облагаемата данъчна основа за тези периоди е съобразена с относимите в чл. 122, ал. 2 ДОПК обстоятелства. Съдът е намерил за законосъобразни изводите на ревизиращите органи, че към 2003 г. оспорващият не е доказал наличието на предходен доход от 60 000 лева, че не е доказал предишни доходи от дейността му като ЕТ и от продажба и реализация на земеделска продукция, за които не е представил никакви доказателства. Намерил е за правилни и изводите, с които са отречени част от доходите му от заемни средства, по съображения, за недоказаност на предаването на тези парични суми и за наличието им в заемодателите. Изложил е собствени мотиви какво представлява договора за заем и поради какви причини не приема наличието на тези парични средства у заемодателите, въпреки свидетелските показания на част от тях за даването им на оспорващия. Поради това е извел и краен извод за неоснователност на жалбата срещу РА в тази му част, относно установените данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2003, 2004 и 2005 г. Така постановеното решение е частично правилно. I. По касационната жалба на Тончо Кръстев Делчев. Касационната жалба е неоснователна. Оплакванията са относно непризнатите от съда доходи на лицето, в резултат на получени заемни средства от частни лица, съгласно представените договори за заем, разписки и свидетелски показания на част от лицата, което прави обжалваното решение неправилно, в тази му част. Касаторът не визира конкретни суми по конкретни договори, а прави обобщаващи изводи за реално получени заемни средства, само и единствено въз основа на представените договори и свидетелски показания. Настоящият съд намира оплакванията за неоснователни. При цялостна преценка на доказателствата по делото и установените въз основа на тях правно релевантни факти, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за недоказаност на доходите на касатора за 2003 г., за 2004 г. и за 2005 г., с произход заемни парични средства от частни лица, извън признатите такива от ревизиращия орган. Правилно е прието, че макар и да са налице писмени документи за предоставени парични заеми от физически лица, вкл. и свидетелски показания на част от тях, същите не са достатъчни за да обосноват изводи, че тези лица, към момента на сключване на тези договори действително са притежавали въпросните средства, които да предоставят в заем на касатора. При извършените насрещни проверки на тези лица ревизиращите органи не са установили данни за съществуването на тези парични суми у тях, а само наличието им, в резултат на доказан произход, би обосновало други на направените изводи. По делото не са установени налични депозити в банки на тези лица-заемодатели, не са установени такива доходи от трудови или други възнаграждения, доходи с друг произход-наем, рента и пр. Законосъобразно е отчетено, че по-голяма част от заемодателите са лица на пенсионна възраст, с ограничени доходи от пенсии, които не биха могли да предоставят в заем такива големи суми, при положение, че им са необходими средства и за собствена издръжка. Правилно, съдът е игнорирал свидетелските показания за такива заеми от страна на близки родственици на касатора и на неговата съпруга, с оглед тяхната заинтересованост от изхода на делото и процесуалните изисквания за такава преценка по чл. 172 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. От друга страна не без значение при преценката за реалност на получените суми, е и липсата на уговорени срокове за връщане на заетите пари, липсата на уговорена лихва при забава, както и данните, че една част от тези заеми и към момента не са върнати, без данни за висящи съдебни дела за връщането им, която липса противоречи на логиката и на нормално установените облигационни правоотношения, с такъв предмет. С оглед на изложеното касационният съд намира, че като е отказал да приеме наличието на доходи от заеми за касатора за 2003, 2004 и 2005 г., извън приетите от ревизиращите органи, съдът е приложил правилно закона и решението му в тази част се явява законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. II. По касационната жалба на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив: Касационната жалба е основателна. В обжалваната част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът е отменил оспорения РА, в частта на установените публични задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ спрямо касатора, поради това, че ревизиращите органи неправилно са отхвърлили като доходи за 2008 г. получените от Божидар Атанасов (в размер на 100 000 лв.), от Гергана Делинова-Ресиловска (в размер на 50 000 лв.) и от Пенка Арабаджиева (в размер на 9 780 лв., равностойност на 5 000 евро), парични заеми. Съдът е приел, че тези суми са получени от ревизираното лице, поради доказаност на произхода им. Всички те, с изключение на Пенка Арабаджиева, произтичат от договори за ипотечни заеми 2 бр. с "Банка ДСК" АД и договори за банков кредит 2 бр. със "Сосиете Женерал Експресбанк" АД и "Райфайзенбанк" АД. За заетата сума от Пенка Арабаджиева е приел, че произхожда от сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот от 7.03.2008 г. Изводите са незаконосъобразни. Фактът на сключени договори за банкови заеми от посочените лица през 2007 г. (само два) и 2008 г. формира извод за наличие на парични средства в тях, в размерите, които са отпуснати. Липсва обаче мотив, причина, за преотстъпването им на ревизираното лице Делчев, при положение, че тези договори за строго целеви. Ипотечните кредити на Божидар Атанасов от 2007 г. и от 2008 г. са за закупуване на недвижими имоти, а единият от кредитите на Гергана Ресиловска е потребителски, за лични нужди. Липсват доказателства, че кредитите от 2007 г. не са усвоени по предназначение и сумите по тях са били в наличност към датата на издаване на разписките за заем от 28.02.2008 г. (от Атанасов) и от 28.03.2008 г. (от Ресиловска). Освен това настоящият състав намира за основателни доводите в касационната жалба, че липсва нормална житейска логика да се предоставят парични средства в заем, в такива размери, без да се уговорят каквито и да са срокове за погасяването им, както и без лихва за забава, поне в размерите, които самите заемодатели дължат на банките по тези договори. Основателни са и доводите за недоказаност на дадените от Пенка Арабаджиева заемни средства, с произход предварителен договор за продажба на недвижим имот. Видно от окончателния договор за продажба на такъв имот от 3.04.2008 г., липсва отбелязване за предварително платена сума (капаро) в размер на 5000 евро. Основателни са и доводите, че тези заеми се установяват от ревизираното лице с представени разписки и декларации, които като частни писмени документи нямат достоверна дата. В тежест на това лице е било да докаже тези факти, от които черпи права. В случая такова успешно доказване не е направено, от което следва, че представените договори за кредит и предварителен договор, не се оборва формалната доказателствена сила на съставения ревизионен акт - по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Основателно е и оплакването за незаконосъобразно определени доходи на ревизираното лице за 2007 г., от неправилно признати заемни средства на Теодосий Динков, което, наред с изложеното по-горе, води до неправилно определена облагаема данъчна основа за 2008 г., в приходната й част. Предвид изложеното решението, в частта му, с която е отменен ревизионният акт за установени данъчни задължения на ревизираното лице по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., за разликата над 9 652.20 лв. до 11 828.30 лв., ведно с лихвата за забава, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което жалбата срещу РА в тази му част, бъде отхвърлена, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,