Решение № 9107 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2014 г.

Решение № 9107 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1001/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. отАдминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Петя Петрова Благова срещу решение № 673 от 05.12.2013 г. по адм. д. № 788/2013 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 3170/2013 от 07.09.2013 г. на Началник РУП гр. Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която й е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният адмнистративен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че в конкретният случай е безспорно установено, че жалбоподателката е отказала да й бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510, както и да й бъде взета и кръвна проба за медицинско изследване. Дори и да се приеме, че същата е направила опит за тестване с дрегер, както твърди, то недостатъчното подаване на въздух в апарата може да бъде приравнено на опит за осуетяване на проверката, равносилно на отказ да се извърши такава. В тези случаи законодателят е предвидил и алтернативен начин за установяване на алкохола в кръвта, чрез вземане на кръвна проба за медицинско изследване. Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката е отказала да й бъде връчен талон за медицинско изследване на кръв, което установява, че същата е целяла осуетяване на проверката, поради което, са налице предпоставките за налагане на принудителната административна мярка. За неоснователни са приети доводите, че обжалваната заповед е немотивирана, тъй като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й. Непосочването от административния орган на конкретната хипотеза от приложимата норма, не е осуетило правото на защита на жалбоподателя, тъй като безспорно отразените факти съответстват на третата хипотеза, посочена в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. и независимо, че в разпоредителната частта на заповедта не е записано изрично, че тази мярка се налага за срок не по-дълъг от 6 месеца, това се съдържа в разпоредбата на закона и отнетото свидетелство подлежи на връщане след изтичане на законоустановения 6-месечен срок. Решението е правилно. Установено е, че при извършена проверка от служители на РПУ гр. Пазарджик на 07.09.2013 г., е констатирано, че жалбоподателката която е управлявала собствения си лек автомобил, е отказала да й бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер" 7510" с фабричен № M - 0191 и е отказала да й бъде взета и кръвна проба за медицинско изследване. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Относно преценката за компетентност на длъжностното лице, издало процесната заповед, съдът е съобразил заповед № 3-2673/22.08.13 г. на директора на ОДМВР Пазарджик, издадена въз основа на заповед № Iз-1741/12 г. на министъра на вътрешните работи, както и заповед № 3-2673/22.08.13 г. за заместване по отношение на лицето Атанас Сяров, която е в сила към датата на издаване на процесната заповед. Независимо, че в титулната част на оспорената заповед е изписано името на титуляра, а не на заместващия, обстоятелството, че същата е подписана от последния на 07.09.13 г. не се оспорва, а напротив, признава се от жалбоподателя. С оглед на установеното от фактическа страна, изводът на съда, че процесният акт е подписан от компетентен орган и не е нищожен е правилен. Преценката за съответствие с останалите критерии за законосъобразност по чл. 146 АПК също е обоснована и правилна. Неоснователен е доводът за неправилната правна квалификация на действията на жалбоподателката, предизвикали необходимостта от налагане на съответната мярка. В тази насока съдът е съобразил, че безспорно установените и отразени в мотивната част на заповедта факти съответстват на третата хипотеза на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, която касае процесната ПАМ, макар че административното нарушение е такова по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а не по чл. 175, ал. 1, т. 3 с. з., който се отнася за извършване на документална проверка, а не на проверка за алкохол или друго упойващо вещество. Развитите в тази насока доводи за несъответствие на съдебното решение с материалния закон и материална незаконосъобразност на оспорения административен акт са неоснователни. Неоснователни са доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не обсъдил и не е взел предвид показанията на свидетеля доведен в съдебно заседание. Съдът е имал предвид, че показанията на свидетеля не опровергават писмените доказателства по преписката, послужили като основание за издаване на оспорения акт, докладните записки на полицейските служители са в съотвествие с другите събрани доказателства по делото, които съдът е преценил в тяхната съвкупност, в свидетелските показания не се съдържат други обстоятелства. Необсъждането на свидетелските показания не е довело до постановяване на неправилен съдебен акт. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение